Ричард Никсън заповядва да бъдат прекратени бомбардировките над Северен Виетнам
Виетнамската война или Втората Индокитайска война (наричана в Съединени американски щати „ мръсната война “) и известна във Виетнам като Американска война, се води от 1955 година до 1975 година сред Съединени американски щати и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна, и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за избавление на Виетнам (Виет Конг) от друга.
Равновесното състояние, в което навлиза войната, излиза наяве на Вашингтон при започване на 1968 година след офанзивата „ Тет “ (виетнамската нова година), когато извънредно смело и предизвикателно комунистическите партизани превземат по-голямата част от провинциалните столици на страната и оперират в региона на американското посолство в Сайгон. Стратези на тази интервенция е северовиетнамския военачалник Во Нгуен Зиап и генерала от Виет Конг – Тран Ван Тра. Генерал Зиап се отличава като ослепителен боен военачалник по време на Първата и Втората Индокитайски войни. Въпреки че американците съумяват да си върнат частичния надзор върху изгубените територии от чисто психическа позиция излиза наяве, че би трябвало да се върви към договаряния. Американската тактика за изплъзване от спора се осъществя от новия американски президент Ричард Никсън. Американското командване взема решение като последно средство да ускори въздушните интервенции, като в това време предприеме масирано евакуиране на сухопътните войски. За три години Никсън понижава американските сили от 550 000 на 20 000 души и с това съумява да понижи загубите, които наброяват 150 американски бойци на седмица.
През 1969 година стартират договаряния с южновиетнамската левица за дефинитивно съглашение. През 1973 година в диалозите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 година южновиетнамското население получава правото на самоопределяне, като американците се задължават да изоставен Южен Виетнам. След мощна атака на комунистическата партизанска войска напролет на 1975 година сайгонския режим е свален със рухването на Сайгон на 30 април 1975 година, след което се открива Временно революционно държавно управление. През 1976 година Северен и Южен Виетнам се сплотяват в една страна под комунистическо ръководство. След общи избори за страната ръководството е поето от Комунистическата партия на Виетнам. Ляво-радикални режими се откриват в Лаос и Камбоджа.
Равновесното състояние, в което навлиза войната, излиза наяве на Вашингтон при започване на 1968 година след офанзивата „ Тет “ (виетнамската нова година), когато извънредно смело и предизвикателно комунистическите партизани превземат по-голямата част от провинциалните столици на страната и оперират в региона на американското посолство в Сайгон. Стратези на тази интервенция е северовиетнамския военачалник Во Нгуен Зиап и генерала от Виет Конг – Тран Ван Тра. Генерал Зиап се отличава като ослепителен боен военачалник по време на Първата и Втората Индокитайски войни. Въпреки че американците съумяват да си върнат частичния надзор върху изгубените територии от чисто психическа позиция излиза наяве, че би трябвало да се върви към договаряния. Американската тактика за изплъзване от спора се осъществя от новия американски президент Ричард Никсън. Американското командване взема решение като последно средство да ускори въздушните интервенции, като в това време предприеме масирано евакуиране на сухопътните войски. За три години Никсън понижава американските сили от 550 000 на 20 000 души и с това съумява да понижи загубите, които наброяват 150 американски бойци на седмица.
През 1969 година стартират договаряния с южновиетнамската левица за дефинитивно съглашение. През 1973 година в диалозите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 година южновиетнамското население получава правото на самоопределяне, като американците се задължават да изоставен Южен Виетнам. След мощна атака на комунистическата партизанска войска напролет на 1975 година сайгонския режим е свален със рухването на Сайгон на 30 април 1975 година, след което се открива Временно революционно държавно управление. През 1976 година Северен и Южен Виетнам се сплотяват в една страна под комунистическо ръководство. След общи избори за страната ръководството е поето от Комунистическата партия на Виетнам. Ляво-радикални режими се откриват в Лаос и Камбоджа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ