Виктор ЕРОФЕЕВ е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио

Виктор ЕРОФЕЕВ е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Писателят даде на Клуб Z дневника-пътепис за историята по какъв начин напуща Русия, който ще публикуваме в три следващи елементи. Преводът е на Иван ТОТОМАНОВ, който подарява хонорара си на Фонда за Украйна.

Фериботът
Плувахме по сивите талази на Балтийския залив на транспортен съд, който също като град съчетаваше в себе си всичко: и търговия, и удоволствия, и стотици коли. В бюфета купих на девойките апетитен сладолед, седнах на един комфортен бежов фотьойл, загледах залива и започнах да се отпущам.

- И какво в този момент, кефиш ли се? – попита ме съветската ми душа. – Не бързай. Като се местиш в Европа, губиш главната си витална конспирация.

- В смисъл? - не я разбрах.

- Ти построи творчеството си... ще ме прощаваш за префърцунената дума... като битка с съветската ентропия. Искаше да направиш съветския свят по-добър. Искаше да го пробудиш с шамарите си. Но той се разсъни от бойния апел на вожда си и заръмжа толкоз ужасно, като атакува Украйна, че ти се ужаси и побягна.

- Недей да лъжеш – споделих й. – Тръгнах по покана от фондация „ Хайнрих Бьол “.

- Ти недей да лъжеш – прекъсна ме съветската ми душа. – Поне знаеш ли по кое време ще се върнеш?

- Не знам.

- Значи по този начин. Ще пристигна естественото напасване на мозъците, присъщо на всяка гражданска война. Ето ви вас, хилядите съветски дърдорковци-либерали, унищожиха ви, само че на ваше място ще израстат нови фрагменти и вие към този момент няма да сте нужни на никого. Ще се почне различен живот, няма значение добър или неприятен, само че без вас. Спомни си кораба на философите!* Минават и без тях. А ти си тръгваш с твоето философско беемве... (руската ми душа се разкикоти като ненормална). - Трябва ли да избягаш от моргата, с цел да се превърнеш в мъртва душа?

- Идиотка с идиотка! - кипна френската ми душа. - Първо, може да се откри нова конспирация, не по-малко сериозна от предходната. Той (тоест аз – В. Е.) в никакъв случай не е бил либерал! Беше си лоялен възпитаник на маркиз Дьо Сад – и не хранеше илюзии по отношение на човешката природа. Второ, днешната конспирация е в това, че руснаците ще бъдат ненавиждани в Европа дълги години и той (тоест аз – В. Е.) ще си има премного работа. След войната Карл Ясперс написа за виновността на германците и...

- Права си! - зарадвах се. - Ще стана бранител на съветската просвета. Войната си е война, само че съветската просвета не е отговорна.

- А самите руснаци? - ехидно ме попита съветската ми душа.

Не съумях да отговоря. Нежните европейски гласове на корабната радиоуредба на разнообразни езици – с изключение на съветски – запяха, че фериботът се доближава към Талин.

ТалинРуското благополучие
Vana Tallinn е остарелият Талин и дружно с това един горчив ликьор. Навремето идвахме тук от Москва да пием тази прочувствено горчива тъга – тук си беше мъничка руска чужбина, с барчета и известна независимост на живописта. В университета в Тарту тогава преподаваше Юрий Лотман, съвсем свободен литературоведчески разум.

Днес тези теснички улички на остарелия Талин отговаряха на жалкото въображение на живописните сувенирни магазинчета. По прозорчетата – украински флагчета. По-малките по 8 евро, по-големите – по 15. Купихме си едно за 15 и го нагласихме на багажника – та озлобената против Русия Европа да не троши стъклата на нашия „ метафизичен автомобил “ с московски номера. По пътя към Полша омразата към номера ни стартира да се зъби: с автомобилната си регистрация отхранвахме огромния остър таралеж на справедливостта. Преуспяващият сполучлив Талин се беше трансформирал в спокоен европейски залив, в който потъват последните знаци на руската система.

В Талин ни посрещна Тина Лок, закрепостен шеф на интернационалния фестивал за документални филми. Заговорихме по какво съветското благополучие се разграничава от европейското. В Русия цялата интелигенция, и преди, и след революцията се е отнасяла с пренебрежение към еснафското благополучие – с канарче в клетка, с мушкато на перваза и с порцеланови слончета на дантелена покривчица на бюфета. Ако разгърнем тази дребнобуржоазна берекет до щастието на европейския милионер, разликата не е огромна: слончетата ще се трансфорат в гараж с първокласни коли, мушкатото – в къща на Ривиерата, и по този начин нататък. За съветската интелигенция всичко това е скучно – на нея й дай химера на щастието без граници.

Но европейското благополучие не вдъхва доверие и на елементарния съветски народ. Затънал в нищетата и нещастията на столетията съветска история, той е намерил в щастието си в ненормалната насмешка с нормата. Ако ще пиеш водка – пий до загуба на схващане. Ако ще се веселим – да се веселим. Ако ще се бием – да се бием до гибел. Важното е, че би трябвало да изпаднеш в такова положение на съзнанието, когато животът наподобява занимателна хумореска и в същото време става победа над всички останали форми на битието. Комплексът на обидчива малоценност и комплексът на предимство над всички нации пораждат casus belli, прелюдията на зверска война без правила.

Докато продължавахме да пием кафе във фоайето на хотела, към нас се причислиха евентуалните ми естонски издатели, мъж и жена, облечени непретенциозно, съвсем по руски. И двамата уверено бяха за свободна, бурно разрастваща се Естония, само че епидемията от нелепост, плъзнала на процедура по целия свят, без подозрение ги тревожеше и влияеше зле на тиражите на книгите.

- Европа живее по инерция – внушаваше им съветската ми душа. - Не създава нови полезности, а и да създава, това е по-скоро фиксация на отдавнашна приемливост. По инерция може да се живее доста дълго – умствените благосъстояния на остаряла Европа са големи. Но изстиващото тяло на Европа въпреки всичко се усеща и това подтиква руснаците да я раздерат на части.

- Защо пристигна тук? - попита ме тъжно френската ми душа.

- А къде другаде да отида? - Вдигнах учудено вежди.

Естонците ни предложиха да се разходим дружно с тях из чудните улички на остарелия Талин.

* През 1922-1923 година, откакто доста интелектуалци и хора на изкуството напущат Русия още от 1917 година, по самодейност на Ленин останалите „ враждебни “ на новия строй такива персони не се осъждат на гибел, а се изселват в чужбина наложително, като им се разрешава да вземат напълно малко багаж и никакви скъпоценности. Терминът – точният е „ метафизичен параход “, вж. Уикипедия – е въведен през 1990 година от С. Хоружий във вестник „ Литературная газета “. - Б. прочие

Следва продължение.