Неделя Щонова: Внимавайте, това е капан
Вдъхновяващата доктор Неделя Щонова обърна внимание за рисков проблем.
Ето какво написа тя в обществената мрежа:
" Истинското излекуване не носи баркод и за какво съгласно мен GLP-1 медикаментите са признак на по-дълбок проблем
И след всичко, което следва да прочетете, желая да ви помоля да вярвате, че силата е в нас и волята е в наши ръце. Повярвайте в себе си, тъй като няма нищо по-мощно от една душа, която знае по какъв начин да се изправи и да върви, без значение от бурите.
Виждаме ги … стройни, леки като шепот напразно. Певици, актриси, лица от екрана. За една година и хоп … минус едни трийсет кг, примерно. Камерата обича драмите.
Въпросът, който ме размисля надълбоко и който ме натъжава … не е толкоз … по какъв начин са ги свалили, а за какво са ги качили?
Защо светът ни храни с обещания и след това ни продава смирение? Защо промишлеността първо ни пречупва, след това ни предлага избавление с етикет и цена? Това не е просто тегло. Това е тежестта на цяла система, която първо основава проблем, след това печели от решението.
През 2022 година обществото изхарчи 5,8 милиарда $ за GLP-1 медикаменти като Ozempic - предопределени за възрастни без диабет. Само за няколко години използването им се е утроила, трансформирайки се в всеобщ феномен. Медицината през днешния ден предлага тези лекарства като панацея за намаляване, само че въпросът остава … на каква цена?!
Твърде доста пациенти, изкушени от вярата за бърза смяна, се оказват в капан. Пътят към стремежи резултат минава през странични резултати, които не са просто незначителни неудобства - гадене, повръщане, диария, даже гастропареза - положение, при което стомахът губи способността си да действа обикновено. Или феноменът - Ozempic Face - след приема му лицето става „ изтощено “ и по едно и също време " подуто ", а кожата отпусната и вяла. За някои хора тази битка води до панкреатит - инфектиране на панкреаса, което може да бъде животозастрашаващо.
Но това не е самостоятелен неуспех. Никой не избира умишлено този път, вярвайки, че ще си навреди. Това е резултат от една система, която не лекува корените на казуса, а само предлага фармацевтични решения за признаците. Хранителната промишленост от десетилетия създава артикули, основани с цел да провокират взаимозависимост. Здравната система, вместо да се концентрира върху предварителната защита, се е трансформирала в механизъм за угнетяване на следствията. Културата, в която живеем, печели от нашата хронична дисфункция.
Медикаментите не могат да анулират години наред ултрапреработена храна, несъразмерен банкет на захар и последователното разрушение на метаболизма. Те могат да оказват помощ в кратковременен проект, само че не вземат решение фундаменталния въпрос - за какво се стигна дотук? Ние не сме основани, с цел да подвластен от инжекция, с цел да направляваме тежестта си.
Какво обаче да кажем за пациентите с Лаймска болест, с голям брой мозъчни разтърсвания, с хронични вирусни инфекции като Epstein-Barr? За хората с генетични разновидности, нарушавания в мастния профил, лимфни нарушавания, Паркинсон … Когато всяка друга врата се оказва затворена, тези медикаменти се явяват не бягство, а избавление, да.
И да, ще има хора, които ще злоупотребяват. Така е с всяко лекарство - от Adderall до медикаментите против тревога. Но дали това значи, че би трябвало да ги забраним? Отговорът не е в отричането, а в разсъдъка. Личната отговорност е част от уравнението, само че също по този начин … и етиката на медицинските експерти. Когато един инструмент е употребен вярно, той е тъкмо това - инструмент. Нито панацея, нито проклинание. И въпросът не е “за ” или “против ”. Въпросът е: по какъв начин?
Някъде сред вярата и удобството, сред науката и пазара, стои още един въпрос, който все по-малко хора си задават - допустимо ли е да увеличим GLP-1 по натурален път?
Знаем, че GLP-1 медикаментите могат да подтиснат апетита, да подкрепят метаболизма, да дадат на тялото сигнал, че е решето. Но какво, в случай че този сигнал е просто… възстановим? Биологията има собствен механизъм!
И доста желая да знаете за този механизъм.
Най-новите научни проучвания демонстрират, че избрани храни и нутриенти могат да усилят GLP-1 продукцията с до 140%, без потребност от медикаменти и без неприятните странични резултати.
Как?
Фибрите забавят храносмилането и естествено покачват GLP-1. Зеленчуците, овесът, лененото семе - те не са просто “здравословна храна ”, а биохимичен код за задоволеност.
Здравословните мазнини, като тези в авокадото, зехтина и ядките, усъвършенстват инсулиновата сензитивност и модулират GLP-1 секрецията.
Флавоноидите и полифенолите (в боровинките, зеления чай, какаото) понижават възпалението и подтикват метаболитната регулация.
Ферментиралите храни подхранват чревния микробиом - същия този незабележим организъм в нас, който ръководи GLP-1, инсулина и даже държанието ни по отношение на храната.
Проучвания, оповестени в PubMed, демонстрират, че спазването на средиземноморска диета, богата на растителни храни, може да има подобен резултат върху GLP-1, без риска от странични резултати. Средиземноморската диета … не като мода, а като метаболитна тактика … е измежду най-добре проучените режими с потвърден резултат върху GLP-1.
Но в случай че знаем това … за какво към момента търсим решението в инжекция?
Истинското решение не се намира в аптеките. Нито е в баркода. То е в главата ни, в храната, която избираме, в метода, по който се движим, в качеството на съня ни и в способността да управляваме напрежението.
Да обичаме и да бъдем положителни човешки същества.
Да осъзнаваме себе си и изборите, които вършим.
А също и последствията!
От всяко деяние или безучастие.
Метаболизмът не е просто биохимична система … той е отражение на метода ни на живот. Ако не възстановим салдото му по натурален път, всяко медикаментозно решение ще бъде краткотрайно и непълноценно.
Но самостоятелният избор не е задоволителен. За да има действителна смяна, би трябвало да трансформираме средата, която ни разболява. Това значи нови политики, ново обучение, нов метод на мислене. Хранителната промишленост би трябвало да бъде принудена да носи отговорност. Медицината би трябвало да бъде преосмислена като просвета за здравето, а не като … нещо друго.
Винаги ще се боря за това! "
