Каква е връзката между балканските канали за кокаин и Венецу...
Венецуела фактически служи като директна точка за южноамериканските и балканските кокаинови картели, само че смисъла ѝ остава лимитирано в съпоставяне със прилежащи страни като Колумбия, Гватемала и Еквадор.
Балканските незаконни мрежи, тясно свързани с картелите в Южна Америка, са измежду основните играчи в наркотрафика в Европа. След рухването на Дарко Шарич през 2014 година в Южна Африка няколко клана водят яростна битка за надзор над европейския пазар на кокаин. През последните седем години този пазар бележи непрекъснат растеж и по оценки доближава стойност от близо 13 милиарда евро.
По данни на Европол балканските картели са главните вносители и дистрибутори на кокаин в Европа. Благодарение на открити контакти в Колумбия и Еквадор, мафиотските структури от Черна гора, Албания и Сърбия действат като същински транснационални корпорации с наличие във всички основни звена на трафика.
На 3 януари американски сили задържаха венецуелския президент Николас Мадуро. Той е упрекнат, че е управлявал мрежа за трафик на кокаин в съдействие с насилствени групировки, измежду които мексиканските картели „ Синалоа “ и „ Лос Сетас “, колумбийската бунтовническа формация ФАРК и венецуелската тайфа „ Трен де Арагуа “. В момента Мадуро чака процеса си в затвор в Ню Йорк.
Фактът, че Венецуела е директна страна за южноамериканските и балканските картели, се удостоверява от конфискации на опиати и настоящи правосъдни каузи. Въпреки това страната надалеч не съставлява опасността, описвана от американските управляващи. Политологът Йолети Брачо от университета в Авиньон, експерт по държавното принуждение във Венецуела, показва, че Боливарската република е „ вторичен кулоар спрямо процесите в района “. Между 5 и 8 % от кокаина, създаден в Колумбия, минава през Венецуела, което значи сред 150 и 250 тона за интервала 2012–2017 година, до момента в който през Гватемала са минали към 1400 тона, а през Колумбия – близо 2500 тона.
Все отново Венецуела има избрана роля в износа на кокаин към Европа, главно поради географското си състояние. Около 75 % от колумбийската продукция се насочва през Тихия океан, до момента в който доста по-малка част минава през Атлантика. Са̀ша Джорджевич от Глобалната самодейност за битка с транснационалната проведена престъпност (GI-TOC) дефинира Венецуела като изключително значима за потоците кокаин към мрежите на Западните Балкани, защото съставлява „ стратегически първоначален кулоар сред Латинска Америка и Атлантическия океан “. По думите му по-голямата част от кокаина от този район се транспортира непосредствено към Европа или минава през Западна Африка. Арестът на Мадуро обаче надали ще се отрази съществено на балканските групировки, защото те обичайно показват еластичност и ще продължат да употребяват Венецуела или ще намерят различни направления през други страни.
Първите ясни следи за връзки сред балканските незаконни организации и Венецуела датират от февруари 2020 година, когато нидерландски патрул конфискува пет тона кокаин от транспортен съд край Аруба – остров северно от Колумбия и Венецуела. На борда на плавателния съд „ Ареса “ бяха задържани 11 души, всички жители на Черна гора. Операцията, осъществена в съдействие сред Черна гора, Обединеното кралство, Сърбия и Нидерландия, докара до присъди сред девет и 15 години затвор, произнесени през март 2021 година
Именно тази конфискация разреши на Европол да наблюдава мрежата и през май 2023 година да задържи 12 души, измежду които Мирослав Старчевич, считан за началник на така наречен „ Балкански картел “. Той е упрекнат от сръбските управляващи в интернационален трафик на опиати, като делото му се преглежда от съда в Белград.
Сръбската полиция дефинира организацията на Старчевич като „ най-голямата незаконна конструкция за наркотрафик на Балканите “. Смята се, че тя стои зад доставки на кокаин от по няколко тона, достигнали Европа от Колумбия, Бразилия и Еквадор, в това число по направления през Западна Африка. Доклади на GI-TOC сочат още, че групировката е обвързвана с клана „ Кавач “ от Черна гора – една от двете фракции, борещи се за наследството на империята на Дарко Шарич, виновна или забъркана в ликвидирането на над 60 души по света.
Интересът към Венецуела произтича и от особеностите на контрола върху въздушния и морския трафик. По думите на Джорджевич дребните самолети подлежат на доста по-слаб контрол от комерсиалните полети, а сходна е обстановката и по морските направления.
От логистична позиция обаче Венецуела остава вторичен състезател в световната наркоикономика. Страната не създава кокаин, само че все пак редица отчети на Службата на Организация на обединените нации по опиатите и престъпността я слагат измежду главните директни страни за опиата, създаван основно в прилежаща Колумбия и насочван към Съединени американски щати и Европа.
Бившият шеф на службата на Организация на обединените нации Пино Арлакки внася колорит в тези оценки, като акцентира, че Колумбия създава над 70 % от международния кокаин, а Перу и Боливия образуват по-голямата част от останалите 30 %. Основните направления към американските и европейските пазари минават през Тихия океан към Азия, през източните Кариби към Европа и по суша през Централна Америка към Съединени американски щати. Венецуела, ситуирана на южния Атлантик, е географски неподходяща за тези посоки. По думите му географията не лъже – трафикът следва близостта до индустриалните центрове, лесния превоз, корупцията на локално равнище и съществуването на одобрени незаконни мрежи, а Венецуела не покрива тези условия.
Тази оценка обаче се разминава отчасти с данни на GI-TOC. В Индекса за проведената престъпност от ноември 2025 година се показва, че колумбийски партизански групи ръководят каналите за доставки в съдействие с корумпирани венецуелски представители, като са се интегрирали в локалните общности и са поели надзор над структури на локалното ръководство.
Убийствата на няколко сърби, един хърватин и един македонец в Боливия, Перу и Еквадор през 2025 година демонстрират мощното балканско наличие в международната стопанска система на кокаина, изключително в Южна Америка. Венецуела обаче, макар 2200-километровата си граница с Колумбия, остава релативно пощадена от картелното принуждение, което подсказва, че страната не е безусловно наркодържавата, каквато постоянно се разказва. Липсата на непосредствено съдействие сред Европол и Венецуела в допълнение затруднява изясняването на въпроса дали сръбски или черногорски незаконни организации не престават да вземат участие интензивно в трафика на кокаин през страната.
Балканските незаконни мрежи, тясно свързани с картелите в Южна Америка, са измежду основните играчи в наркотрафика в Европа. След рухването на Дарко Шарич през 2014 година в Южна Африка няколко клана водят яростна битка за надзор над европейския пазар на кокаин. През последните седем години този пазар бележи непрекъснат растеж и по оценки доближава стойност от близо 13 милиарда евро.
По данни на Европол балканските картели са главните вносители и дистрибутори на кокаин в Европа. Благодарение на открити контакти в Колумбия и Еквадор, мафиотските структури от Черна гора, Албания и Сърбия действат като същински транснационални корпорации с наличие във всички основни звена на трафика.
На 3 януари американски сили задържаха венецуелския президент Николас Мадуро. Той е упрекнат, че е управлявал мрежа за трафик на кокаин в съдействие с насилствени групировки, измежду които мексиканските картели „ Синалоа “ и „ Лос Сетас “, колумбийската бунтовническа формация ФАРК и венецуелската тайфа „ Трен де Арагуа “. В момента Мадуро чака процеса си в затвор в Ню Йорк.
Фактът, че Венецуела е директна страна за южноамериканските и балканските картели, се удостоверява от конфискации на опиати и настоящи правосъдни каузи. Въпреки това страната надалеч не съставлява опасността, описвана от американските управляващи. Политологът Йолети Брачо от университета в Авиньон, експерт по държавното принуждение във Венецуела, показва, че Боливарската република е „ вторичен кулоар спрямо процесите в района “. Между 5 и 8 % от кокаина, създаден в Колумбия, минава през Венецуела, което значи сред 150 и 250 тона за интервала 2012–2017 година, до момента в който през Гватемала са минали към 1400 тона, а през Колумбия – близо 2500 тона.
Все отново Венецуела има избрана роля в износа на кокаин към Европа, главно поради географското си състояние. Около 75 % от колумбийската продукция се насочва през Тихия океан, до момента в който доста по-малка част минава през Атлантика. Са̀ша Джорджевич от Глобалната самодейност за битка с транснационалната проведена престъпност (GI-TOC) дефинира Венецуела като изключително значима за потоците кокаин към мрежите на Западните Балкани, защото съставлява „ стратегически първоначален кулоар сред Латинска Америка и Атлантическия океан “. По думите му по-голямата част от кокаина от този район се транспортира непосредствено към Европа или минава през Западна Африка. Арестът на Мадуро обаче надали ще се отрази съществено на балканските групировки, защото те обичайно показват еластичност и ще продължат да употребяват Венецуела или ще намерят различни направления през други страни.
Първите ясни следи за връзки сред балканските незаконни организации и Венецуела датират от февруари 2020 година, когато нидерландски патрул конфискува пет тона кокаин от транспортен съд край Аруба – остров северно от Колумбия и Венецуела. На борда на плавателния съд „ Ареса “ бяха задържани 11 души, всички жители на Черна гора. Операцията, осъществена в съдействие сред Черна гора, Обединеното кралство, Сърбия и Нидерландия, докара до присъди сред девет и 15 години затвор, произнесени през март 2021 година
Именно тази конфискация разреши на Европол да наблюдава мрежата и през май 2023 година да задържи 12 души, измежду които Мирослав Старчевич, считан за началник на така наречен „ Балкански картел “. Той е упрекнат от сръбските управляващи в интернационален трафик на опиати, като делото му се преглежда от съда в Белград.
Сръбската полиция дефинира организацията на Старчевич като „ най-голямата незаконна конструкция за наркотрафик на Балканите “. Смята се, че тя стои зад доставки на кокаин от по няколко тона, достигнали Европа от Колумбия, Бразилия и Еквадор, в това число по направления през Западна Африка. Доклади на GI-TOC сочат още, че групировката е обвързвана с клана „ Кавач “ от Черна гора – една от двете фракции, борещи се за наследството на империята на Дарко Шарич, виновна или забъркана в ликвидирането на над 60 души по света.
Интересът към Венецуела произтича и от особеностите на контрола върху въздушния и морския трафик. По думите на Джорджевич дребните самолети подлежат на доста по-слаб контрол от комерсиалните полети, а сходна е обстановката и по морските направления.
От логистична позиция обаче Венецуела остава вторичен състезател в световната наркоикономика. Страната не създава кокаин, само че все пак редица отчети на Службата на Организация на обединените нации по опиатите и престъпността я слагат измежду главните директни страни за опиата, създаван основно в прилежаща Колумбия и насочван към Съединени американски щати и Европа.
Бившият шеф на службата на Организация на обединените нации Пино Арлакки внася колорит в тези оценки, като акцентира, че Колумбия създава над 70 % от международния кокаин, а Перу и Боливия образуват по-голямата част от останалите 30 %. Основните направления към американските и европейските пазари минават през Тихия океан към Азия, през източните Кариби към Европа и по суша през Централна Америка към Съединени американски щати. Венецуела, ситуирана на южния Атлантик, е географски неподходяща за тези посоки. По думите му географията не лъже – трафикът следва близостта до индустриалните центрове, лесния превоз, корупцията на локално равнище и съществуването на одобрени незаконни мрежи, а Венецуела не покрива тези условия.
Тази оценка обаче се разминава отчасти с данни на GI-TOC. В Индекса за проведената престъпност от ноември 2025 година се показва, че колумбийски партизански групи ръководят каналите за доставки в съдействие с корумпирани венецуелски представители, като са се интегрирали в локалните общности и са поели надзор над структури на локалното ръководство.
Убийствата на няколко сърби, един хърватин и един македонец в Боливия, Перу и Еквадор през 2025 година демонстрират мощното балканско наличие в международната стопанска система на кокаина, изключително в Южна Америка. Венецуела обаче, макар 2200-километровата си граница с Колумбия, остава релативно пощадена от картелното принуждение, което подсказва, че страната не е безусловно наркодържавата, каквато постоянно се разказва. Липсата на непосредствено съдействие сред Европол и Венецуела в допълнение затруднява изясняването на въпроса дали сръбски или черногорски незаконни организации не престават да вземат участие интензивно в трафика на кокаин през страната.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ