Виетнам от доста години насам преживява икономически бум. Но когато

Виетнам от много години насам претърпява стопански взрив. Но когато нейде изплува мъртва риба и бъде погубен поминъкът на стотици хиляди хора, държавното управление се пробва да замете абсурда и да се скрие.

2014 година виетнамското държавно управление гордо показа намиращата се в развой на създаване икономическа зона във Вунг Ан. Топлоелектрическата централа, дълбоководното пристанище, стоманодобивният комбинат и други промишлени предприятия би трябвало да дадат подтик за развиването на изостаналата централновиетнамска крайбрежна провинция Ха Тин и да обезпечат незабавно нужните работни места. Според проектите на държавното управление - над 40 000.

Но единствено две години по-късно същата тази икономическа зона провокира една от най-тежките екологични произшествия в историята на Виетнам. По време на пробните тествания стоманодобивният цех " Formosa Ha Tinh Steel " изля в Южнокитайско море отпадни води, нечисти с какво ли не, в това число с фенол и цианид. По крайбрежията на четири провинции бяха открити тонове измряла риба, стигна се и до измиране на корали и разрушение на аквакултури.

По данни на държавното управление злополуката е унищожила поминъка на над 40 000 риболовци за доста години напред. Правителството призна, че са били наранени 200 000 души. Виетнамската природозащитна организация " Green Trees " от Ханой, документирала злополуката, счита, че хората, чийто занаят е обиден, са съвсем един милион.

Съпротивата на популацията

Природната злополука докара до митинги в района, в метрополиите Ханой и Сайгон, както и в някои други градове. Силите за сигурност принудително потушиха митингите, мнозина стачкуващи бяха задържани и наказани на дълъг престой в пандиза. Организацията " Green Trees " събра документални свидетелства за случилото се, които послужиха за основаването на документален филм, показан при започване на януари в Берлин.

Заводът " Formosa Ha Tinh Steel "

Под заглавието ( " Страх??? " ) на екрана вървят фрагменти от екокатастрофата, епизоди от демонстрациите и арестите, фотоси от икономическата зона, в която се е случил случаят. Дадена е думата на активистите-природозащитници, които декларират, че виетнамското държавно управление би трябвало да даде на популацията повече права и най-много - опция да изрази мнението си.

Провалът на държавното управление

Начинът, по който управляващите се отнесоха към рецесията, беше пагубен. Виетнамското държавно управление, което е подвластно от задграничните вложения, последва един прочут сюжет: отказване, отчасти самопризнание, обвинявания и неяснота. Първоначално управляващите отричаха всяка връзка сред измирането на рибата и индустриалната зона, потвърждавайки, че чума по водораслите е довела до екокатастрофата. Три месеца по-късно държавното управление призна, че виновността е на " Formosa Ha Tinh Steel ".
Редакцията предлага
Беше обаче декларирано, че виновността е единствено на компанията, която не се е придържала към наредбите, както и на локалните фрагменти, които не били реагирали навреме. Вината обаче никога не можело да бъде приписана на централното държавно управление. В последна сметка с " Formosa " било подписано скрито съглашение, след което предприятието декларирало подготвеност да заплати 500 милиона $ за покриване на вредите. В същото време митингите на хората бяха представяни от държавните медии като протести, направлявани от чужбина.

Парите попаднали в ръцете на държавни организации, които трябвало да изплатят обезщетенията, само че това единствено подтикнало корупцията, която и по този начин е публикувана в страната. Много от засегнатите, които изгубили поминъка си за години напред, получили като обезщетение единствено по един чувал ориз и 50 000 виетнамски донги, което се равнява на към две евро.

Филмът разкрива тези условия единствено ненапълно, само че ясно демонстрира какви дълбоки следи е оставила злополуката в живота на мнозина. Жителите на района са недоволни и огорчени. Става ясно и това, че стачкуващите със своите настоявания, настояващи за по-високи компенсации, по този начин и не са съумели да се наложат.

Липса на необятно обществено придвижване

Германският политолог Йорг Вишерман, който от години изследва виетнамското гражданско общество, вижда малко признаци за солидно обществено придвижване в страната. Той споделя: " На проведеното гражданско общество във Виетнам му липсват младежи. А другите митинги, зараждащите обществени придвижвания и организациите на гражданското общество постоянно не са свързани между тях ".

Това, че липсват младежи, се вижда и във кино лентата, в който стачкуващите са най-вече сред 30 и 50 години. Младите хора във Виетнам със заети да градят бъдещето си и знаят, че някой неправилен пост във Facebook може да ги вкара задълго в пандиза. А неналичието на връзка сред обособените организации на гражданското общество прави малко евентуално възникването на необятно обществено придвижване, което съществено да провокира еднопартийната страна.



Вижте и това видео на Дъждовни води:
Виетнам – новият азиатски " тигър "