Възпоминателна керамична чаша на опълченец съхранява историческият музей в Габрово
Възпоминателна керамична чаша на опълченеца Иван Габровски съхранява фондът на Регионалния исторически музей. Тя има надпис: "Где борците непрестанно ратуват за права, тиранията изчезва, надвит е врага ". Експонатът е определен за културна полезност за август. Това оповестиха от музея.
Експонатът е обвързван с историята на Габрово и с почитта към опълченците в следосвобожденска България. По мотив 25-годишнината от честването на Шипченските боеве, през 1902 година по поръчка на поборническо-опълченското сдружение в Сливенско от майстори грънчари били направени гледжосани керамични чаши в наследник или зелен цвят. Наред с надписа в горната част на чашите, в долната им част, под релефна батална комбинация на Шипченските боеве, пишело: "В памятъ на шипченските герои 1877 - 9, 10 и 11, VIII ".
Музеят в Габрово съхранява една от тези керамични възпоминателни чаши, която е принадлежала на Иван Николов Габровски (1854 - 1938), опълченец от Четвърта тайфа, роден в колиби Страшката река. Историците изплащат чашата от наследници на поборника през 1993 година. Това, което отличава габровския музеен експонат от останалите е, че на дъното с молив е изписано ръкописно: "За спомен на Ивана от дядо му Иван ".
Според проучванията за опълченеца Иван Габровски, той от дребен е изкарвал прехраната си като козар и чирак. Учил е до второ поделение в село Нова Махала, а по-късно е обучаван на четмо и писмо от отец Иларион в Соколския манастир. Чиракувайки, Иван Габровски скрито попада на емигрантския вестник "Свобода ", издаван от Любен Каравелов, и там прочита, че "робството не е постоянно, че надалеч оттатък Дунава има българи, които мислят и се борят за свободата на неговото родно място ".
Историците описаха, че през 1875 година Габровски минава с лодка Дунава, отива във Влашко и си намира работа като абаджия в Порчево. Впоследствие се открива в Букурещ, където работи в печатницата на Любен Каравелов. На 20 май 1876 година се прости с Каравелов и отпътува за Браила, където се записва като доброволец в Сръбско-турската война.
По-късно взема присъединяване в боевете при местността Крагуевац - Кревет. След края на военните дейности Габровски се връща в Букурещ, а на 1 май 1877 година отива в Плоещ, където се включва в състава на Първото българско опълчение и постъпва в Четвърта тайфа, Пета рота. Участва в борбите на връх Свети Никола, Шейново и село Тича.
Поборникът е награден с шест медала за смелост и цивилен заслуги - бронзов, сръбски, от военно време; сребърен, съветски, от военно време; бронзов - от Батенберг; бронзов - от Априлското въстание; стоманен кръст за Независимостта на България и сребърен кръст за смелост.
Експонатът е обвързван с историята на Габрово и с почитта към опълченците в следосвобожденска България. По мотив 25-годишнината от честването на Шипченските боеве, през 1902 година по поръчка на поборническо-опълченското сдружение в Сливенско от майстори грънчари били направени гледжосани керамични чаши в наследник или зелен цвят. Наред с надписа в горната част на чашите, в долната им част, под релефна батална комбинация на Шипченските боеве, пишело: "В памятъ на шипченските герои 1877 - 9, 10 и 11, VIII ".
Музеят в Габрово съхранява една от тези керамични възпоминателни чаши, която е принадлежала на Иван Николов Габровски (1854 - 1938), опълченец от Четвърта тайфа, роден в колиби Страшката река. Историците изплащат чашата от наследници на поборника през 1993 година. Това, което отличава габровския музеен експонат от останалите е, че на дъното с молив е изписано ръкописно: "За спомен на Ивана от дядо му Иван ".
Според проучванията за опълченеца Иван Габровски, той от дребен е изкарвал прехраната си като козар и чирак. Учил е до второ поделение в село Нова Махала, а по-късно е обучаван на четмо и писмо от отец Иларион в Соколския манастир. Чиракувайки, Иван Габровски скрито попада на емигрантския вестник "Свобода ", издаван от Любен Каравелов, и там прочита, че "робството не е постоянно, че надалеч оттатък Дунава има българи, които мислят и се борят за свободата на неговото родно място ".
Историците описаха, че през 1875 година Габровски минава с лодка Дунава, отива във Влашко и си намира работа като абаджия в Порчево. Впоследствие се открива в Букурещ, където работи в печатницата на Любен Каравелов. На 20 май 1876 година се прости с Каравелов и отпътува за Браила, където се записва като доброволец в Сръбско-турската война.
По-късно взема присъединяване в боевете при местността Крагуевац - Кревет. След края на военните дейности Габровски се връща в Букурещ, а на 1 май 1877 година отива в Плоещ, където се включва в състава на Първото българско опълчение и постъпва в Четвърта тайфа, Пета рота. Участва в борбите на връх Свети Никола, Шейново и село Тича.
Поборникът е награден с шест медала за смелост и цивилен заслуги - бронзов, сръбски, от военно време; сребърен, съветски, от военно време; бронзов - от Батенберг; бронзов - от Априлското въстание; стоманен кръст за Независимостта на България и сребърен кръст за смелост.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ