Вероятно терминът ранено аз“ ви звучи малко прекалено, затова нека

Вероятно терминът „ ранено аз “ ви звучи малко прекомерно, по тази причина дано обясня. Всички ние имаме два аз-а: „ дребният аз “ (или раненото аз, егото) и „ духовното аз “ (нашето по-висше, по-зряло аз, нашата душа)…

Раненото аз е тази част от вас, която ви кара да се чувствате непълни. То слага под въпрос вашата значителност и полезност, написа Evolife.bg.

То не се усеща изцяло. Усеща, че в него има пукнатини, които не може да запълни. Раненото ви аз се пита непрекъснато „ Заслужавам ли да бъда обичан/а? “.

От другата страна е духовното аз. Това е вашият по-висш аз, вашата душа. Тази част от вас, която ви свързва с любовта, истината, мъдростта и вътрешния покой. Вашето духовно аз знае, без съмнение, какъв брой скъпи и почтени за обич сте. То е противовесът на егото.

Във всеки миг ние се индентифицираме с един от двата аз-а. За страдание, доста от нас през по-голяма част от времето избират егото. Това ни кара да се усещаме незначителни и безсилни, да усещаме липса, която се опитваме да компенсираме.

Егото търси неща извън, с които да запълни чувството за празнина. То има вяра, че колкото повече имаме (по-голяма банкова сметка, по-добър сътрудник, по-хубава работа, по-скъпа къща и т.н.), толкоз по-щастливи ще бъдем.

Но… то в никакъв случай не е щастливо. Или най-малко не за дълго. Това е по този начин, тъй като самата природа на егото е да се усеща непълноценно. Ето за какво, когато живеете, употребявайки вероятността на егото, вие сте обречени да чувствате, че нещо ви липсва. И да се пробвате да го компенсирате. Такъв живот не е изключително занимателен.

Егото се засилва изключително доста, когато става дума за сантиментална връзка, тъй като нормално точно любовта е „ зоната “, където имаме най-вече рани.

Всички сме били разочаровани или засегнати от връзка в предишното и носим със себе си тази рани през годините (съзнателно или несъзнателно). Ако раната е към момента отворена, вие, без да си давате сметка, ще търсите хора, които да провокират у вас същите чувства.

Вашето подсъзнание е програмирано по този начин, че да притегля хора, които да задействат вашите рани. Причината за това е, че по този начин израствате.

Това е мъчителната част от процеса на израстването. Но помислете за него и по този метод: вие активирате още веднъж и още веднъж тези рани, с цел да може най-сетне да ги излекувате. Не можем да излекуваме нещо, което не виждаме или не усещаме. Болката би трябвало да излезе на повърхността, с цел да може вие да израснете под нея.

А по какъв начин израствате под нея? – Като се идентифицирате с вашия по-висш аз.

Запомнете, вашият по-висш аз е тази част от вас, която знае истината за самите вас. Тя знае, че вие си струвате, че сте удивителни, способни и мощни. През очите на вашето по-висше аз, вие сте цели. Вярно е, вие не сте съвършени и имате белези. Но по-важната истина е, че вие сте една красива душа.

Вие сте значими.
Вие сте специфични.
Вие сте обич.

Ето това знае за вас вашето духовно аз. Това желае и вие да знаете за себе си.

Когато се индентифицирате с вашето по-зряло аз (това е любовта във вас), подсъзнателният блян да се свързвате с хора, които ви нараняват, избледнява и след време изчезва.

Щом се разсъните за тази нова истина, за истината на по-висшия аз, ненадейно осъзнавате, че „ неверните “ хора били просто учители, които са ви побутвали към вярното положение на мозъка и душата, положение, което не слага под въпрос вашата стойност.

За страдание нищо не ни въодушевява да израстваме по този начин, както разрушеното сърце.

Вашият върховен аз желае да се свържете с него, желае да разберете кои сте в действителност. Затова, върнете се към любовта в себе си и ще видите, че любовният ви живот ще бъде оздравял, от вътрешната страна на открито.