Помните ли какво се случи на 9 ноември 1989 г. и защо България нищо не разбра?
„ Веднага, неотложно “ - тези думи на Гюнтер Шабовски, член на Централен комитет на Германската единна социалистическа партия, трансформират историята. Часът е 18.43, мястото - интернационалният пресцентър в Източен Берлин. Шабовски оповестява на една от редките по това време конференции новите разпореждания за задгранични пътувания на жители на демократичната република.
„ Другари и другарки, това, което ми е казано, е че тази нова наредба влиза в действие от през днешния ден. Цитирам: „ Частни пътувания на жители на Германска демократична република могат да се реализират единствено с документ за идентичност и без представянето на спомагателни разрешителни и документи “.
Няколко часа по-късно на контролно-пропусквателен пункт „ Борхолмер щрасе “, на границата сред Източен и Западен Берлин, се събират стотици, гледали конференцията на Шабовски по западногерманската телевизия. Искат да се разходят в Западен Берлин. И скандират „ Вдигнете бариерата “.
Пренатоварени от напора на хора и без ясни указания, граничарите подвигат бариерите. За първи път от близо тридесет години жителите на Източен Берлин могат да преминат от другата страна на Стената. Желязната завеса пада и по този начин историята прави огромна крачка напред.
Падането на Берлинската стена в нощта сред 9 и 10 ноември 1989 година символизира края на една ера за целия свят. За германците това е краят на един доста дълъг следвоенен интервал. Семейства и другари най-сетне се събират след 28 години на насилствена разлъка. Въпреки че събитията са изненада за всички, месеци преди този момент жителите на Германска демократична република изпълват улиците с претенции за политическа и икономическа смяна. Позициите на източногерманското държавно управление, което се опълчва на промените за публичност и преустрояване, подети няколко години преди този момент от Съветския съюз, към този момент са съществено разтърсени.
Какво се случва в България на тези емблематични дати?
На свое съвещание на 10 ноември 1989 година Централният комитет на Българска комунистическа партия в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата служба общоприет секретар в партията (и в действителност в държавата), която той заема цели 35 години.
Датата се възприема като начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система, макар че еднопартийната система на Българска комунистическа партия, която продължава да е единственият управителен фактор в страната, е отстранена едвам на идната година, а първите действителни стопански промени са подхванати 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян от личностости като Желю Желев като прелом, или като „ конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.
С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз стартира развой на перестройка. Това оказва влияние и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския контракт и Съвета за икономическа взаимопомощ.
България, не без съображение посочена за един от най-верните спътници на Съюз на съветските социалистически републики по това време, също афишира курс към преустрояване на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.
В България Тодор Живков установи в разнообразни изявления, че досегашната система не съумява да отговори на потребностите от смяна на тогавашното общество и се начертава рамка на ново публично устройство - демократично начало на страната.
Икономическата рамка също се трансформира от държавно обмисляне към детайли на частно стопанство.
При Горбачов и поетия от него курс за автономия на съдружниците за първи път, откогато Живков е отпред, се появяват разлики сред него и руски началник.
„ Другари и другарки, това, което ми е казано, е че тази нова наредба влиза в действие от през днешния ден. Цитирам: „ Частни пътувания на жители на Германска демократична република могат да се реализират единствено с документ за идентичност и без представянето на спомагателни разрешителни и документи “.
Няколко часа по-късно на контролно-пропусквателен пункт „ Борхолмер щрасе “, на границата сред Източен и Западен Берлин, се събират стотици, гледали конференцията на Шабовски по западногерманската телевизия. Искат да се разходят в Западен Берлин. И скандират „ Вдигнете бариерата “.
Пренатоварени от напора на хора и без ясни указания, граничарите подвигат бариерите. За първи път от близо тридесет години жителите на Източен Берлин могат да преминат от другата страна на Стената. Желязната завеса пада и по този начин историята прави огромна крачка напред.
Падането на Берлинската стена в нощта сред 9 и 10 ноември 1989 година символизира края на една ера за целия свят. За германците това е краят на един доста дълъг следвоенен интервал. Семейства и другари най-сетне се събират след 28 години на насилствена разлъка. Въпреки че събитията са изненада за всички, месеци преди този момент жителите на Германска демократична република изпълват улиците с претенции за политическа и икономическа смяна. Позициите на източногерманското държавно управление, което се опълчва на промените за публичност и преустрояване, подети няколко години преди този момент от Съветския съюз, към този момент са съществено разтърсени.
Какво се случва в България на тези емблематични дати?
На свое съвещание на 10 ноември 1989 година Централният комитет на Българска комунистическа партия в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата служба общоприет секретар в партията (и в действителност в държавата), която той заема цели 35 години.
Датата се възприема като начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система, макар че еднопартийната система на Българска комунистическа партия, която продължава да е единственият управителен фактор в страната, е отстранена едвам на идната година, а първите действителни стопански промени са подхванати 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян от личностости като Желю Желев като прелом, или като „ конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.
С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз стартира развой на перестройка. Това оказва влияние и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския контракт и Съвета за икономическа взаимопомощ.
България, не без съображение посочена за един от най-верните спътници на Съюз на съветските социалистически републики по това време, също афишира курс към преустрояване на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.
В България Тодор Живков установи в разнообразни изявления, че досегашната система не съумява да отговори на потребностите от смяна на тогавашното общество и се начертава рамка на ново публично устройство - демократично начало на страната.
Икономическата рамка също се трансформира от държавно обмисляне към детайли на частно стопанство.
При Горбачов и поетия от него курс за автономия на съдружниците за първи път, откогато Живков е отпред, се появяват разлики сред него и руски началник.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ