Печалният български гений на словото
Вдъхновени истории Печалният български талант на словото Поетът, който черпи ентусиазъм от болката 28 май 2020, 06:02 
Произведено в България: приложение, което трансформира
Българин превзема Китай с детска книга
Кой е той? Кралят на паркура
Как един човек нахрани над милион души
Това ли е бъдещето на менюто в ресторанта?
По света и у нас: къде са позволени гей браковете
Двама против света: братята, които не се отхвърлят
Български принос в нови маски против COVID-19
Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на наслада —
докле е младост, ах, докле е младост!
"Докле е младост "
Какво е да внесеш, възпиташ и създадеш естетически усет и просвета в една страна, която безусловно се построява пред очите ти?
А какво е чувството да израснеш в фамилията на един от най-великите ни възрожденци - и пред него да се заявиш като създател със лични визии?
Всички тези въпроси имат един отговор. Пенчо Славейков.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Пенчо Славейков (@pencho_slaveykov) на Май 23, 2020 в 4:41 PDT
Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 година в Трявна, в фамилията на изтъкнатия възрожденец, стихотворец, учител и просветник - Петко Славейков.
През 1876 година бащата е назначен за преподавател в Стара Загора, където се реалокира дружно с цялото семейство.
Именно там, Пенчо Славейков ще стане очевидец на едно събитие, което ще се просмуче в паметта и ще се появи още веднъж в една от поемите му.
По време на Руско-турската война, градът е изпепелен - а семейство Славейкови едвам съумяват да се спасят. Ужасът от тези прекарвания поетът ще опише в "Кървава ария " години по-късно.
Успява да се измъкне от огъня, само че това, което същински ще бележи живота на Пенчо е ледът. И по-точно, ледът на река Марица.
ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ЖИВОТА НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ В СНИМКИ
Пенчо Славейков в 7 безконечни фотоси
Пенчо е прочут с това, че е извънредно своеволен и избухлив. Така в един ден на 1884 година, той дружно с другари изкарва прекрасен ден в игри на заледената река. Никой не може да каже какво се е случило сигурно, само че изтощен, Пенчо се унася и заспива. Този захлас ще се окаже съдбовен. Момчето, едвам 18-годишно замръзва.
Следва битка за живот, който към този момент няма да бъде същият.
От този миг нататък, Пенчо има паралич - той се отразява на речта му, придвижва се с бастун.
Но като че ли компликациите не го пречупват, а в противен случай - той прави всичко допустимо, с цел да потвърди - че духът на индивида е над всички тествания, които животът може да сервира.
През 1888 година той издава първата си стихосбирка - "Момини сълзи ". Поетът обаче е неудовлетворен от работата си и се заема персонално да изкупи всички копия от книгата.
Няколко години по-късно Пенчо Славейков отпътува за Лайпциг, където стартира да учи философия.
Там се среща от близко с текстовете на Хенрих Ибсен, Й. Якобсен, Сьорен Киркегор, Георг Брандес, К. Ланге, Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше.
В Германия Славейков приключва книга първа от "Епически песни ", като точно там за първи път виждаме философските концепции за успеха на духа над тялото и смисъла на човешкия живот, които ще отворят напълно нова страница в литературната ни история.
"Ти на ориста няма що да робщеш.
Ти имаш собствен необикновен дял... Ти сне
от небесата пламък Прометеев
да го запалиш в хорските сърца "
Cis Moll
Поетът се завръща в България през 1898 година и дружно с Петко Ю.Торорив и доктор Кръстьо Кръстев работят интензивно в кръга "Мисъл ".
Именно посредством литературния кръг и едноименното списание в България навлиза модерната литература и хармония.
Със съдействието на Пенчо Славейков, Пейо Яворов идва в София, с цел да се причисли към "Мисъл ", като Славейков написа предговора към второто издание на стихосбирката "Стихотворения ".
1903 година ще бъде другата основна година за поета.
В една майска вечер, на приятелско събиране той среща ослепителната 23-годишна хубавица - Мара Белчева.
Мара Белчева
Публикувахте от Велика Женска Ложа на България / Grande Loge Féminine de Bulgarie в Неделя, 24 май 2020 година
Тя е неотдавна овдовяла - брачният партньор ѝ е прострелян по неточност, по време на атентата против Стефан Стамболов.
За вниманието на Мара се бори елитът на София, като съгласно някои даже самият цар Фердинанд е измежду ухажорите ѝ.
Тя обаче е мощно впечатлена от острия разум на Пенчо Славейков. И по този начин - столицата има нова двойка, която е непрестанен обект на одумвания и злословия - Пенчо Славейков и Мара Белчева.
Те обаче са заети - списание "Мисъл ", преводи и лирика изпълват дните им.
През плодовитата 1906 година Славейков събира и издава стихосбирката си "Сън за благополучие ", а на идната година - другата част от "Епически песни "; издава и първа част на "Кървава ария ", за която съществена заслуга има Мара - тя е подстрекател, а постоянно и най- положителния редактор на поета.
През 1911 година Мара се разболява и отпътува из Европа да се лекува. Вдовишката ѝ пенсия е спряна, клюките по неин адрес не престават.
На 10 юли 1911 година министъра на просвещението Стефан Бобчев уволнява Пенчо Славейков от поста шеф на Народната библиотека и го назначава организатор на учебния музей при Министерството на националното просвещение. Гордият стихотворец обаче отхвърля овакантената служба и отпътува за чужбина. В края на август към този момент е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Здравословното положение на Славейков стартира да се утежнява. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. "Христо Белчев ". Зад гърба ѝ остава разкошът и сигурността, само че тя е подготвена да се откаже от всичко, с изключение на едно - любовта си с Пенчо.
Последните си дни дружно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо.
Нараства други жанр, за други съдбини…
Забрава спуска се над предишните дни; —
тъй както ги до през днешния ден артиста живи съблюдава
в душата си, за тях и пей и ви приказва.
из "Кървава ария "
В началото на 1912 година шведският публицист, лингвист и славист Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирка на Пенчо Славейков, като за него се споделя: "Шведската академия се намира пред щастливи и напълно невероятни условия, да може да показа на Европа един несъмнено огромен стихотворец, при който може да се установи съществуването на поетически шедьовър – „ Кървава ария “.
Така българският стихотворец е препоръчан за номинация за Нобелова премия за литература.
За страдание обаче, на 28 май 1912 година Пенчо Славейков си отива от този свят. С него до последния му мирис е Мара Белчева, която придвижва костите му в далечната и обичана от него България през 1921 година.
За лек път, за отмора тиха
през ясна вечер в родний ъгъл,
където ме с ласка чака
на мойто благополучие сънят.
"Ни полъх не дъхва над полени... "
Произведено в България: приложение, което трансформира
Българин превзема Китай с детска книга
Кой е той? Кралят на паркура
Как един човек нахрани над милион души
Това ли е бъдещето на менюто в ресторанта?
По света и у нас: къде са позволени гей браковете
Двама против света: братята, които не се отхвърлят
Български принос в нови маски против COVID-19
Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на наслада —
докле е младост, ах, докле е младост!
"Докле е младост "
Какво е да внесеш, възпиташ и създадеш естетически усет и просвета в една страна, която безусловно се построява пред очите ти?
А какво е чувството да израснеш в фамилията на един от най-великите ни възрожденци - и пред него да се заявиш като създател със лични визии?
Всички тези въпроси имат един отговор. Пенчо Славейков.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Пенчо Славейков (@pencho_slaveykov) на Май 23, 2020 в 4:41 PDT
Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 година в Трявна, в фамилията на изтъкнатия възрожденец, стихотворец, учител и просветник - Петко Славейков.
През 1876 година бащата е назначен за преподавател в Стара Загора, където се реалокира дружно с цялото семейство.
Именно там, Пенчо Славейков ще стане очевидец на едно събитие, което ще се просмуче в паметта и ще се появи още веднъж в една от поемите му.
По време на Руско-турската война, градът е изпепелен - а семейство Славейкови едвам съумяват да се спасят. Ужасът от тези прекарвания поетът ще опише в "Кървава ария " години по-късно.
Успява да се измъкне от огъня, само че това, което същински ще бележи живота на Пенчо е ледът. И по-точно, ледът на река Марица.
ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ЖИВОТА НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ В СНИМКИ
Пенчо Славейков в 7 безконечни фотоси
Пенчо е прочут с това, че е извънредно своеволен и избухлив. Така в един ден на 1884 година, той дружно с другари изкарва прекрасен ден в игри на заледената река. Никой не може да каже какво се е случило сигурно, само че изтощен, Пенчо се унася и заспива. Този захлас ще се окаже съдбовен. Момчето, едвам 18-годишно замръзва.
Следва битка за живот, който към този момент няма да бъде същият.
От този миг нататък, Пенчо има паралич - той се отразява на речта му, придвижва се с бастун.
Но като че ли компликациите не го пречупват, а в противен случай - той прави всичко допустимо, с цел да потвърди - че духът на индивида е над всички тествания, които животът може да сервира.
През 1888 година той издава първата си стихосбирка - "Момини сълзи ". Поетът обаче е неудовлетворен от работата си и се заема персонално да изкупи всички копия от книгата.
Няколко години по-късно Пенчо Славейков отпътува за Лайпциг, където стартира да учи философия.
Там се среща от близко с текстовете на Хенрих Ибсен, Й. Якобсен, Сьорен Киркегор, Георг Брандес, К. Ланге, Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше.
В Германия Славейков приключва книга първа от "Епически песни ", като точно там за първи път виждаме философските концепции за успеха на духа над тялото и смисъла на човешкия живот, които ще отворят напълно нова страница в литературната ни история.
"Ти на ориста няма що да робщеш.
Ти имаш собствен необикновен дял... Ти сне
от небесата пламък Прометеев
да го запалиш в хорските сърца "
Cis Moll
Поетът се завръща в България през 1898 година и дружно с Петко Ю.Торорив и доктор Кръстьо Кръстев работят интензивно в кръга "Мисъл ".
Именно посредством литературния кръг и едноименното списание в България навлиза модерната литература и хармония.
Със съдействието на Пенчо Славейков, Пейо Яворов идва в София, с цел да се причисли към "Мисъл ", като Славейков написа предговора към второто издание на стихосбирката "Стихотворения ".
1903 година ще бъде другата основна година за поета.
В една майска вечер, на приятелско събиране той среща ослепителната 23-годишна хубавица - Мара Белчева.
Мара Белчева
Публикувахте от Велика Женска Ложа на България / Grande Loge Féminine de Bulgarie в Неделя, 24 май 2020 година
Тя е неотдавна овдовяла - брачният партньор ѝ е прострелян по неточност, по време на атентата против Стефан Стамболов.
За вниманието на Мара се бори елитът на София, като съгласно някои даже самият цар Фердинанд е измежду ухажорите ѝ.
Тя обаче е мощно впечатлена от острия разум на Пенчо Славейков. И по този начин - столицата има нова двойка, която е непрестанен обект на одумвания и злословия - Пенчо Славейков и Мара Белчева.
Те обаче са заети - списание "Мисъл ", преводи и лирика изпълват дните им.
През плодовитата 1906 година Славейков събира и издава стихосбирката си "Сън за благополучие ", а на идната година - другата част от "Епически песни "; издава и първа част на "Кървава ария ", за която съществена заслуга има Мара - тя е подстрекател, а постоянно и най- положителния редактор на поета.
През 1911 година Мара се разболява и отпътува из Европа да се лекува. Вдовишката ѝ пенсия е спряна, клюките по неин адрес не престават.
На 10 юли 1911 година министъра на просвещението Стефан Бобчев уволнява Пенчо Славейков от поста шеф на Народната библиотека и го назначава организатор на учебния музей при Министерството на националното просвещение. Гордият стихотворец обаче отхвърля овакантената служба и отпътува за чужбина. В края на август към този момент е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Здравословното положение на Славейков стартира да се утежнява. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. "Христо Белчев ". Зад гърба ѝ остава разкошът и сигурността, само че тя е подготвена да се откаже от всичко, с изключение на едно - любовта си с Пенчо.
Последните си дни дружно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо.
Нараства други жанр, за други съдбини…
Забрава спуска се над предишните дни; —
тъй както ги до през днешния ден артиста живи съблюдава
в душата си, за тях и пей и ви приказва.
из "Кървава ария "
В началото на 1912 година шведският публицист, лингвист и славист Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирка на Пенчо Славейков, като за него се споделя: "Шведската академия се намира пред щастливи и напълно невероятни условия, да може да показа на Европа един несъмнено огромен стихотворец, при който може да се установи съществуването на поетически шедьовър – „ Кървава ария “.
Така българският стихотворец е препоръчан за номинация за Нобелова премия за литература.
За страдание обаче, на 28 май 1912 година Пенчо Славейков си отива от този свят. С него до последния му мирис е Мара Белчева, която придвижва костите му в далечната и обичана от него България през 1921 година.
За лек път, за отмора тиха
през ясна вечер в родний ъгъл,
където ме с ласка чака
на мойто благополучие сънят.
"Ни полъх не дъхва над полени... "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ