Вече е по книжарниците книгата на французойката психоаналитик Франсоаз Долто

Вече е по книжарниците книгата на французойката психоаналитик Франсоаз Долто " Каузата на децата ", която за първи път преглежда света напълно от позиция на детето и неговия интерес, оповестиха от издателство " Колибри ".

Книгата наблюдава виталния път на индивида. В нея Долто излага схващанията си за метода, по който да поддържаме връзка с децата от раждането до съзряването им. Тя отдава първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развиването и построяването на човешкото създание. Особен интерес съставляват препратките й към личната й биография: интуицията й на малко момиче, което желае да стане " лекар по образование ", първите контакти с дребните заболели, работата й в екип, опитът от Зелената къща, петдесетте години работа с деца и " утопиите й за утрешния ден ", както сама ги назовава.

Долто има вяра, че в случай че с детето не се поддържа връзка задоволително от най-ранна възраст, в случай че то не се усеща значимо, особено и решително в себе си, по-късно е допустимо да се развие едно или друго личностно разстройство, освен това последствията не са за подценяване.

Франсоаз Долто (1908–1988) е едно от блестящите имена на международната психоанализа – известна е като почитател на Фройд и съидейник на Лакан, само че се откроява с автентичен метод в работата си и ползи в региона на детската психиатрия. Тя има свежо възприятие за комизъм и умеене да свежда психоаналитичната доктрина до наличие, налично за всеки родител. В България е известна със заглавията " Основни стадии на детството ", " Когато се появи детето ", " Всичко е език " и " Женската половост ".

" Каузата на децата " е най-революционната от всички книги на френската мечтателка и визионерка. Първата част е опит да се направи историческа равносметка и да се сложи диагноза, втората част обрисува един нов метод към детството, третата предлага сюжети за построяването на общество в работа на децата. Последната, четвърта част слага основите на ранната профилактика на детските неврози.

Читателите на " Детски Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.

Франсоаз Долто - " Каузата на децата "

Половата еднаквост

До този век, не без помощта на фалокрацията, господства неправилната концепция, че единствената разлика, която момиченцата усещат, сравнявайки се с момченцата, е неналичието на пенис. В кои моменти от развиването си момчетата и девойките откриват принадлежността си към единия или другия пол?

Двете прекарвания са изцяло разнообразни при момчетата и девойките. Всяка майка може да го забележи, както го забелязах и аз самата. При днешните и при утрешните момчета това се случва по същия метод, по който се случи през вчерашния ден при сина ми Жан.

До този миг Жан... знаеше добре, че подуването на чле­на му неведнъж се съпровожда от предпочитание за " пиш ". В такива случаи той уринираше и пенисът му се отпускаше. Беше му дос­татъчно единствено да откри връзката сред еректилния феномен и уринарната функционалност.

Но не щеш ли през днешния ден той – преди малко е навършил 29 месеца – забеляз­ва необикновена смяна: пишлето му е щръкнало и той счита, че му се пишка. Обаче не съумява да се изпишка, до момента в който пенисът му е в ерекция. Случката се повтаря. Той уринира едвам откакто чле­нът му спадне. За първи път предусеща, без да може да го изрази с думи, че членът му евентуално има и друга функционалност отвън урини­рането, че има собствен личен живот. Жан претърпява това, кое­то претърпяват и другите момченца на неговата възраст. Именно сред 28-ия и 30-ия месец бебетата от мъжки пол откриват ерек­цията на пениса като отделено от микцията събитие и таман това е моментът, в който осъзнават своята еднаквост на момчета.

Момичетата откриват половата си принадлежност чрез опипването и интереса към " копчетата " на гърдите и " копчето " на вулвата, което наподобява сензитивно на досег. Мастурбацията на тази ерогенна зона сочи по най-безспорен метод момента от тяхната история, в който те откриват своята полова еднаквост.

Докато сменях превръзките на децата с изгаряния като млад стажант доктор в Бретоно, забелязах, че момиченцата търкат нерв­но връхчетата на гърдичките си, с цел да понесат по-добре болката. Превързването на рани от изгаряния е мъчителна процедура. А когато е присаждана и кожа, се изисква още по-деликатно бора­вене с превръзката. Тъй като притежавах известна умелост – дължах я на предходния си опит като здравна сестра, – постоянно ме викаха да променям превръзките, даже и когато не отговарях за тази стая. Един ден ме извикаха при леглото на 6-годишно момиченце и таман започвах да намокрям превръзката, с цел да я отлепя, когато видях – само че за мен това към този момент не беше изненада – по какъв начин детето се гали по еректилните пъпчици. Старшата сестра, която до този миг не гледаше към нас, внезапно разбра какво става и незабавно нахока детето: " Виждам какво правиш – да не си посмяла отново! Мръсница! ". Опитах какво ли не, с цел да я успо­коя: " Детето изпитва болежка, нуждае се от разтуха. Това ѝ припомня за зърното на майчината гърда... ". " Дрън-дрън, нищо не я из­винява. Не искам сластни деца в моето поделение! " – отсече изрично този пазач на държавното опазване на здравето, който въобще не искаше да чуе обясненията ми за приложението на примитивното либидо като автоаналгетик.

По времето, когато се подлагах на психоанализа, бях поразе­на от реакцията на едно ненавършило три години момиченце, на което подарих кукла, до момента в който гостувах на майка ѝ. Детето мигно­вено обърна куклата с главата надолу, събу гащичките ѝ, разтво­ри краката ѝ и я захвърли в ъгъла с думите: " Не е хубава ". " И за какво по този начин? " " Няма копче. " Отначало си помислих, че става дума за копче тик-так, с което се закопчават роклята и гащеризонът на куклата. Нищо сходно. Не ставаше дума за тези копчета. Момиченцето ми сподели региона сред краката на голата кукла. " Аха, трябваше да има " копче " върху тялото ли? " " Аз имам три копче­та! " Детето говореше за половите си органи – за " копчетата " на гърдите и клитора. По-късно като доктор чувах доста пъти моми­ченца да ми приказват за " трите копчета: едно изпод, с дупчица " и другите две, " на гърдичките ". Нямам никакво подозрение, че точно докосването на мамили­те пробужда у момиченцата съзнанието, че не принадлежат към противоположния пол, доста преди да са видели на плажа или в банята своето голо братче или братовчедче. Мъжете неправилно са считали, че щом нямат пенис (който за момченцата изначало слу­жи единствено за пишкане), девойките не усещат съществуването на своята вулва, която, несъмнено, през цялото време свързват с удо­волствието, независещо от потребността и произлизащо от желанието, до момента в който момчетата на първо време усещат удоволствието от облекча­ване на потребността и чак по-късно откриват еректилното удоволст­вие на пениса.

При девойките тревогата от неналичието на пенис отзвучава доста бързо в резултат на увереността, че скоро ще им пораснат гърди. Затова за тях неналичието или закъснението в развиването на млечните жлези са неведнъж трагични. Също по този начин зле се из­живява и тяхната хипертрофия.

Момченцето може да гледа вулвата на момиченцето, без да долови разликата, до възрастта от две години и половина. Но когато по време на уриниране забележи измененията в размера на своя пенис, то стартира да развива сензитивност към тази разлика. И да усеща боязън, че ще изгуби пениса си. Ерекцията престава. Ще се върне ли в миналото? Ще изгуби ли то своя еректилен пенис? Този боязън не е нищо друго с изключение на късна проекция на примитивния боязън от кастрация.

Страхът от кастрация се дължи на обстоятелството, че с цел да погълнем хра­ната, ние я раздробяваме на части. Съществува несъзнавана пред­става за това. Става дума за боязън от обособяване на част от цялото, който се фиксира особено върху " стърчащите " елементи на тялото. Древните египтяни притискали ръцете на мъртвите към тялото, с цел да пристъпи починалият недокоснат в царството на сенките. За да продължи да се развива като човешко създание, детето би трябвало да има съзнанието, че резервира целостта на тялото си. Но за него това не се подразбира от единствено себе си. Когато му поставят ръкавици, то към този момент не знае къде са му пръстите. Не е в положение да откри местоположението им с взор, а за зрящото дете това осезание има преобладаващи функционалности. Трябва някой да опипа пръстчетата му, с цел да си ги показа и да ги сложи едно след друго в пръстите на ръкавицата. (А това може да стане, когато го разсеем с нещо и то отмести погледа си в друга посока.) По същия метод, когато мерим нови обувки на дете, то свива крачето си: " изгубило " го е. Това е същински призрачен сън за продавачките в магазините за детски обувки. Ако не е навършило най-малко шест години, детето се крие, възрастните му се карат, майката се изнервя. Служителки са ми изказвали признателност, че съм поставила завършек на тъгите им, под­сказвайки им излаз от обстановката: накарайте детето да коленичи, преди да му премерите новите обувки. То към този момент не вижда стъпалата си, защото ползата му е притеглен от нещо друго, и се оставя да бъде обуто.

Страхът от кастрация при момчето не се свежда единствено до стра­ха, че ще изгуби пениса си; той е и боязън от всевъзможен различен тип осакатяване, като да вземем за пример загубата на пръстите на ръката. Ко­гато видят пениса на някое момче, ненавършилите 3 години мо­мичета могат да предположат, че в миналото са имали подобен, по тази причина и те изпитват боязън, че физическата им целокупност може още повече да пострада.

Никой в никакъв случай не се е справил със страха от кастрация. Именно тя подхранва възприятието ни за гибелта. Разчленяването, парченце по парченце, до крайното заличаване на плътта, която е опора на нашето битие, се назовава гибел. Но говоренето за гибелта работи успокояващо.

При чернокожите няма възрастен, който да не е казвал на момчето преди инициацията: " Ще хвана пишката ти и ще я отрежа ". При тях това е част от обичаите на радушния банкет. Детето въобще не има вяра на тези приказки, само че е предостатъчно, че се приказва за неговия сексуален член.

А при нас, какво? Ние крещим: " Не, никога недей да приказваш такива неща. Ще травматизираш детето! ". Обаче всъщ­ност всичко зависи от това по какъв начин ще го кажем. " Казах го, с цел да се посмеем. " Да се облече с думи страхът, който изпитват всички дребни момчета, е здравословно.

Знае ли някой за какво момичето прихваща " женското " от своя татко или момчето – " мъжкото " от своята майка, съгласно израза на някои психолози? Конкретни, забравени от нас условия, обстоятелства от ранното детство, които сме пренебрегнали и които не излизат нескрито с изключение на при късна психоанализа – всички те могат да станат причина за поява на проблеми в половото държание, на двоякост, комплициране на идентичността, боязън от дамата майка и други

Веднъж ми се обади една майка, разтревожена от деянията на експанзия на нейния подрастващ наследник. Напада на улицата дами, споделя тя, които наподобяват на нея. И прибавя, че младежът протяга ръка да удари и нея самата, когато се грижи за щерка си. " Моята сестра ми принадлежи. " " Откакто е " напълно дребен " ли повтаря тези думи? " " Да, тъкмо по този начин. " Трябвало е майката да се скара на това момче още първия път, когато го е чула да си присвоява сестра си. Но и бащата не е съумял посредством отношението си да накара сина да почита брачната половинка му – нито с думи, нито с държание, нито като му обяс­ни, че за него тя и сестра му са неразрешен полов обект и че те са " дамите, с които той в никакъв случай няма да има полови връзки ", по същия метод, по който самият той, неговият татко, в никакъв случай не е имал сходни връзки със своята майка и сестра, които се явяват баба и вуйна на децата му по бащина линия.
Неизречените думи удължават рисково във времето двусмис­леността на инцеста. Важно е да се изясни на младежите, че не могат да заемат мястото на своите татковци и че сред двамата роди­тели има връзки, за които те не могат да претендират и които ще изживеят, когато им пристигна времето, с други дами, разнообразни от техните майки.

За страдание, години наред някои въпроси остават без отговор и се обгръщат в срамна или свещена двоякост. Това е свеще­но, не се пипа. Забраната на инцеста би трябвало да бъде ясно изрече­на в отговор на " немия въпрос ", който непроменяемо се появява под разнообразни форми и който толкоз доста майки не могат да чуят. Момиче, което мастурбира, докосвайки връхчетата на гърдите си, слага " немия въпрос ". Същия въпрос слага то и в случай че вземе дамската чанта и обуе обувките на мама и тръгне да се разхожда с тях: " Как ще стана жена, като съм плоска и нямам пишка като момчетата? ". Момичетата считат, че майките им имат пениси. Но немия въпрос задава и момчето, което се облича с облеклата на майка си: " Когато порасна, ще стана ли жена като теб, ще имам ли бебета в корема си? ". Не би трябвало да се пропуща случай да се назове неговият пол: " Ти в никакъв случай няма да станеш жена. Ако искаш да се правиш на огромен, постави обувките на татко си! ". Това ми припомня случая с едно четири и половина годишно момиченце, което споделяше: " Когато стана дядо, ще върша това и това с моите внуци ". То беше минало стадия, в който децата от женски пол към момента не знаят, че са момиченца. Но никой не го беше поправил, казвайки му: " Когато остарееш, ще станеш баба, и то единствено при по­ложение, че си имала деца, които на собствен ред са станали татко или майка, а не тъй като ще си остаряла ". Двусмисленото премълчаване може да спре половото развиване. Детето може да продължи да се забавлява, като имитира други деца или възрастни от противо­положния пол, само че единствено при изискване, че това е игра, а не план за неговото бъдеще.

Тази разлика не се изяснява на децата. По същия метод, по който би трябвало да схванат за какво не трябва да бъркат в контакта, те имат потребност от думи, с цел да вдървен несъгласията сред съблаз­нителното прелъщение на въображението и неговото рисково реа­лизиране.