Възобновяемият водород – сребърен куршwм за декарбоинзацията ? (Is renewable

Възобновяемият водород – сребърен куршwм за декарбоинзацията? (Is renewable hydrogen a silver bullet for decarbonisation?). Това е въпросът, чийто отговор се пробва да откри в отчетът си центърът за разбори CEPS. Водородът е подобаващ да се употребява в браншове, където цялостната електрификация или е софтуерно невъзможна, или е прекомерно скъпа. Основно това са индустриални процеси и някои сегменти от транспортния бранш, а също по този начин и дълготрайното предпазване на сила. Използването на водород за отоплението на здания не е практично. Това умозаключение е в сходство с мнението на доста специалисти, в това число и дефинираното такова в последния отчет на Agora Energiewende. H2 би трябвало да се създава с минимални излъчвания на парникови газове. Европейски Съюз ще се концентрира върху възобновимия водород и широкомащабното въвеждане на електролизатори. В същото време въпросът за цената на зеления водород е изострен - има доста прогнози, а отчетът съдържа добра графика (по-горе), която ясно демонстрира необятното им разпространяване. Осигуряването на задоволително висок коефициент на натоварване на електролизаторите - от 3000 до 6000 часа годишно - ще понижи въздействието на финансовите разноски върху индустриалните разноски за H2. Когато електролизаторите имат висока степен на потребление, цената на електрическата енергия става преобладаващ фактор на разноските. Това е много явно: За работата на 40 ГВт елекролизаторрни мощности, планувани от Европейската комисия през 2030 година съгласно Водородната тактика на Европейски Съюз ще са нужни 120 ГВт спомагателни слъчеви и вятърни мощности. В същото време разполагането на нови електроцентрали за ВЕИ в Европа се сблъсква с доста спънки. Това да вземем за пример касае и рестриктивните мерки от позиция на териториите и достпа да електрическите мрежи и дългите процедури за приемане на позволения. Съществуват опасения, че производството на зелен водород може да добави в допълнение напрежение в процеса на декарбонизиране на еектроенергетиката. Важен аспект за образуването на нова атомна стопанска система на Европа – това са критериите, които ще се употребяват за узаконяването на електролизния водород. Те ще бъдат избрани в края на актуалната 2021 година в осъществяването на актовете към европейската Директива за възобновимите източници на сила. Използването на гаранции за генезис (сертификати) е незадоволително - също по този начин е належащо географско и времево да се свърже производството на електрическа енергия и работата на електролизаторите. Дебатира се към правилото на допълнение, който значи, че електрическата енергия за произвеждане на водород би трябвало да постъпва единствено „ спомагателни “ възобновими уреди, които в противоположен случай не биха били издигнати. Това произтича от опасенията, че възобновимата сила, употребена за производството на водород ще бъде обезщетена от спомагателни индустриални мощности, работещи на изкопаеми горива, което ще докара до увеличението на излъчванията от СО2. Въпреки че приоритет се отдава на зеленият водород, за угаждане на предстоящото търсене на Н2, Европейски Съюз би трябвало да употребява всички налични източници на „ нисковъглероден електролизен “ водород. В отчетът се преглеждат два такива евентуално спомагателни източника – импорт и водород, създаден от нуклеарна сила. Напълно е евентуално, че цялото търсене на водород в Европа ще бъде (или би трябвало да бъде) задоволено от локално произвеждане. Както и при другите енергонисители търговията е допустима, а за някои страни членки на Европейски Съюз, сблъскващи се с недостиг на предложенията тя ще бъде даже желателна от позиция на диверсификацията. Възможността за импорт на възобновим водород ще зависи от два определящи фактора – разноските, свързани с производството и превозването и климатичните характерности на импортирания водород, които би трябвало да са измерими и проверяеми. Според актуалната оценка, забележителното намаляване на цената на вносния водород не се чака поради разноските за превозване и превръщане. Въпреки това вносният водород може да е нужен, без значение от конкурентоспособността на цените за покриване на дефицита при доставките, в случай че подобен възникне. Внасяният водород би трябвало да предстои на система за узаконяване, основана на оценка на виталния цикъл, която също по този начин би трябвало да обгръща излъчванията, свързани с превоза. Последователните интернационалните правила и строгата регулаторна рамка би трябвало да подсигуряват, че за вноса се ползват и работят същите стандарти за „ чистотата “, които се ползват за водорода, създаван в Европейски Съюз. Атомната енергетика уголемява опцията за произвеждане на нисковъглероден водород от електрическа енергия. Атомните електроцентрали работят с висок коефициент на натоварване и електролизаторите могат да се разполагат на площадките им, което може да способства за възстановяване на стопанската система на електролизата. В същото време при сходно понижаване на излъчванията, нуклеарната сила не може да се назова възобновима. Съответно ще са нужни обособени форми за узаконяване на водород с ниско наличие на въглерод.