Защо бял дим обявява избора на нов папа?
Вече близо осем века Католическата черква употребява строго защитавания обред на конклава, с цел да избере своя нов нравствен лидер – папата. Самата дума „ конклав “ идва от латинското cum clave, което значи „ с ключ “ – кардиналите-избиратели безусловно се заключват зад дебели порти, с цел да проведат в цялостна изолираност своите деликатни и сакрални разисквания.
Най-разпознаваемият знак на конклава е димът, който се издига от комина на Сикстинската шапка – образен сигнал към вярващите по света за резултата от гласуванията. Черният пушек значи, че нов папа към момента не е определен. Белият пушек – че Църквата има нов лидер.
Тази процедура, макар своята драматичност и съвсем тайнствен темперамент, е модерна акомодация на една от най-старите форми на връзка в човешката история – сигналите с пушек. От хиляди години насам нации по целия свят – от Северна и Южна Америка до Китай и Австралия – са употребявали дима, с цел да предават известия на огромни дистанции: за рискове, за събирания, за вести или за наближаващ зложелател.
Различните култури са създали комплицирани техники – потребление на разнообразни растения, мокри или сухи материали, даже спиране на димната бликам в избрани ритми – за предаване на характерни послания.
Снимка: ЕРА/БГНЕС
Католиците също употребяват пушек в ритуалите си – под формата на тамян. От латинското incendere („ горя “), ароматният пушек на тамяна символизира молитвата, която се издига към Бог. В Псалм 141:2 се споделя: „ Нека молитвата ми се издигне пред Тебе като тамян “, а в Откровение 8:3–5 ангел принася тамян дружно с молитвите на всички вярващи.
Тамянът е общопризнат от юдейските храмови обреди и от церемониите на гръцкия императорски двор. В литургията се употребява за респект към Евангелието, олтара, даровете на хляба и виното, кръста, великденската свещ, даже тялото на умрял при опело.
По време на конклава димът е единственото позволено средство за връзка сред кардиналите и външния свят. Гласовете се броят, бюлетините се изгарят в специфична пещ, а цветът на дима оповестява дали е определен нов папа.
Снимка: ЕРА/БГНЕС
Изгарянето на бюлетините датира най-малко от 1417 година, а първият комин е инсталиран на покрива на Сикстинската шапка чак през XVIII век. Първоначално съществуването на пушек е алармирало, че не е определен папа, а неналичието му – че има подобен. От 1914 година тази логичност се обръща: черен пушек – няма определен папа, бял пушек – има.
Инцидент през 1958 година, когато влажна плява не съумява да се възпламени в точния момент и димът сменя цвета си от бял на черен, основава комплициране измежду хилядите вярващи на площад „ Свети Петър “. Това води до решението идващите папски избори да употребяват химически съставки, гарантиращи явен цвят на дима.
През 2013 година Ватиканът публично разгласи формулите:
За черен пушек се употребяват калиев перхлорат, антрацен (съставка на катран) и сяра. За бял пушек – калиев хлорат, млечна захар и борова смола.
