Спорът за Великден
Вече 19 века разногласието сред православието и католиците по кое време тъкмо би трябвало да се празнува Великден остава неуреден. Христовото Възкресение е оповестено за най-големия християнски празник още от времето на първите апостоли. Тогавашните християни доста държат Великден да не съответствува с датата на празнуване на Пасха – празника на предалите Христос евреи. Това и до момента е стоманен канон за всички християнски църкви.
Кой споделя по кое време е Великден?
По време на Вселенския събор в Никея през 325 година казусът като че ли е решен - от този момент до през днешния ден Възкресението Христово се празнува в неделя, а точната дата е друга всяка година. Тя постоянно се пресмята по този начин, че да не съвпадне с еврейската Пасха и да бъде след пролетното равноденствие.
Разминаването сред църковните календари на католици и православни се изяснява с обстоятелството, че от 16-ти век на Запад датата на Великден се дефинира по Григорианския календар, до момента в който на Изток не престават да употребяват Юлианския. Юлианският календар от дълго време е „ превъртян” с 13 дни напред, само че даже и поправен, той се разграничава от Григорианския.
„ Макар и надалеч от актуалните връзки, първото хилядолетие на християнството е най-благодатното време във връзка с неговата целокупност и сплотеност. В наши дни на всеки две или три години става по този начин, че католици и православни честват дружно Великден. Много по-голям е обаче въпросът за смисъла на празника. Спекулациите пораждат тогава, когато се съпоставят Рождество Христово и Възкресение Христово и се спори коя черква на кой от двата празника държи повече. Според мен няма никакво подозрение, че Великден е по-важният празник, тъй като тогава завършва изкупителното дело за спасението на човечеството, което е почнало на Рождество и е осъществено от нашия Бог Исус Христос”, споделя доцентът по богословие Павел Павлов.
Изтокът и Западът - ритуали и обичаи
„ Разликите при богослужението по време на православния и католическия Великден са нарастнали доста през вековете на разделяне сред християнския Изток и Запад. Те са даже в самия метод и в часа на осъществяване на ритуала, както и в литургичния чин, по който се прави богослужението. В православните страни Възкресението Христово се посреща след среднощ на събота против неделя, само че в никакъв случай преди изгрев слънце. В някои гръцки манастири по традиции, останали от времето на Византия, бият камбаните за Христовото Възкресение чак в 3 часа сутринта. Западните християни си споделят „ Христос возкресе” едвам в неделната заран измежду изгрев слънце. Всъщност за православните християни честването на Великден стартира в 14 часа на Велика събота в Йерусалим, когато по време на литургията слиза Благодатният огън, който свети, само че не изгаря. Това е знакът, че Господ не е изоставил човечеството”, споделя богословът.
Символите на всички дни от Страстната седмица са идентични за всички християни – на Велики четвъртък се празнува Тайната вечеря, на Разпети петък – опелото и погребението на Спасителя, а съботата на всички места е най-дългият ден за вярващите, които чакат Възкресението. Днес римокатолическата черква употребява доста по-олекотен, къс и даващ опция за голям брой повторения „ протокол” при осъществяването на великденските свети литургии, наречени меси. За съпоставяне - и до момента в православния свят в един храм от един духовник може да се извърши единствено една света литургия в границите на един ден.
За яйцето и агнешкото
Разликите в честването на Великден в християнския Изток и Запад осезаемо нарастват след рухването на Константинопол по време на Четвъртия кръстоносен поход и изключително след Реформацията в Западна Европа през 16-ти век, вследствие на която се появява протестантството.
„ Яйцето обаче остава безконечният християнски знак на новия живот по сходство на Христовото Възкресение. Още от най-ранното християнство знаем за аленото яйце, което Света Мария-Магдалена подарява на римския император Тиберий. Яйцето и през днешния ден остава универсалната декорация на целия християнски свят по Великден”, споделя доцент Павлов. ”Любопитно е, че възприетото на някои места в християнския свят агнешко месо като ястие по време на Великденския празник в действителност е заимствано от евреите, които честват своята Пасха с месото на „ жертвения агнец” в памет на чудодейното бягство на народа на Мойсей от Египет”, заключава доцентът по богословие в Софийския университет.
Текстът е оповестен в " Дойче Веле "
Кой споделя по кое време е Великден?
По време на Вселенския събор в Никея през 325 година казусът като че ли е решен - от този момент до през днешния ден Възкресението Христово се празнува в неделя, а точната дата е друга всяка година. Тя постоянно се пресмята по този начин, че да не съвпадне с еврейската Пасха и да бъде след пролетното равноденствие.
Разминаването сред църковните календари на католици и православни се изяснява с обстоятелството, че от 16-ти век на Запад датата на Великден се дефинира по Григорианския календар, до момента в който на Изток не престават да употребяват Юлианския. Юлианският календар от дълго време е „ превъртян” с 13 дни напред, само че даже и поправен, той се разграничава от Григорианския.
„ Макар и надалеч от актуалните връзки, първото хилядолетие на християнството е най-благодатното време във връзка с неговата целокупност и сплотеност. В наши дни на всеки две или три години става по този начин, че католици и православни честват дружно Великден. Много по-голям е обаче въпросът за смисъла на празника. Спекулациите пораждат тогава, когато се съпоставят Рождество Христово и Възкресение Христово и се спори коя черква на кой от двата празника държи повече. Според мен няма никакво подозрение, че Великден е по-важният празник, тъй като тогава завършва изкупителното дело за спасението на човечеството, което е почнало на Рождество и е осъществено от нашия Бог Исус Христос”, споделя доцентът по богословие Павел Павлов.
Изтокът и Западът - ритуали и обичаи
„ Разликите при богослужението по време на православния и католическия Великден са нарастнали доста през вековете на разделяне сред християнския Изток и Запад. Те са даже в самия метод и в часа на осъществяване на ритуала, както и в литургичния чин, по който се прави богослужението. В православните страни Възкресението Христово се посреща след среднощ на събота против неделя, само че в никакъв случай преди изгрев слънце. В някои гръцки манастири по традиции, останали от времето на Византия, бият камбаните за Христовото Възкресение чак в 3 часа сутринта. Западните християни си споделят „ Христос возкресе” едвам в неделната заран измежду изгрев слънце. Всъщност за православните християни честването на Великден стартира в 14 часа на Велика събота в Йерусалим, когато по време на литургията слиза Благодатният огън, който свети, само че не изгаря. Това е знакът, че Господ не е изоставил човечеството”, споделя богословът.
Символите на всички дни от Страстната седмица са идентични за всички християни – на Велики четвъртък се празнува Тайната вечеря, на Разпети петък – опелото и погребението на Спасителя, а съботата на всички места е най-дългият ден за вярващите, които чакат Възкресението. Днес римокатолическата черква употребява доста по-олекотен, къс и даващ опция за голям брой повторения „ протокол” при осъществяването на великденските свети литургии, наречени меси. За съпоставяне - и до момента в православния свят в един храм от един духовник може да се извърши единствено една света литургия в границите на един ден.
За яйцето и агнешкото
Разликите в честването на Великден в християнския Изток и Запад осезаемо нарастват след рухването на Константинопол по време на Четвъртия кръстоносен поход и изключително след Реформацията в Западна Европа през 16-ти век, вследствие на която се появява протестантството.
„ Яйцето обаче остава безконечният християнски знак на новия живот по сходство на Христовото Възкресение. Още от най-ранното християнство знаем за аленото яйце, което Света Мария-Магдалена подарява на римския император Тиберий. Яйцето и през днешния ден остава универсалната декорация на целия християнски свят по Великден”, споделя доцент Павлов. ”Любопитно е, че възприетото на някои места в християнския свят агнешко месо като ястие по време на Великденския празник в действителност е заимствано от евреите, които честват своята Пасха с месото на „ жертвения агнец” в памет на чудодейното бягство на народа на Мойсей от Египет”, заключава доцентът по богословие в Софийския университет.
Текстът е оповестен в " Дойче Веле "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ