Вече повече от година се намиране в ситуация на пандемия

Вече повече от година се намиране в обстановка на пандемия и съпътстващите я ограничаващи ограничения. Съвсем естествено и фокусът на публичното внимание е ориентиран главно към тази тематика. Твърде постоянно обаче тя се преглежда единствено в обособените аспекти, без значение дали те са здравни, стопански, обществени или психически. В множеството случаи се дава преимущество на моментния здравен съставен елемент, само че без дълготрайна вероятност. Това е изцяло обяснимо, само че и рисково късогледство.
В публичен аспект най-важни са изводите, касаещи взетите поучения от актуалната пандемия. Вероятно ще прозвучи черногледо, само че моят извод е, че в България (и не само) общество няма. Кризата ясно сподели какъв е методът на хората. А той беше избавяне поединично.
Вземаните управнически решения бяха политически, а не основани на здравна или икономическа логичност. Подходът лъкатушеше в двете крайности, което докара до сходно схващане и измежду елементарните хора: От под паника боязън и смут, до искрено неглижиране.
Не бяха решени систематичните проблеми в здравната система, а насажданата суматоха докара до " подсигуряване " на хората, с превантивно болнично лекуване. Това от своя страна докара до липса на помощ за същински нуждаещите си. И по този начин, макар затварянията, се стигна до рекордна смъртност, съпроводена с колапс за затворените бизнеси и липса на съответни обезщетения.
Така стигнахме и до естествения асортимент. И всички сладки приказки за угриженост и емпатия се оказаха следващото празнодумие. Пандемията беше употребена за социална и политическа легитимация, за лъскане на персонален имидж и кариеризъм. Под маската на загрижеността се прокрадват тъмните сенки на персоналното облагодетелстване и егоцентризма.
Пролича ясно и ерозията на доверието към институциите, както и това към обичайните медии. Търсеният източник на информация стана компанията на Зукърбърг (Фейсбук), която също беше подложена на сериозна регулация, разбирайте цензура. Ограничителните ограничения, въведени като някаква панацея от Китай и копирани от европейската цивилизация, по този начин и не получиха нужния резултат по ограничение на болестта. Примерите за много по-либералните ограничения в Швеция и Беларус повдигнаха повече въпроси, в сравнение с почтени отговори могат да дадат изолационистите.
В световен мащаб човечеството още веднъж се сложи в позицията на Бога. Не знам дали въпросният вирус е лабораторна направа или естествено основан в природата. Аргументи има и в двете направления. Но грубата човешка интервенция по отношение на природата и нейното " ръководство " е неоспорим факт. Опитът да бъде направлявана посоката на всичко основава рискови предпоставки. Както и внушението, че естествените запаси не доближават за числеността на популацията. Защо приключвам с това - отговорете си сами.
Автор: Тодор Беленски