Защо тъгува “дребният” търговец на горива
Вече месеци наред Законопроектът за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, по-известен като Закона за горивата, провокира бурни реакции. Стигна се до митинги и вадене на улицата на камиони и цистерни-факт, самичък по себе си индикативен, че браншовият проектозакон в действителност „ бърка в раната ” и осветява съществени проблеми в сектора.
Като съществени уредници на съпротивата против бъдещия закон се откроиха Георги Паничарски, Иван Кашилски и Апостол Апостолов от Пловдив, плюс Росинка Бъчварова от Бургас, наричащи себе си дребни притежатели, както и ръководителят на прясно записаното съдружие на дребните търговци Николай Николов. Всички те шумно оповестиха пред медиите, че в случай че се записват по новия закон, ще банкрутират, и напряко приканиха той да не важи за тях.
Кои са в действителност застрашените от банкрут протестиращи „ дребни притежатели ”?
Георги Паничарски е притежател и шеф на компания „ Елго ”, занимаваща се с дистрибуция на горива. Справка в интернет демонстрира, че сдружението има доходи за над 1,3 милиона лв., а през годините е съумяло да завоюва и публични поръчки за съвсем 2,5 милиона лв. с общините Перущица, Брезово, Съединение и пловдивската „ Чистота ” – всичките за доставка на горива.
Паничарски поддържа тесни бизнес-контакти с небезизвестните Лиляна и Пламен Моравенови, които преди време лъснаха в листата с крупните инвеститори във банкрутиралата банка КТБ със сумата от 9 126 016 лева Вдовицата и сина на свързвания с Мултигруп съсобственик и някогашен шеф на пловдивската захарна фабрика Петко Моравенов си партнират с Паничарски във компанията „ МКП Пропърти ”, чийто главен капитал е парцел на стойност съвсем 400 хиляди лв. на предприемача Стоян Аргилашки.
Аргилашки пък се прочу в близкото минало към абсурда с доставени от него на Община Пловдив некачествени горива, които повредиха общинските коли „ Рено ”. Тогава от формалния дилър на „ Рено ” изтече информация, че са дали за разбор гориво от резервоара в оторизирана лаборатория и заключението било, че то въобще не е гориво за коли, а примес от газьол и мазут.
След абсурда Община Пловдив бързо смени доставчика си с никому незнайната до тогава компания „ Петро Ойл Груп ”, която завоюва поръчка за близо 15 милиона лв.. Нейният шеф Мендо Раданов напълно инцидентно се оказа някогашен чиновник на Аргилашки, а юристът му Георги Колев – хем общински консултант, хем другар с Пламен Моравенов.
Иван Кашилски пък е притежател и шеф на компания „ Транс Ойл ”, чийто личен капитал съгласно документите в Търговския указател е 503 хиляди лв., а приходите му за финансовата 2015 година са близо 2 милиона лв.. Притесненията му, че условията за регистрация по закона ще го доведат до банкрут, не са му попречили през годините да остави диря в интернет като наемател на 28 декара водоем в с. Голям Чардак за персонално прилагане.
Той е напряко дрипльо обаче пред „ дребния ” търговец Апостол Апостолов от компания „ Апид 2000 ”, със личен капитал от 603 хиляди лв. и доходи от продажби за над 5,6 млн. лева годишно. Колкото до Николай Николов, неговата компания „ Евроинвест ” се оправя отгоре-отгоре с живота, осъществявайки годишни доходи от продажби за 4,9 милиона лв..
Бургазлийката Росинка Бъчварова пък е „ новата звезда ” на митингите против закона. Тя е обвързвана с две компании, „ Росойл Плам ” и „ Росбул Транс ”, и съгласно мълвата, огромна част от излезлите на шествие камиони в Бургас били нейни. Кратка информация в интернет демонстрира, че Бъчварова по принцип ненавижда да заплаща – упоменатите компании изплуват в правосъдни каузи с Пристанище Бургас за неплатени над 22 хиляди лв. за пристанищни услуги, както и с една банка за източени и невърнати над 16 000 лева през фирмена кредитна карта.
Впрочем, от нейния бизнес живо са се интересували и бургаските данъчни. Казусът с тях е извънредно индикативен: през август 2016 година едната компания доставила на едро гориво за над 70 000 лева, само че „ не запомнила ” както да внесе ДДС-обезпечение за тях, по този начин и да подаде заявление за регистрация на мястото, от което ще се продават, за което била глобена от Търговско дружество на Национална агенция за приходите – Бургас с 50 000 лева
Впоследствие обаче актът паднал в съда. В правосъдното решение четем, че „ описаната фактическа конюнктура се открива по неоспорим метод от събраните по делото доказателства ”, обаче в ревизионния акт и наказателното разпореждане „ не са посочени дата на осъществяване на нарушаването и мястото му на осъществяване ”, което дава мотив на съда да анулира глобата.
Съдбата на това привидно дребно нарушаване е неоспорим образец за качествата на приходните организации да си събират, или по-скоро да не си събират дължимите налози. Колкото и обезпечения да ти изискат Национална агенция за приходите и Митниците, умерено можеш да си доставяш горива както и където пожелаеш, без да внасяш нито тях, нито самите налози, по този начин и такаще те заловен единствено при положение на проверка.
При всички случаи, в случай че глобата е доста огромна, постоянно ще се откри я пробив в БАЦИС, я процедурен пропуск, пък и актовете нормално ще бъдат по този начин написани, че след това елементарно ще паднат в съда. Да напомним, че не различен, а един от огромните търговци „ Инса Ойл ”през 2011 година бе грамотен от митниците в началото с близо 12 милиона лв. за невнесен данък, които след това без каквито и да е обосновки и претекстове се трансфораха в малко над 700 хиляди, а пък те самите най-после паднаха в съда поради нескопосно написани актове.
Съвсем друго става ситуацията, когато – и в случай че – законът за горивата влезе в действие. Тогава освен ще се знае кой кой е, с какви хранилища и цистерни разполага и през кои обекти продава, а и самият факт, че си избягал от заплащане на Данък добавена стойност и/или данък, ще води до дерегистрация и загуба на предоставеното при нея поръчителство. По закон, не по една от десетките наредби, заповеди или елементарни прищевки на този и оня шеф на приходна организация. Това е огромната болежка на „ дребните притежатели ” и същинската причина за бурните им митинги.
Впрочем, това е и огромната болежка на финансовото министерство, под чиято „ шапка ” са въпросните организации – друго си е постоянно да имаш „ малка врата ” в нормативите, през която да влияеш „ по целенасоченост ” за рухването на един или различен акт.
Защото, до момента в който „ дребните притежатели ” въртят дребни далавери, нали никой не се заблуждава, че 11 милиона лв. се опрощават ей по този начин?
Като съществени уредници на съпротивата против бъдещия закон се откроиха Георги Паничарски, Иван Кашилски и Апостол Апостолов от Пловдив, плюс Росинка Бъчварова от Бургас, наричащи себе си дребни притежатели, както и ръководителят на прясно записаното съдружие на дребните търговци Николай Николов. Всички те шумно оповестиха пред медиите, че в случай че се записват по новия закон, ще банкрутират, и напряко приканиха той да не важи за тях.
Кои са в действителност застрашените от банкрут протестиращи „ дребни притежатели ”?
Георги Паничарски е притежател и шеф на компания „ Елго ”, занимаваща се с дистрибуция на горива. Справка в интернет демонстрира, че сдружението има доходи за над 1,3 милиона лв., а през годините е съумяло да завоюва и публични поръчки за съвсем 2,5 милиона лв. с общините Перущица, Брезово, Съединение и пловдивската „ Чистота ” – всичките за доставка на горива.
Паничарски поддържа тесни бизнес-контакти с небезизвестните Лиляна и Пламен Моравенови, които преди време лъснаха в листата с крупните инвеститори във банкрутиралата банка КТБ със сумата от 9 126 016 лева Вдовицата и сина на свързвания с Мултигруп съсобственик и някогашен шеф на пловдивската захарна фабрика Петко Моравенов си партнират с Паничарски във компанията „ МКП Пропърти ”, чийто главен капитал е парцел на стойност съвсем 400 хиляди лв. на предприемача Стоян Аргилашки.
Аргилашки пък се прочу в близкото минало към абсурда с доставени от него на Община Пловдив некачествени горива, които повредиха общинските коли „ Рено ”. Тогава от формалния дилър на „ Рено ” изтече информация, че са дали за разбор гориво от резервоара в оторизирана лаборатория и заключението било, че то въобще не е гориво за коли, а примес от газьол и мазут.
След абсурда Община Пловдив бързо смени доставчика си с никому незнайната до тогава компания „ Петро Ойл Груп ”, която завоюва поръчка за близо 15 милиона лв.. Нейният шеф Мендо Раданов напълно инцидентно се оказа някогашен чиновник на Аргилашки, а юристът му Георги Колев – хем общински консултант, хем другар с Пламен Моравенов.
Иван Кашилски пък е притежател и шеф на компания „ Транс Ойл ”, чийто личен капитал съгласно документите в Търговския указател е 503 хиляди лв., а приходите му за финансовата 2015 година са близо 2 милиона лв.. Притесненията му, че условията за регистрация по закона ще го доведат до банкрут, не са му попречили през годините да остави диря в интернет като наемател на 28 декара водоем в с. Голям Чардак за персонално прилагане.
Той е напряко дрипльо обаче пред „ дребния ” търговец Апостол Апостолов от компания „ Апид 2000 ”, със личен капитал от 603 хиляди лв. и доходи от продажби за над 5,6 млн. лева годишно. Колкото до Николай Николов, неговата компания „ Евроинвест ” се оправя отгоре-отгоре с живота, осъществявайки годишни доходи от продажби за 4,9 милиона лв..
Бургазлийката Росинка Бъчварова пък е „ новата звезда ” на митингите против закона. Тя е обвързвана с две компании, „ Росойл Плам ” и „ Росбул Транс ”, и съгласно мълвата, огромна част от излезлите на шествие камиони в Бургас били нейни. Кратка информация в интернет демонстрира, че Бъчварова по принцип ненавижда да заплаща – упоменатите компании изплуват в правосъдни каузи с Пристанище Бургас за неплатени над 22 хиляди лв. за пристанищни услуги, както и с една банка за източени и невърнати над 16 000 лева през фирмена кредитна карта.
Впрочем, от нейния бизнес живо са се интересували и бургаските данъчни. Казусът с тях е извънредно индикативен: през август 2016 година едната компания доставила на едро гориво за над 70 000 лева, само че „ не запомнила ” както да внесе ДДС-обезпечение за тях, по този начин и да подаде заявление за регистрация на мястото, от което ще се продават, за което била глобена от Търговско дружество на Национална агенция за приходите – Бургас с 50 000 лева
Впоследствие обаче актът паднал в съда. В правосъдното решение четем, че „ описаната фактическа конюнктура се открива по неоспорим метод от събраните по делото доказателства ”, обаче в ревизионния акт и наказателното разпореждане „ не са посочени дата на осъществяване на нарушаването и мястото му на осъществяване ”, което дава мотив на съда да анулира глобата.
Съдбата на това привидно дребно нарушаване е неоспорим образец за качествата на приходните организации да си събират, или по-скоро да не си събират дължимите налози. Колкото и обезпечения да ти изискат Национална агенция за приходите и Митниците, умерено можеш да си доставяш горива както и където пожелаеш, без да внасяш нито тях, нито самите налози, по този начин и такаще те заловен единствено при положение на проверка.
При всички случаи, в случай че глобата е доста огромна, постоянно ще се откри я пробив в БАЦИС, я процедурен пропуск, пък и актовете нормално ще бъдат по този начин написани, че след това елементарно ще паднат в съда. Да напомним, че не различен, а един от огромните търговци „ Инса Ойл ”през 2011 година бе грамотен от митниците в началото с близо 12 милиона лв. за невнесен данък, които след това без каквито и да е обосновки и претекстове се трансфораха в малко над 700 хиляди, а пък те самите най-после паднаха в съда поради нескопосно написани актове.
Съвсем друго става ситуацията, когато – и в случай че – законът за горивата влезе в действие. Тогава освен ще се знае кой кой е, с какви хранилища и цистерни разполага и през кои обекти продава, а и самият факт, че си избягал от заплащане на Данък добавена стойност и/или данък, ще води до дерегистрация и загуба на предоставеното при нея поръчителство. По закон, не по една от десетките наредби, заповеди или елементарни прищевки на този и оня шеф на приходна организация. Това е огромната болежка на „ дребните притежатели ” и същинската причина за бурните им митинги.
Впрочем, това е и огромната болежка на финансовото министерство, под чиято „ шапка ” са въпросните организации – друго си е постоянно да имаш „ малка врата ” в нормативите, през която да влияеш „ по целенасоченост ” за рухването на един или различен акт.
Защото, до момента в който „ дребните притежатели ” въртят дребни далавери, нали никой не се заблуждава, че 11 милиона лв. се опрощават ей по този начин?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ