Годината на Йозеф Бойс
Възстановяване от Първата международна война, стопански земетресения, отлаган кротичък контракт със Съединени американски щати, начало на Ваймарската република и мощни нови талази в изкуството - по този начин наподобява Германия през 1921 година и в сходен климат се ражда един от най-големите модерни актьори на ХХ век - Йозеф Бойс. Тази година се навършва век от рождението му и това ще бъде маркирано с голям брой събития, и то във втора поредна година, в която галериите и музеите мъчно могат да възнамеряват напред.
Кой е Йозеф Бойс
Йозеф Бойс (1921 - 1986) е несъмнено най-ярката фигура на немския авангард най-малко до 70-те години на ХХ век, а размерът на работа, опити с изразни средства и тематики и неизчерпаема сила биха стигнали за биографиите на няколко разнообразни персони. Самочувствието и мощно нетипичните хрумвания, които той стартира да изследва през 60-те (не единствено като актьор, само че и като учител в Дюселдорф), са предшествани от съмнения, екзистенциални рецесии и живот в беднотия в годините след Втората международна война. Постепенно и на фона на немското артистично придвижване на 60-те и 70-те Fluxus той трансформира сериозния взор към американската политика и проблемите на екологията в съществени тематики. Подемът му като екстравагантен и въодушевяващ учител в този интервал, в това число на имена като Герхард Рихтер, неотдавна беше припомнен от игралния филм " Творба без създател " (2018) на Флориан Хенкел декор Донерсмарк, част от каталога на HBO GO.
" Магнетичен кино воин, който приказва като оракул. " Така художникът е запомнен от немския фотограф Михаел Руец, създател на предговора към отпечатания неотдавна фотоалбум " Бойс от близко " на издателство Facteur Cheval, също съвпаднал с годишнината.
Бойс е също по този начин един от първите, които виждат артистичността като еднаквост, която всеки може да си придаде. За него всеки човек, без значение от генезис, просвета, полова ориентировка, обучение или специалност, е или може да бъде актьор. За него творчеството и съзидателността са нещо, което хората имаме по рождение, и тези качества се развиват или закърняват съгласно живота и обществото, в което съществуваме. " Самоизмислянето " не стопира до такава степен.
100-годишнината от рождението на немския художник ще бъде маркирана с поредност от събития, в това число в България
От днешна позиция той остава новаторски и като един от първите, които намерено и съзнателно фикционализират елементи от живота си и по този начин " същинска история " за него не съществува, единствено безпределно доста тълкования. Сред известните истории, които споделя в изявленията и за които се допуска, че са небивалица, е по какъв начин, до момента в който служи на фронта по време на Втората международна война, самолетът му се разрушава в Крим. Там татарско племе го избавя и увива тялото му в животинска мехлем и филц - материали, които след това постоянно употребява в работите си.
Снимките са част от книгата " Бойс от близко " (изд. Facteur Cheval) на немския фотограф Михаел Руец. До 30 март галерията Van Der Grintеn в Кьолн показа изложбата " Диалог с Йозеф Бойс ", която е един от главните акценти в програмата с културни събития, свързани с годишнината от рождението на Бойс, проведени от " Гьоте институт " в цяла Европа.
Официалното показване на селекцията от черно-бели фрагменти и мемоари за Бойс, събрани в албума на Руец, е планувано за 12 май, рождената дата на Бойс, в Художествената академия в Берлин. Автор: 1971 © Michael Ruetz courtesy Michael Ruetz Източник: Akademie der Künste, Berlin / Agentur FOCUS Век по-късно
И въпреки всичко не липсват опити животът и кариерата му да бъдат подредени в една линия. През 2013 година излиза биографична книга за Бойс от Ханс Петер Ригел, която надниква в годините му като боец в нацистката войска, другарства и партньорства с хора, които са били близки до режима, някои от които се трансформират в първите колекционери на авангардно изкуство и членове на Зелената партия, към която принадлежи и художникът. Критика има и в посока на привързаността на Бойс към разбиранията на философа и създател на мистично-религиозното придвижване " антропософия " Рудолф Щайнер, обичайно спорно одобряван - в сегашното подложен на критика за расистки възгледи, а през 30-те години на ХХ век подложен на критика за отбраната си към евреите. Семейството на Бойс отхвърля коментар върху изказванията. Въпреки оспорвания взор към живота му създателят също отбелязва стогодишнината с цели четири нови тома за Бойс, издадени сред 2020 и 2021 година
Капитал - брой 10
Като че ли времето работи за художника - с годините легендата става все по-устойчива, интерпретациите все по-смели. Приживе, въпреки и коментиран и в центъра на събитията, висока критическа оценка постоянно липсва, необятната публиката е постоянно повече в неразбиране, в сравнение с в унес. Има единствено една ретроспектива на неговото творчество преди гибелта му, само че пък на знаково място - в музея " Гугенхайм " в Ню Йорк през 1979 година
Към днешна дата сякаш той е най-добре запомнен (или най-често припомнян) посредством пърформанса I Like America and America Likes Me от 1974 година в галерията на немския куратор Рене Блок в Ню Йорк. Тогава Бойс, завит в одеяло и с гега в ръка, остава уединено с див койот в продължение на осем часа три следващи дни. Защо прави това? От една страна, коментар върху конфликта сред индивида и природата, хармонията и насилието в Съединени американски щати. От друга - в индианската митология койотът е свързван с хитростта, мистиката, опцията за духовна смяна и физическа промяна. I Like America and America Likes Me е и един от образците за така наречен обществени статуи на Бойс.
Момент от I Like America and America Likes Me
" Изкуството би трябвало да носи приятност на хората и да ги образова. Трябва да слага нови етически и естетически стандарти, а когато е належащо, да заема позиция по настоящите политически дискурси ", споделя през 2016 година и може да се каже, че 40 години по-рано Бойс е извършил всичките му препоръки.
Кой е Йозеф Бойс
Йозеф Бойс (1921 - 1986) е несъмнено най-ярката фигура на немския авангард най-малко до 70-те години на ХХ век, а размерът на работа, опити с изразни средства и тематики и неизчерпаема сила биха стигнали за биографиите на няколко разнообразни персони. Самочувствието и мощно нетипичните хрумвания, които той стартира да изследва през 60-те (не единствено като актьор, само че и като учител в Дюселдорф), са предшествани от съмнения, екзистенциални рецесии и живот в беднотия в годините след Втората международна война. Постепенно и на фона на немското артистично придвижване на 60-те и 70-те Fluxus той трансформира сериозния взор към американската политика и проблемите на екологията в съществени тематики. Подемът му като екстравагантен и въодушевяващ учител в този интервал, в това число на имена като Герхард Рихтер, неотдавна беше припомнен от игралния филм " Творба без създател " (2018) на Флориан Хенкел декор Донерсмарк, част от каталога на HBO GO.
" Магнетичен кино воин, който приказва като оракул. " Така художникът е запомнен от немския фотограф Михаел Руец, създател на предговора към отпечатания неотдавна фотоалбум " Бойс от близко " на издателство Facteur Cheval, също съвпаднал с годишнината.
Бойс е също по този начин един от първите, които виждат артистичността като еднаквост, която всеки може да си придаде. За него всеки човек, без значение от генезис, просвета, полова ориентировка, обучение или специалност, е или може да бъде актьор. За него творчеството и съзидателността са нещо, което хората имаме по рождение, и тези качества се развиват или закърняват съгласно живота и обществото, в което съществуваме. " Самоизмислянето " не стопира до такава степен.
100-годишнината от рождението на немския художник ще бъде маркирана с поредност от събития, в това число в България
От днешна позиция той остава новаторски и като един от първите, които намерено и съзнателно фикционализират елементи от живота си и по този начин " същинска история " за него не съществува, единствено безпределно доста тълкования. Сред известните истории, които споделя в изявленията и за които се допуска, че са небивалица, е по какъв начин, до момента в който служи на фронта по време на Втората международна война, самолетът му се разрушава в Крим. Там татарско племе го избавя и увива тялото му в животинска мехлем и филц - материали, които след това постоянно употребява в работите си.
Снимките са част от книгата " Бойс от близко " (изд. Facteur Cheval) на немския фотограф Михаел Руец. До 30 март галерията Van Der Grintеn в Кьолн показа изложбата " Диалог с Йозеф Бойс ", която е един от главните акценти в програмата с културни събития, свързани с годишнината от рождението на Бойс, проведени от " Гьоте институт " в цяла Европа.
Официалното показване на селекцията от черно-бели фрагменти и мемоари за Бойс, събрани в албума на Руец, е планувано за 12 май, рождената дата на Бойс, в Художествената академия в Берлин. Автор: 1971 © Michael Ruetz courtesy Michael Ruetz Източник: Akademie der Künste, Berlin / Agentur FOCUS Век по-късно
И въпреки всичко не липсват опити животът и кариерата му да бъдат подредени в една линия. През 2013 година излиза биографична книга за Бойс от Ханс Петер Ригел, която надниква в годините му като боец в нацистката войска, другарства и партньорства с хора, които са били близки до режима, някои от които се трансформират в първите колекционери на авангардно изкуство и членове на Зелената партия, към която принадлежи и художникът. Критика има и в посока на привързаността на Бойс към разбиранията на философа и създател на мистично-религиозното придвижване " антропософия " Рудолф Щайнер, обичайно спорно одобряван - в сегашното подложен на критика за расистки възгледи, а през 30-те години на ХХ век подложен на критика за отбраната си към евреите. Семейството на Бойс отхвърля коментар върху изказванията. Въпреки оспорвания взор към живота му създателят също отбелязва стогодишнината с цели четири нови тома за Бойс, издадени сред 2020 и 2021 година
Капитал - брой 10
Като че ли времето работи за художника - с годините легендата става все по-устойчива, интерпретациите все по-смели. Приживе, въпреки и коментиран и в центъра на събитията, висока критическа оценка постоянно липсва, необятната публиката е постоянно повече в неразбиране, в сравнение с в унес. Има единствено една ретроспектива на неговото творчество преди гибелта му, само че пък на знаково място - в музея " Гугенхайм " в Ню Йорк през 1979 година
Към днешна дата сякаш той е най-добре запомнен (или най-често припомнян) посредством пърформанса I Like America and America Likes Me от 1974 година в галерията на немския куратор Рене Блок в Ню Йорк. Тогава Бойс, завит в одеяло и с гега в ръка, остава уединено с див койот в продължение на осем часа три следващи дни. Защо прави това? От една страна, коментар върху конфликта сред индивида и природата, хармонията и насилието в Съединени американски щати. От друга - в индианската митология койотът е свързван с хитростта, мистиката, опцията за духовна смяна и физическа промяна. I Like America and America Likes Me е и един от образците за така наречен обществени статуи на Бойс.
Момент от I Like America and America Likes Me
" Изкуството би трябвало да носи приятност на хората и да ги образова. Трябва да слага нови етически и естетически стандарти, а когато е належащо, да заема позиция по настоящите политически дискурси ", споделя през 2016 година и може да се каже, че 40 години по-рано Бойс е извършил всичките му препоръки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ