Вижте непознатата история на Уили Хитлер – дръзкия племенник на Фюрера
Вероятно всеки има родственик, който петни фамилното име със своите незнание, ирелевантност и като цяло най-лошите неща, които фамилното ДНК може да предложи. Може да си мислите, че смотаният ви братовчед е по-голямо леке върху семейството и от Хитлер, само че би трябвало да знаете, че даже в семейство Хитлер е имало подобен човек – не, не приказваме за оня. Съдбата е дарила даже откачения фюрер с черна овца в фамилията: племенника му Уили Хитлер. Уилям Патрик Хитлер е роден в Ливърпул в фамилията на Бриджит Доулинг и Алоус Хитлер Младши – интернационална пачавра и полубрат на Адолф. През 1909г Бриджит се среща с Алоис Младши, който се подвизава като богат хотелиер в Дъблин (всъщност бил сервитьор). Двамата се влюбват и се женят небрежно единствено месеци по-късно.
През 1911г Бриджит ражда единствения им наследник, Уилям, който татко му избира да назовава Уили. Семейството живее щастливо и нехайно, до момента в който Алоис не свършва парите, изоставя фамилията и инсценира гибелта си, с цел да мине по-късно през всяка неомъжена дама в Германия. В последна сметка той се дами още веднъж и попада в пандиза за двубрачие.
Без бащата, Уилям и майка му едвам свързват двата края в Англия. Всеки опит да си откри работа, се провалял сега, когато хората научавали семейството му. Но на едно място да предстоящ Хитлер се оказва пътя към триумфа: Нацистка Германия. Затова Уилям се сбогува с майка си, оставя съвестта си в остарялата си стая и отива при чичо Адолф. Нежелаещ да го настани на дивана в Орлово гнездо, чичото на годината му намира работа в Германската национална банка. Но това е единствено формалната му дневна работа. През 30-те Уили Хитлер открива същинското си предопределение: да пита хората „ знаете ли кой съм аз?! “.
Само с помощта на фамилното си име, Уили получава достъп до всички празненства, дами и коктейлни скариди, които Берлин може да предложи. Луда работа. Тълпи от почитатели на Хитлер се редят на опашки за шанса да се допрян до Уили. От фамилната страна обаче нещата не са толкоз чудесни. Недоволен от смотаната си работа в банката, Уили моли чичо Адолф да му помогне да се хване по-здраво за шлифера му. Някъде по това време фюрерът стартира да назовава Уили „ моят противен племенник “ и го упреква, че се пробва да се качи на гърба му.
Когато на Уили му писва от непрекъснатия му непотизъм, той и известното му фамилно име стартират да търсят по-добри вероятности. Бързо получава оферти за работа във кино компания и автомобилната компания Опел. Старият Адолф, желаейки да задържи некомпетентния Хитлер покрай себе си, където да го държи под око, обаче му не разрешава. Предлага на племенника си елементарен избор: да откаже английското си поданство в подмяна на високоплатена държавна работа или да се разкара от очите му. Ясно е кое би предпочел, единствено че Адолф не запомнил, че Хитлер в никакъв случай не се разкарват, когато хората го желаят.
Контраофертата на Уилям е елементарна. Или фюрерът да му даде каквото по дяволите желае, или той щял да разкрие мрачната загадка на семейство Хитлер: че положителният остарял Адолф може би има дядо евреин. Може да е бил толкоз фаворизиран злощастник, че да бъде гостуваща звезда в „ Антураж “, само че би трябвало да му го признаем: Уили е имал топки!
Хитлер отвърна, намеквайки, че може би е време Уили да се върне вкъщи, преди инцидентно да бъде вързан за прът и екзекутиран от Гестапо. Уили се съгласява. Но, в случай че Уили е считал, че да си Хитлер във Англия през 1933г е неприятно, през 1939г тази фамилия си е надали не смъртна присъда. Но това не е нищо, което пресата да не може да промени, нали?
За страдание, даже неговият блицкриг сексапил не съумява да повлияе на британците. Уили даже разгласява публикация със заглавието „ Защо ненавиждам чичо си “, само че през 1939г да мразиш Хитлер не е кой знае каква сензация. Уилям, към този момент в компанията на майка си, се мести в Съединени американски щати и стартира да обикаля и да дава лекции, на които споделя за ужасяващия режим на чичо си (вероятно без да загатва за непотизма, безплатните вечери и феновете). Междувременно, майка му си има своите истории за младия Хитлер, пристигнал да живее при фамилията за няколко месеца, когато тя го срещнала с астрологията и… без майтап… го посъветвала да съкрати мустака си.
Когато войната избухва сред Съединени американски щати и Германия, Уилям се възползва още веднъж. Той написа на Рузвелт и желае да влезе в армията. Невероятно, само че е признат, само че единствено след най-прилежната инспекция на предишното му. Служи в американските военноморски сили като боен санитар до уволнението си през 1947г, когато е награден с Пурпурно сърце – което за жалост значи, че нацистите са отстреляли повече Хитлери от Съюзниците.
И тогава Уили изчезва. Чак през 1998г създателят Дейвид Гарднър открива, че той си е сменил името на Стюарт-Хюстън, тъй като Хитлерови обичат да бъдат допустимо най-белите хора. С ново име и чисто минало, той се оженил и се преместил в заспалото градче Пачуг на Лонг Айлънд, където почнал собствен бизнес – лаборатория за кръвни проби. Родили му се четирима сина, никой от който няма свои деца, с което се поставя завършек на семейството Хитлер.
Уилям Стюарт-Хюстън / Уили Хитлер починал през 1987г, изживявайки американската фантазия доста по-дълго, в сравнение с се е возил на нацисткия трен. Не знаем за вас, само че имаме смесени усеща към дръзкия, купонясващ, нарцистичен Хитлер, който се е опитал да изнудва най-голямото страшилище в историята и най-после е станал по-американец и от ябълковия къс. По-важното, историята на Уили ни демонстрира, че упоритостта не всеки път е нещо положително.
Източник: iskamdaznam.com
През 1911г Бриджит ражда единствения им наследник, Уилям, който татко му избира да назовава Уили. Семейството живее щастливо и нехайно, до момента в който Алоис не свършва парите, изоставя фамилията и инсценира гибелта си, с цел да мине по-късно през всяка неомъжена дама в Германия. В последна сметка той се дами още веднъж и попада в пандиза за двубрачие.
Без бащата, Уилям и майка му едвам свързват двата края в Англия. Всеки опит да си откри работа, се провалял сега, когато хората научавали семейството му. Но на едно място да предстоящ Хитлер се оказва пътя към триумфа: Нацистка Германия. Затова Уилям се сбогува с майка си, оставя съвестта си в остарялата си стая и отива при чичо Адолф. Нежелаещ да го настани на дивана в Орлово гнездо, чичото на годината му намира работа в Германската национална банка. Но това е единствено формалната му дневна работа. През 30-те Уили Хитлер открива същинското си предопределение: да пита хората „ знаете ли кой съм аз?! “.
Само с помощта на фамилното си име, Уили получава достъп до всички празненства, дами и коктейлни скариди, които Берлин може да предложи. Луда работа. Тълпи от почитатели на Хитлер се редят на опашки за шанса да се допрян до Уили. От фамилната страна обаче нещата не са толкоз чудесни. Недоволен от смотаната си работа в банката, Уили моли чичо Адолф да му помогне да се хване по-здраво за шлифера му. Някъде по това време фюрерът стартира да назовава Уили „ моят противен племенник “ и го упреква, че се пробва да се качи на гърба му.
Когато на Уили му писва от непрекъснатия му непотизъм, той и известното му фамилно име стартират да търсят по-добри вероятности. Бързо получава оферти за работа във кино компания и автомобилната компания Опел. Старият Адолф, желаейки да задържи некомпетентния Хитлер покрай себе си, където да го държи под око, обаче му не разрешава. Предлага на племенника си елементарен избор: да откаже английското си поданство в подмяна на високоплатена държавна работа или да се разкара от очите му. Ясно е кое би предпочел, единствено че Адолф не запомнил, че Хитлер в никакъв случай не се разкарват, когато хората го желаят.
Контраофертата на Уилям е елементарна. Или фюрерът да му даде каквото по дяволите желае, или той щял да разкрие мрачната загадка на семейство Хитлер: че положителният остарял Адолф може би има дядо евреин. Може да е бил толкоз фаворизиран злощастник, че да бъде гостуваща звезда в „ Антураж “, само че би трябвало да му го признаем: Уили е имал топки!
Хитлер отвърна, намеквайки, че може би е време Уили да се върне вкъщи, преди инцидентно да бъде вързан за прът и екзекутиран от Гестапо. Уили се съгласява. Но, в случай че Уили е считал, че да си Хитлер във Англия през 1933г е неприятно, през 1939г тази фамилия си е надали не смъртна присъда. Но това не е нищо, което пресата да не може да промени, нали?
За страдание, даже неговият блицкриг сексапил не съумява да повлияе на британците. Уили даже разгласява публикация със заглавието „ Защо ненавиждам чичо си “, само че през 1939г да мразиш Хитлер не е кой знае каква сензация. Уилям, към този момент в компанията на майка си, се мести в Съединени американски щати и стартира да обикаля и да дава лекции, на които споделя за ужасяващия режим на чичо си (вероятно без да загатва за непотизма, безплатните вечери и феновете). Междувременно, майка му си има своите истории за младия Хитлер, пристигнал да живее при фамилията за няколко месеца, когато тя го срещнала с астрологията и… без майтап… го посъветвала да съкрати мустака си.
Когато войната избухва сред Съединени американски щати и Германия, Уилям се възползва още веднъж. Той написа на Рузвелт и желае да влезе в армията. Невероятно, само че е признат, само че единствено след най-прилежната инспекция на предишното му. Служи в американските военноморски сили като боен санитар до уволнението си през 1947г, когато е награден с Пурпурно сърце – което за жалост значи, че нацистите са отстреляли повече Хитлери от Съюзниците.
И тогава Уили изчезва. Чак през 1998г създателят Дейвид Гарднър открива, че той си е сменил името на Стюарт-Хюстън, тъй като Хитлерови обичат да бъдат допустимо най-белите хора. С ново име и чисто минало, той се оженил и се преместил в заспалото градче Пачуг на Лонг Айлънд, където почнал собствен бизнес – лаборатория за кръвни проби. Родили му се четирима сина, никой от който няма свои деца, с което се поставя завършек на семейството Хитлер.
Уилям Стюарт-Хюстън / Уили Хитлер починал през 1987г, изживявайки американската фантазия доста по-дълго, в сравнение с се е возил на нацисткия трен. Не знаем за вас, само че имаме смесени усеща към дръзкия, купонясващ, нарцистичен Хитлер, който се е опитал да изнудва най-голямото страшилище в историята и най-после е станал по-американец и от ябълковия къс. По-важното, историята на Уили ни демонстрира, че упоритостта не всеки път е нещо положително.
Източник: iskamdaznam.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ