Избори при пик на ковид? Много ще бъдат лишени от глас
Вероятно ще се получи парламент, който мъчно ще излъчи държавно управление, не изключвам предварителен избор още тази година Как до 4 април ще се имунизират 80 000 в секционните комисии и по какъв начин ще се обслужат болните, пита социологът Цветозар Томов в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Кои са най-големите препъни-камъни пред идния избор? Много Ваши сътрудници предвиждат ниска изборна интензивност поради пандемията, по този начин ли ще е?
- За страдание, България към този момент навлезе в нова вълна на пандемията и с много огромна убеденост може да се твърди, че в идващите 40 дни, най-малко доникъде на март, епидемиологичната обстановка в страната ще се утежнява. А това значи, че тя ще е много тежка в изборния ден, даже в случай че към този момент има известно усъвършенстване в съпоставяне със средата на март. Колко тежка? Това е въпрос, на който не може да се отговори изрично, само че някои разумни догатки са вероятни. Първо, среднодневният брой доказани случаи евентуално ще е по-висок от настоящия, като е допустимо да надвиши 2000. От това следва, че дейните случаи в навечерието на изборите ще са над 40 000, а дружно с карантинираните броят на хората, които би трябвало да гласоподават в преносими изборни секции, ще надвиши 70 000. Това е умерено оптимистична прогноза, може да са двойно повече, само че няма да са по-малко. Определено ще кажа, че изборната администрация няма потенциал да обезпечи опция на повече от 15000-20000 души да гласоподават по този метод. Този е първият огромен препъни-камък. Но не е единственият. Няма да бъде изпълнено и второ заричане на управляващите - че участниците в секционните изборни комисии, които желаят, ще бъдат имунизирани.
Това е кьорфишек, тъй като няма техническо време да се направи
Тези към 80 000 души ще бъдат определяни по партийни оферти най-рано при започване на март и няма да има никаква опция да получат 2 ваксини през 3 седмици и това да завърши 2 седмици преди изборите, с цел да имат построен имунитет. Освен това, и на предходни избори към една четвърт от тези хора по разнообразни аргументи се отхвърлят и биват заменяни в последния миг. Просто не ми се мисли какъв брой от тях ще се откажат в сегашната акция, изключително като схванат, че за имунизацията ги лъжат. Тези дни ЦИК направи рационалното, само че много обезверено предложение партиите да сортират за членове на СИК хора, които към този момент са преболедували и имат имунитет. Но и това няма да се случи. Страхувам се, че дотам няма да доближават хора за секционните комисии, че няма да се съблюдават никакви критерии за асортимент и
всякакво куцо и сакато ще попадне в тях
За резултата от това ще съдим по положението на секционните протоколи след изборите. Третият тежък препъни-камък е организацията на изборите отвън страната, четвъртият - образованието, което няма по какъв начин да се организира по досегашния метод, петият - спазването на противоепидемичните правила при предизборната пропаганда. Мога да изреждам и още, само че няма смисъл. След като българските депутати не одобриха нужните законови промени, с цел да имаме относително естествени избори в тази тежка конюнктура, това ще е ситуацията. Накрая изкупителна жертва ще е Централната изборна комисия. А дали хаосът, който следва, ще докара до срив в изборната интензивност? Не знам, доста е евентуално, само че въпреки това може и да разгневи и по този метод да стимулира повече хора да вземат участие в изборите.
- Удачно ли беше избрана изборната дата, или можеше да бъде изместена?
- Ако се осъществен упованията ми, че епидемиологичната конюнктура ще се утежни по време на акцията, датата ще се окаже несъответствуваща. Но въпреки всичко да не забравяме, че при избора на дата президентът, в случай че перефразирам Конфуций, трябваше да лови черна котка в тъмна стая, в която няма котка. Ако страната имаше най-малко порядъчен имунизационен проект, а не ваксинираше 250 пъти по-бавно от Израел, да вземем за пример, би имало някакъв смисъл да се отива към най-късната допустима дата, с цел да бъде предпазена колкото е допустимо по-голяма част от популацията към нея.
- Трябваше ли президентът Румен Радев да разгласи кандидатурата си точно в този момент, когато имаме друга предизборна обстановка, и какви ще са последствията от това?
- Не мисля, че това има изключително значение. Едва ли някой е сюрпризиран от това, че настоящият президент счита да се кандидатира още веднъж. Засега президентските избори и пристрастеностите към тях са прекомерно надалеч.
- Как съгласно Вас ще се конфигурира Народното събрание след изборите и ще бъде ли в положение да излъчи държавно управление?
- Не знам. Моята вътрешен глас е, че резултатите от изборите ще бъдат доста разнообразни от това, което сега мерят социологическите организации и ориентировка за това накъде вървят нещата няма да имаме преди началото, дори средата на март. Много евентуално е обаче в последна сметка да се получи парламент, който доста мъчно да излъчи държавно управление. Изглежда ми несъмнено единствено едно - че тези избори ще дадат богат материал за поучения на тематика по какъв начин не трябва да се вършат избори в изискванията на пандемия. И в случай че имам някаква вяра, тя е, че след тях ще се намерят задоволително трезви и рационални хора в Народното събрание, които да се захванат и преработят ужасяващо объркания български избирателен кодекс.Не се колебая и в това, че ще имаме предварителни парламентарни избори, като не изключвам това да се случи още тази година.
- България е в политическа рецесия, която се задълбочи с пандемията. Какъв е политическият небосвод пред страната ни - тази година и в по-дългосрочен проект?
- В кратковременен проект - неразбираем, само че в дълготраен проект съм оптимист. България е дребна страна с прелестен климат и кадърни хора, която може бързо да преодолее сегашната рецесия и да се излекува от заболяванията на неразвитата си и непроходила народна власт. Големият проблем на страната е положението на страната. То е неприятно, доста неприятно, тъй като сега тя работи като подслон за слабоумни и корумпирани хора, а институциите й работят на ниво 19 век. Забележете, че там, където в България се случват хубави неща, страната просто я няма.Политическият живот в страната е мощно подвластен от опциите за въздействие над тази голяма консервативна маса от хора, чието благополучие и дори битие зависи от това да се слагат спирачки на всеки опит за усъвършенстване и рационализация на активността на държавните институции. Това е казусът, който страната би трябвало да преодолее. Повсеместната корупция е един от признаците, забележимите прояви на болестта. Други такива признаци са неустойчивото законодателство, лобистките промени в него, срастването на бизнес, престъпност и власт във високите етажи на държавното ръководство, събитието, че болшинството партийни деятели са идейни борци за държавни постове. Тази картина се усеща от хората, тя ги отвращава и отблъсква от политиката, прави ги политически пасивни, по тази причина и нещата се въртят в цикъл, който наподобява на обаян кръг. Но си мисля, че към този момент сме покрай натрупването на сериозна маса от възмущение, която е в положение да промени коренно нещата - било като измете от политическата сцена ръководещите страната партии в последните 30 години, било като ги принуди малко по малко да се реформират. Това се усеща във въздуха и негов израз е крайното съмнение в институциите на властта.
- Бяха стартирани и оттеглени промени в изборния кодекс. Нуждае ли се той от смяна и в каква посока?
- Вече загатнах, че Изборният кодекс се нуждае от тотално преразглеждане. Той гъмжи от недомислия, подводни камъни и несъгласия. Има проблеми, които остават нерешени в продължение на десетилетия - да вземем за пример основаването на избирателен указател, посредством който да се отстранен " мъртвите души " от изборните описи. Трябва да бъде разрушен монополът на парламентарно показаните партии при избора на членове на изборната администрация на всички нива. Да се махнат нелепости от вида на това, че гласуването в България е наложително и още един куп неща, за които няма да ми стигне времето да изброя. Нека приключа с един образец - в случай че в България членовете на секционните комисии се избираха посредством проби и учебен ценз, а освен посредством партийни оферти, в сегашната акция щеше елементарно да се види, че
най-подходящи за членове на секционни изборни комисии са българските учители
- хем имаха опция да се имунизират в точния момент, хем са надалеч по-грамотни от множеството партийни деятели, които партиите набутват в СИК-овете, хем изборите, изключително в градовете, само че освен там, се организират по работните им места. Но това не може да стане, тъй като Изборният кодекс, в настоящия си тип, не го разрешава. Поради това още веднъж ще имаме 50% цялостни с неточности секционни протоколи, попълвани постоянно от хора, които мъчно могат да разделят купа сено на две магарета, само че пък се употребяват с височайше партийно доверие.
- Кои са най-големите препъни-камъни пред идния избор? Много Ваши сътрудници предвиждат ниска изборна интензивност поради пандемията, по този начин ли ще е?
- За страдание, България към този момент навлезе в нова вълна на пандемията и с много огромна убеденост може да се твърди, че в идващите 40 дни, най-малко доникъде на март, епидемиологичната обстановка в страната ще се утежнява. А това значи, че тя ще е много тежка в изборния ден, даже в случай че към този момент има известно усъвършенстване в съпоставяне със средата на март. Колко тежка? Това е въпрос, на който не може да се отговори изрично, само че някои разумни догатки са вероятни. Първо, среднодневният брой доказани случаи евентуално ще е по-висок от настоящия, като е допустимо да надвиши 2000. От това следва, че дейните случаи в навечерието на изборите ще са над 40 000, а дружно с карантинираните броят на хората, които би трябвало да гласоподават в преносими изборни секции, ще надвиши 70 000. Това е умерено оптимистична прогноза, може да са двойно повече, само че няма да са по-малко. Определено ще кажа, че изборната администрация няма потенциал да обезпечи опция на повече от 15000-20000 души да гласоподават по този метод. Този е първият огромен препъни-камък. Но не е единственият. Няма да бъде изпълнено и второ заричане на управляващите - че участниците в секционните изборни комисии, които желаят, ще бъдат имунизирани.
Това е кьорфишек, тъй като няма техническо време да се направи
Тези към 80 000 души ще бъдат определяни по партийни оферти най-рано при започване на март и няма да има никаква опция да получат 2 ваксини през 3 седмици и това да завърши 2 седмици преди изборите, с цел да имат построен имунитет. Освен това, и на предходни избори към една четвърт от тези хора по разнообразни аргументи се отхвърлят и биват заменяни в последния миг. Просто не ми се мисли какъв брой от тях ще се откажат в сегашната акция, изключително като схванат, че за имунизацията ги лъжат. Тези дни ЦИК направи рационалното, само че много обезверено предложение партиите да сортират за членове на СИК хора, които към този момент са преболедували и имат имунитет. Но и това няма да се случи. Страхувам се, че дотам няма да доближават хора за секционните комисии, че няма да се съблюдават никакви критерии за асортимент и
всякакво куцо и сакато ще попадне в тях
За резултата от това ще съдим по положението на секционните протоколи след изборите. Третият тежък препъни-камък е организацията на изборите отвън страната, четвъртият - образованието, което няма по какъв начин да се организира по досегашния метод, петият - спазването на противоепидемичните правила при предизборната пропаганда. Мога да изреждам и още, само че няма смисъл. След като българските депутати не одобриха нужните законови промени, с цел да имаме относително естествени избори в тази тежка конюнктура, това ще е ситуацията. Накрая изкупителна жертва ще е Централната изборна комисия. А дали хаосът, който следва, ще докара до срив в изборната интензивност? Не знам, доста е евентуално, само че въпреки това може и да разгневи и по този метод да стимулира повече хора да вземат участие в изборите.
- Удачно ли беше избрана изборната дата, или можеше да бъде изместена?
- Ако се осъществен упованията ми, че епидемиологичната конюнктура ще се утежни по време на акцията, датата ще се окаже несъответствуваща. Но въпреки всичко да не забравяме, че при избора на дата президентът, в случай че перефразирам Конфуций, трябваше да лови черна котка в тъмна стая, в която няма котка. Ако страната имаше най-малко порядъчен имунизационен проект, а не ваксинираше 250 пъти по-бавно от Израел, да вземем за пример, би имало някакъв смисъл да се отива към най-късната допустима дата, с цел да бъде предпазена колкото е допустимо по-голяма част от популацията към нея.
- Трябваше ли президентът Румен Радев да разгласи кандидатурата си точно в този момент, когато имаме друга предизборна обстановка, и какви ще са последствията от това?
- Не мисля, че това има изключително значение. Едва ли някой е сюрпризиран от това, че настоящият президент счита да се кандидатира още веднъж. Засега президентските избори и пристрастеностите към тях са прекомерно надалеч.
- Как съгласно Вас ще се конфигурира Народното събрание след изборите и ще бъде ли в положение да излъчи държавно управление?
- Не знам. Моята вътрешен глас е, че резултатите от изборите ще бъдат доста разнообразни от това, което сега мерят социологическите организации и ориентировка за това накъде вървят нещата няма да имаме преди началото, дори средата на март. Много евентуално е обаче в последна сметка да се получи парламент, който доста мъчно да излъчи държавно управление. Изглежда ми несъмнено единствено едно - че тези избори ще дадат богат материал за поучения на тематика по какъв начин не трябва да се вършат избори в изискванията на пандемия. И в случай че имам някаква вяра, тя е, че след тях ще се намерят задоволително трезви и рационални хора в Народното събрание, които да се захванат и преработят ужасяващо объркания български избирателен кодекс.Не се колебая и в това, че ще имаме предварителни парламентарни избори, като не изключвам това да се случи още тази година.
- България е в политическа рецесия, която се задълбочи с пандемията. Какъв е политическият небосвод пред страната ни - тази година и в по-дългосрочен проект?
- В кратковременен проект - неразбираем, само че в дълготраен проект съм оптимист. България е дребна страна с прелестен климат и кадърни хора, която може бързо да преодолее сегашната рецесия и да се излекува от заболяванията на неразвитата си и непроходила народна власт. Големият проблем на страната е положението на страната. То е неприятно, доста неприятно, тъй като сега тя работи като подслон за слабоумни и корумпирани хора, а институциите й работят на ниво 19 век. Забележете, че там, където в България се случват хубави неща, страната просто я няма.Политическият живот в страната е мощно подвластен от опциите за въздействие над тази голяма консервативна маса от хора, чието благополучие и дори битие зависи от това да се слагат спирачки на всеки опит за усъвършенстване и рационализация на активността на държавните институции. Това е казусът, който страната би трябвало да преодолее. Повсеместната корупция е един от признаците, забележимите прояви на болестта. Други такива признаци са неустойчивото законодателство, лобистките промени в него, срастването на бизнес, престъпност и власт във високите етажи на държавното ръководство, събитието, че болшинството партийни деятели са идейни борци за държавни постове. Тази картина се усеща от хората, тя ги отвращава и отблъсква от политиката, прави ги политически пасивни, по тази причина и нещата се въртят в цикъл, който наподобява на обаян кръг. Но си мисля, че към този момент сме покрай натрупването на сериозна маса от възмущение, която е в положение да промени коренно нещата - било като измете от политическата сцена ръководещите страната партии в последните 30 години, било като ги принуди малко по малко да се реформират. Това се усеща във въздуха и негов израз е крайното съмнение в институциите на властта.
- Бяха стартирани и оттеглени промени в изборния кодекс. Нуждае ли се той от смяна и в каква посока?
- Вече загатнах, че Изборният кодекс се нуждае от тотално преразглеждане. Той гъмжи от недомислия, подводни камъни и несъгласия. Има проблеми, които остават нерешени в продължение на десетилетия - да вземем за пример основаването на избирателен указател, посредством който да се отстранен " мъртвите души " от изборните описи. Трябва да бъде разрушен монополът на парламентарно показаните партии при избора на членове на изборната администрация на всички нива. Да се махнат нелепости от вида на това, че гласуването в България е наложително и още един куп неща, за които няма да ми стигне времето да изброя. Нека приключа с един образец - в случай че в България членовете на секционните комисии се избираха посредством проби и учебен ценз, а освен посредством партийни оферти, в сегашната акция щеше елементарно да се види, че
най-подходящи за членове на секционни изборни комисии са българските учители
- хем имаха опция да се имунизират в точния момент, хем са надалеч по-грамотни от множеството партийни деятели, които партиите набутват в СИК-овете, хем изборите, изключително в градовете, само че освен там, се организират по работните им места. Но това не може да стане, тъй като Изборният кодекс, в настоящия си тип, не го разрешава. Поради това още веднъж ще имаме 50% цялостни с неточности секционни протоколи, попълвани постоянно от хора, които мъчно могат да разделят купа сено на две магарета, само че пък се употребяват с височайше партийно доверие.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ