Велико Търново. Сурвакането е български обичай, запазен през вековете, който

Велико Търново. Сурвакането е български бит, непокътнат през вековете, който се прави в първите часове на новата година. На 1 януари – Васильовден, дружини от деца или ергени до 15-16-годишна възраст обикалят къщите на родственици и съседи, сурвакат, изричайки специфични благословии за здраве и благодат. Това сподели за Радио „ Фокус “ – Велико Търново етнологът доктор Миглена Петкова и зам.-директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Основна роля в ритуала е отредена на сурвакницата, като за изработването й се употребява свежо откършена дрянова пръчка, поради вярването в магическата мощ на дървото.
„ Дрянът цъфти първи и даже в най – студената зима е обсипан с пъпки, знак на пролетта и младостта. Тъй като плодовете му узряват най-късно, той е считан и за знак на мъдростта. За откривателите сурвакането има античен предхристиянски темперамент. Въпреки че смисълът на обичая е явен, неговият генезис е противоречив. Няма данни дали траки, славяни или прабългари са го предали на актуалните българи. Името на обичая – сурвакане, името на магическата пръчка – сурвачка или сурвакница, както и пожеланията, които съпровождат магическото деяние сурвакане – „ Сурва, сурва година.. “, са дали съображение на мнозина откриватели да го обвържат с прабългарите, имайки поради името на древноиранския господ на слънцето Сура “, изясни доцент Петкова.
Тя уточни, че са осъществявани жертвоприношения – кръвни и безкръвни, за да се омилостивят божествата и да се завоюва тяхната поддръжка. В момента, когато божеството слиза на земята и влиза в допир с жертвата, с цел да я одобри, тя придобива за малко време част от неговата позитивна сила и вълшебен свойства – да лекува, да пази от зли сили и заболявания, да носи удача и благополучие. Специалистът изясни, че такива са и качествата на новогодишната сурвачка.
Мария НЕДЕВА