Португалският Дан Браун вкара вестник Марица в романа си С...
Вестник „ Марица” влезе по атрактивен метод в 30-годишнината на Издателска къща „ Хермес”. На старта на акцията за юбилея издателят Стою Вартоломеев прочете фрагмент от романа „ Последната тайна” на португалския създател на бестселъри Жозе Родригеш Душ Сантуш, който е отпечатан през 2011 година. Сравняваният с Дан Браун публицист се прочу с поредицата си „ Божията формула “, „ Седмият щемпел “, „ Божият яд “ и изключително " Кодекс 632 “.
В „ Последната тайна” е разказан последният ден от живота на проф. Вартоломеев в обичания му Пловдив. В него той излиза от вкъщи си – Балабановата къща, и незабавно е извикан от момичето от близката будка, което му припомня да си купи обичания вестник „ Марица”.
„ 30 години е зашеметяваща цифра! Когато преди 28 години за първи път бяхме на панаира на книгата във Франкфурт и видяхме издателства с 60-70- годишна история, ние с нашите 2 години се чувствахме като деца”, призна издателят Стою Вартоломеев. Стартът на юбилея бе даден алегорично в къщата-музей „ Христо Г. Данов”.
Пловдивското издателство има отпечатани 3000 заглавия с 25 милиона тираж. За годишнината си счита да подари 3000 книги на 10 читалища.
В едно от тях издателската къща ще подреди със стелажи и места за четене напълно нова читалня. Мястото към момента не е определено.
Голямата изненада е стартирането на романизирана биография на издателя Христо Г. Данов от Димитър Мантов.
„ С тази книга слагаме началото на нова поредност отдадена на Пловдив и 7-те хълма. Това е първата книга, която е романизована биография на издателя. Втората книга ще е „ Да живее Съединението” на Георги Пашев. Посягаме към книги, пускани преди 50 - 60 години и се опитваме да възстановим историческата памет на Пловдив посредством словото. Едно е да четеш учебника по история за Пловдив, а друго е това да минава през художествения факт”, сподели Стою Вартоломеев.
Другите заглавия от поредицата за паметта на Пловдив са „ Хълмът” на Димитър Кирков, „ Този пъстър свят” на Георги Райчевски и „ Последната изповед на занаятчия хаджи Георги” на Петър Константинов.
„ Това е една от най-хубавите книги отдадени на Пловдив, които съм чел”, безапелационен е Вартоломеев.
Книгите ще са с твърда подвързия и първокласно издание. Това е концепцията на издателството за идващите 30 години.
Издателят сподели непокътнат образец от първата си отпечатана книга – „ Тайнствените сили в природата” на Камий Фламарион. „ Началото бе с книга на тематика езотерика, а концепцията за нея даде доктор Тодор Янков – необикновен пловдивски енциклопедист. Той предложи издателството да носи името на господ Хермес”, сподели Вартоломеев.
Издателят напомни и най-трудния си миг, когато притиснат от банките след първата си година е бил на ръба на банкрут. Тогава се сеща да пусне поредицата 31 забравени любовни романа, чийто тираж доближава феноменалните 4 милиона.
„ Лесно е да намериш " 31 забравени любовни романа”, само че сложното е да хванеш вярната посока след това”, напомни Вартоломеев.
Няколко известни създателя добиха популярност с „ Хермес”. Това са Георги Мишев, Иванела Самуилова и Недялко Славов. Вартоломеев напомни, че най-успешният задграничен създател е Хорхе Букай, чиито книги доближиха 50-хиляден тираж и срещите с него събираха аудитории от по 1500 души.
Героят на Душ Сантуш и вестник " Марица "
„ Проф. Вартоломеев от много време мислеше да смени дома си, само че в решителния миг в никакъв случай не му доближаваше кураж да реализира желанието си – въпреки всичко живееш в историческата Балабанова къща, издигната през 19 век в Стария град, навръх това тепе, на което бе издигнат този град.
Само вманиачен би напуснал дома си без основателна причина. Но мисълта го връхлиташе постоянно сега, когато се изкачваше към къщата си по улиците.
Откакто бе трансферирал 50-е той стартира да усеща измененията в тялото си и ставаше все по-зле. С всеки минал ден на хълма му се струваше все по-мъчително, мускулите му ставаха твърди като камък, а дробовете му пулсираха като че ли бе пробягал маратонска отдалеченост.
„ Г-н, професор”, чу глас и се обърна комплициран.
„ Да?”
" Аз съм господин професор, сподели гласът до него. Днес няма ли да вземете своя брой „ Марица”.
Той погледна нататък и видя момичето протегнало ръка да му подаде вестника с грееща усмивка.
„ А-а, Даниела”, сподели професорът и направи няколко крачки към будката с монета в ръка. „ Къде ли ми е мозъкът през днешния ден – несъмнено, че желая новият брой на „ Марица”.
Даниела му подаде вестника и незабавно размаха пред него една дребна книга. „ Хермес " е издала още една от тези книги, които толкоз харесвате. Ще вземе ли тази”. Професорът погледна заглавието на корицата. „ Утре, разгласи той. За през днешния ден ми стига вестникът.”
В „ Последната тайна” е разказан последният ден от живота на проф. Вартоломеев в обичания му Пловдив. В него той излиза от вкъщи си – Балабановата къща, и незабавно е извикан от момичето от близката будка, което му припомня да си купи обичания вестник „ Марица”.
„ 30 години е зашеметяваща цифра! Когато преди 28 години за първи път бяхме на панаира на книгата във Франкфурт и видяхме издателства с 60-70- годишна история, ние с нашите 2 години се чувствахме като деца”, призна издателят Стою Вартоломеев. Стартът на юбилея бе даден алегорично в къщата-музей „ Христо Г. Данов”.
Пловдивското издателство има отпечатани 3000 заглавия с 25 милиона тираж. За годишнината си счита да подари 3000 книги на 10 читалища.
В едно от тях издателската къща ще подреди със стелажи и места за четене напълно нова читалня. Мястото към момента не е определено.
Голямата изненада е стартирането на романизирана биография на издателя Христо Г. Данов от Димитър Мантов.
„ С тази книга слагаме началото на нова поредност отдадена на Пловдив и 7-те хълма. Това е първата книга, която е романизована биография на издателя. Втората книга ще е „ Да живее Съединението” на Георги Пашев. Посягаме към книги, пускани преди 50 - 60 години и се опитваме да възстановим историческата памет на Пловдив посредством словото. Едно е да четеш учебника по история за Пловдив, а друго е това да минава през художествения факт”, сподели Стою Вартоломеев.
Другите заглавия от поредицата за паметта на Пловдив са „ Хълмът” на Димитър Кирков, „ Този пъстър свят” на Георги Райчевски и „ Последната изповед на занаятчия хаджи Георги” на Петър Константинов.
„ Това е една от най-хубавите книги отдадени на Пловдив, които съм чел”, безапелационен е Вартоломеев.
Книгите ще са с твърда подвързия и първокласно издание. Това е концепцията на издателството за идващите 30 години.
Издателят сподели непокътнат образец от първата си отпечатана книга – „ Тайнствените сили в природата” на Камий Фламарион. „ Началото бе с книга на тематика езотерика, а концепцията за нея даде доктор Тодор Янков – необикновен пловдивски енциклопедист. Той предложи издателството да носи името на господ Хермес”, сподели Вартоломеев.
Издателят напомни и най-трудния си миг, когато притиснат от банките след първата си година е бил на ръба на банкрут. Тогава се сеща да пусне поредицата 31 забравени любовни романа, чийто тираж доближава феноменалните 4 милиона.
„ Лесно е да намериш " 31 забравени любовни романа”, само че сложното е да хванеш вярната посока след това”, напомни Вартоломеев.
Няколко известни създателя добиха популярност с „ Хермес”. Това са Георги Мишев, Иванела Самуилова и Недялко Славов. Вартоломеев напомни, че най-успешният задграничен създател е Хорхе Букай, чиито книги доближиха 50-хиляден тираж и срещите с него събираха аудитории от по 1500 души.
Героят на Душ Сантуш и вестник " Марица "
„ Проф. Вартоломеев от много време мислеше да смени дома си, само че в решителния миг в никакъв случай не му доближаваше кураж да реализира желанието си – въпреки всичко живееш в историческата Балабанова къща, издигната през 19 век в Стария град, навръх това тепе, на което бе издигнат този град.
Само вманиачен би напуснал дома си без основателна причина. Но мисълта го връхлиташе постоянно сега, когато се изкачваше към къщата си по улиците.
Откакто бе трансферирал 50-е той стартира да усеща измененията в тялото си и ставаше все по-зле. С всеки минал ден на хълма му се струваше все по-мъчително, мускулите му ставаха твърди като камък, а дробовете му пулсираха като че ли бе пробягал маратонска отдалеченост.
„ Г-н, професор”, чу глас и се обърна комплициран.
„ Да?”
" Аз съм господин професор, сподели гласът до него. Днес няма ли да вземете своя брой „ Марица”.
Той погледна нататък и видя момичето протегнало ръка да му подаде вестника с грееща усмивка.
„ А-а, Даниела”, сподели професорът и направи няколко крачки към будката с монета в ръка. „ Къде ли ми е мозъкът през днешния ден – несъмнено, че желая новият брой на „ Марица”.
Даниела му подаде вестника и незабавно размаха пред него една дребна книга. „ Хермес " е издала още една от тези книги, които толкоз харесвате. Ще вземе ли тази”. Професорът погледна заглавието на корицата. „ Утре, разгласи той. За през днешния ден ми стига вестникът.”
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ