Вече няма събитие, на което да не се появи народна

...
Вече няма събитие, на което да не се появи народна
Коментари Харесай

Ивайло Дичев за Дойче веле: Абитуриентите и нашествието на носиите

Вече няма събитие, на което да не се появи национална носия - дали ще е празник на тиквата, възстановка на гладиаторски борби или ден на националните будители. Стожерът на ръководещата партия Цветанов още веднъж стана шлагер в обществените мрежи - въртейки чеверме в носия, той драговолно се снимаше с всички искащи. Преди него кметове идваха да молят господин Борисов за някакви работи, и те пременени по народному.

Своеобразен връх за поредна година са абитуриентските балове, където от ден на ден деца избират фолк-одеждите. Жестът работи като магнит за медиите: в него публицистите откриват протест против простотията на баловете, окайвана от възрастните, както и проява на ярък и чист национализъм. Кметът на Враца даже предложи премия за " Най-патриотичен клас ", предлагайки на децата да облекат национални носии (баловете били покрай Ботевите дни).

И така, през днешния ден на медийната сцена текат два осведомителни потока: в единия " неприятни " младежи хвърлят чалга-гюбеци в парвенюшки облекла, в другия виждаме " положителните " в ризи с шевици и елеци и с българското знаме в ръка. Тази година шлагер беше един момък от Котел, който отиде на бала на кон, нагизден като бунтовник – зад него три синджира мадами във вечерни рокли.

Какво желаят да ни кажат младежите?

Няма гаранция, че госпожица в национална носия няма да приключи вечерта дрогирана да прави секс в някоя канавка, нали по този начин. Не знам това да е краят и на глупавото надхарчване на родителите за абитуриентския потлач, тъй като носиите надали са доста по-евтини от вечерните рокли. За неудобствата да танцуваш с цървули или бръчник, допускам, е открито решение с преобличане в тоалетната на ресторанта – въпросът е във фотосесията пред учебното заведение.

И въпреки всичко какво тъкмо споделят младежите, когато театралничат в този тип? Отказваме модерността, връщаме се на село, ще пасем патки? Не е ли необичайно, че таман сега, в който би трябвало да вървят напред към университета, те се обръщат обратно? Ще кажете - национализъм, само че от кое място пък той се свърза с националните носии? Помислете, за какво възрожденците, икони на днешната ни нация, в никакъв случай не са в носии – нормално те избират да се снимат в облекла " а ла франга ", т.е. стремят се да бъдат европейци. Ботев в носия, Вазов в носия – звучи необичайно, нали? Петко Каравелов, Стамболов – желали ли са да наподобяват като селския орач? Вярно, има една фотография на Фердинанд с носия, само че това може би тъй като е чужденец, изглеждало му екзотично или пък е желал да го припознаят като български княз.

Явно гордостта тук е от по-особен темперамент. От традицията се взима външната емблема, не наличието. Не да построим мощна съвременна страна, не да създадем научни открития, не да сътворим нови творби – а да изобразим локалност. От модуса " върша " сме минали в модуса " съм " - би трябвало да ни разпознаят на световната сцена, а какво по-безспорно притежаваме от фолклора? Той върви дружно с естествените пейзажи, един тип GPS на националното, който ни разтоварва от по-нататъшно мислене. Каква горделивост може да генерира GPS-ът, аз персонално не разбирам, само че няма да преча.

Много нации са минали в някакви моменти през фолклорната романтика. Руските славофили през последната третина на 19-ти век се разхождат с кафтани, в Австрия и до през днешния ден можеш да видиш предложения, където се планува публично облекло, военна униформа или носия. Африканците седят в Организация на обединените нации с обичайното бубу, индийките изнасят лекции в сари, мюсюлманските страни са преработили тюрбана в разнообразни разновидности на градския по план фес.

Странното е, че при нас националното се връща без всякаква стилизация, с рекламация за музейна достоверност. Наследили сме това от " Балкантурист " - от 60-те години на предишния век, когато фолклорът беше преизмислен, с цел да се притеглят валутни приходи по " второ направление ". Операцията се състоеше в това да се заличат районните разлики и националните носии да бъдат превърнати в систематизиран народен сувенир. Днес тази наклонност е родила една мощна промишленост, която създава чисто нови достоверни носии, както прочее и ятагани, хурки, черешови топчета.


Кич или медиен спектакъл? Смолян, есента на 2016: Цветанов в носия в поддръжка на Цачева, която тогава бе претендент за президент

Не ме разбирайте неправилно: отлично ще е, в случай че някой се занимава с проучване на локалните дрехи, да ги събира, да ги опазва в музеи. Но фолклорът е локално явление; нацията е нещо съвременно и да се отбелязва тя главно с фолклорни знаци е даже обидно. Още по-ценни през днешния ден са тези дизайнери, които креативен приспособяват детайли от традицията към актуалния живот. Вече има компании, които създават забавни облекла и стартират да постановат локален жанр, както в Индия, в Мексико, в Африка. Те са май на първо време в играта с шевиците, където постоянно виждам прелестни неща. Всякак бих подкрепил това изпитание. Но междинния път на индустриално произвеждане на систематизирани знаци за българщина – това просто е кич.

Или по-лошо: медиен спектакъл. Театър, който легитимира като патриоти хора, които са решили да се маскират за пред камерата. Който дава опция на кметове да укрепват позициите си, като регистрират точки в другояче празния си културен календар, или пък на публицисти, като пълнят предаванията си в празните празнични дни. Ако изгледате репортажа за хайдутина-абитуриент от учебното заведение в Котел, ще видите, че в действителност доста повече приказва гордата му майка – той май имал други хрумвания, за това пък тя в детайли изяснява патриотичния смисъл на жеста му. И тук е моят проблем с фолк-абитуриентите: в случай че го вършат за себе си, в случай че се бунтуват против досегашната процедура, против глобализацията или каквото решат – отлично.

Появяват се младежи в средновековни ризници, със смешни прически, във фентъзи одежди, с трактор… Може би абитуриентския бал последователно ще се трансформира в карнавал и в действителност ще ни бъде радостно. Въпросът е децата да не вършат това, с цел да се харесат на родители, учители, публицисти. Това е миг, в който би трябвало да се откъснат от настойчивост – след ученето да се потвърдят и в полето на въображението.

Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР