Възможни ли са фалшиви новини, ако няма фалшива политика?
Възможни ли са подправени вести, в случай че няма подправена политика?
Няма водач, който да не мине през журналистическата интерпретация и медийната митология.
Симеон Василев в диалог за книгата „ Лидерство и медии “
Агора е бил основният площад на древногръцкия полис. Едновременно е било място за търговци, политици, актьори, най-обикновените нехранимайковци и дори бандити. Тази Агора е събрана през днешния ден в един 7-инчов таблет, платформата е друга, само че героите са същите. Представете си обстановка, в която един робот може да предяви искания за политическо водачество? Това съобщи в изявление за БГНЕС Симеон Василев.
Д-р Симеон Василев е журналист-международник, преподава във Факултета по публицистика и всеобщи връзки на СУ „ Св. Климент Охридски “, някогашен сътрудник на Българска национална телевизия в Бон и Берлин. Той е лекар по интернационална връзка – публицистика. Доц. Милена Цветкова дефинира книгата му „ Лидерство и медии “ като едно задълбочено относително проучване на актуалните политически процеси и ролята на медиите в тях. Според доцент Милена Цветкова книгата „ Лидерство и медии ” обобщава схемата за построяването на водачите: „ специфични личностни характерности, публични условия, вътрешни и интернационалните условия, непредвидими случайности и настоящи познания за медиите. Последният фактор е трансфорат от създателя в централен. Аргументите му са постоянни и приведени с задоволителна поверителност и почит – няма общественик, който да не се е отличил с медийната си политика, който да е направил своя Opus magnum (лат. „ велико дело “) без медии или да е паднал от политическия си връх без ролята на същите тези медии ”.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението със Симеон Василев
БГНЕС: Всеки общественик може ли да се трансформира в водач за народа си и надлежно човек водач ли се ражда или се построява като подобен?
Симеон Василев: Новата ми книга „ Лидерство и медии “ е въз основата на един докторат, който се споделя „ Лидерство в световна медийна среда “. Всъщност, това е един научен израз към водачеството от позиция на информационната просвета, от позиция на публицистиката и медиите. Различните науки подхождат по друг метод към водачеството. Аз съм се опитал да го направя от позиция на информационната просвета.
Разбира се, че не всеки общественик е водач, не е наложително водачът да е общественик. Изобщо, политическото водачество е обвързвано с три неща - едно необикновено комбиниране сред личностни характерности, сред вътрешни и интернационалните условия и с доста условия, свързани със самото място. Опитах се да прегледам метода, по който се развива водачеството и връзката с огромната тематика за медиите и властта.
БГНЕС Лидерството изкуство ли е или хората се учат за водачи?
Симеон Василев: Не бих споделил, че е изкуство. Лидерството е и даденост. Не инцидентно Макс Вебер, бащата на социологията, приказва за това в две брилянтни лекции - за политиката и за публицистиката, изнесени в един университет при започване на предишния век. Тук би трябвало да сложим и детайла харизматичност.
БГНЕС Казвате, че публицистиката е вратата към политическото обръщение. Не е ли нож с две остриета – „ подправеното обръщение “ и политически инструмент.
Симеон Василев: Първо, публицистика и медии, не би трябвало да се бъркат тези две понятия. Медиите фактически са една врата, тъй като който желае да се пребори за сърцата и мозъците на хората – няма по какъв начин да не се допре до медиатора, каквито са медиите. Между другото в книгата става въпрос най-вече за политическо водачество, което е доста изключително. Тъй като сега претърпяваме една голяма гражданска война. Някой я назовават цифровизация, други „ изкуствен интелект “. Има доста образци за връзките на политически водачи с медиите, които не могат да се дефинират като най-любезните на света. Те демонстрират пътя на водача.
Аз имам теза под формата на въпрос: Възможни ли са подправени вести, в случай че няма подправена политика? В последна сметка новините произтичат от нещо. Не съм податлив да се хвърля цялата отговорност за всичко подправено върху медиите и публицистиката.
Разгледал съм доста деликатно така наречен журналистическа интерпретация, тъй като няма водач, който да не мине през нея и медийната митология. Изобщо по какъв начин се основава митът, по какъв начин минава през медиите, по какъв начин остава обликът на водача, даже когато излезе в политическата пенсия.
БГНЕС: Журналистическата интерпретация не смятате ли, че е комфортен инструмент за политически дял?
Симеон Василев: Разбира се, всекидневието е цялостно с такива образци. Журналистиката може да стане инструмент, в случай че попадне в ръцете на публицисти, които не са такива – тогава е инструмент. В битката за публичното мнение се употребяват и такива разновидности. В последна сметка, аз обичам когато беседвам със студентите по тези въпроси, да споделям - журналистът си е приключил доста добре работата, когато е дал ясно разграничаване на фена, слушателя или на читателя сред обстоятелството и мнението. Всъщност, играта на политика е друга - да „ пробута “ мнението си за факт, а то може да не е по този начин.
БГНЕС: Каква е ролята на новите обществени платформи, Facebook, Туитър, за образуването на политическите водачи и респективно за новата публицистика?
Симеон Василев: Не инцидентно се приказва за Туитър дипломация на американския президент Доналд Тръмп. Това е един нов и доста необикновен метод. В книгата съм разгледал другите видове подходи. Един е подобаващ за Тръмп, различен е подобаващ за съветския президент Владимир Путин. В книгата съм разгледал в това число и медийната тактика на Църквата като такава. Изводът ми е, че няма нищо ново под небето, в случай че вземем свещената книга, романът-река – Библията, където доста добре е разказано по какъв начин се построява обликът на водача.
Социалните мрежи. Това е една нова тематика, тъй като тя влиза в директна борба с дигитализацията. Аз обаче давам постоянно образец следното: Агората е бил основният площад на древногръцкия полис. Едновременно е било място за търговци, политици, актьори, най-обикновените нехранимайковци и бандити. Тази Агора е събрана през днешния ден в един да вземем за пример 7-инчов таблет, платформата е друга, само че героите са същите. По-големият проблем е изкуственият разсъдък. Много от феновете не си дават сметка, че доста вести са направени от логаритъм, да го назовем робот. Само да вметна, че робот идва от словашката дума робота, което значи черна работа. Представете си единствено обстановка, в която един робот може да предяви искания за политическо водачество. Това е доста рисков миг за обществото. Има два лагера на икономисти и математици, които споделят, че логаритмите ще свършат добре черната работа, ще ни освободят от доста ежедневни тегоби. Например, новините за времето и земетресенията, хората не знаят, че са направени от логаритми. Темата е изключително значима за публицистиката. Представете си един ден влизате в нюзрума и се обръщате към робота и го питате: Колега, подготвена ли ми е публикацията?
БГНЕС: Да ви разбирам ли, че новите платформи няма заплаха в бъдеще да изградят и интерактивен, виртуален политически водач?
Симеон Василев: Няма нищо ужасно в новите платформи. Опасното е в друго. Този водач, както вие го нарекохте „ интерактивен “, може да бъде основан от изкуственият разсъдък, нещо като обстановката сред Робинзон Крузо и Петкан – не се знае кой кого на какво учи и по кое време ще излезе отвън надзор.
БГНЕС: Нека от виртуалната действителност да минем на сегашната политическа реалност. Отделяте внимание на водещи международни водачи, измежду които Хелмут Кол и Ангела Меркел. Само да вметна, с книгата си изпреварихте събитията към политическия процес на немския канцлер. Накъде върви международната политика след нейната оставка?
Симеон Василев: И освен това, там са дадени портрети като доказателствен материал на цялата научна част, разгледал съм много политически водачи. По отношение на Меркел нямам претенцията, че съм оракул. Има обаче избрани закономерности. Вижте, няма политически водач, който да не е медиен водач в актуалният свят. Няма подобен! Колкото до Ангела Меркел тя провокира няколко революции във Федералната република преди 18 години. Първо, жена-канцлер – по кое време е било това. Второ – жена от Източна Европа, възпитавана и расла в други условия. Трето – има политическо дългоденствие. Много малко са изобщо политиците, които съумяват в точния момент да излязат в политическа пенсия. Властта има своите особености. 18 години ръководител на Християндемократическия съюз и тринадесета година канцлер на Германия, това е едно превъзходно достижение. Апропо, малко са тези, които са създали така наречен политически хеттрик. Сред малцината са някогашните министър председатели на Англия и Италия - Тони Блеър и Силвио Берлускони. Това политическо дългоденствие би трябвало да се огледа и в специфичното отношение към медиите. Берлускони да вземем за пример, извика пред доста хора „ Не купувайте вестници! “, в случай, че е медиен магнат. Да вземем като образец някогашният френски президент Никола Саркози, който събрал всички основни редактори на среща и в края й декларирал: “И внимавайте, тъй като познавам всичките ви притежатели! “
БГНЕС: Как виждате политиката след епохата на Меркел?
Симеон Василев: Първо Германия след епохата на Меркел, по-късно Европа и сетне светът. Очевидно е, че Федералната република е страна от ядрото на Европейски Съюз. И когато един канцлер на Германия, без значение кой е той, отива към своя залез, аз го назовавам в книгата съдружния залез на Ангела Меркел, тъй като в Германия по този начин са устроени нещата. Там никой (и никоя партия) не може да ръководи самичък. Цялата следвоенна политическа история на страната демонстрира това. Има обединения. Така, че залезът на един водач е самобитен съдружен залез и за останалите. Нищо трагично няма да се случи. Въпросът е, че в този момент ще има един дълъг интервал на битка за власт в самия Християндемократически съюз. Нещата доста зависят от съдружните сътрудници, в тази ситуация Социалдемократическата партия. Един подобен трус при сътрудниците постоянно оказва въздействие върху ръководството. Не са изключени предварителни избори, само че не по-рано от май следващата година, когато е европейския избор. Оттук-нататък ще има последствия за Европа, тъй като в Общността страните членки си преливат политическо наличие. Никак не е безразлично на французите какво се случва в Германия. Нито пък на нас не ни е безразлично какво се случва в Гърция. Както аз го назовавам политическото „ Махало на Фуко “ прави идващия си размах. В това няма нищо нетипично и ненормално.
БГНЕС: На правилото на вълната да чакаме ли в Европа още политически рокади след Меркел?
Симеон Василев: Напълно е допустимо. Но дано първо забележим по какъв начин ще се развият нещата на европейските избори. Защото, както знаете, Европа е на няколко равнища – изключително политическа Европа. Има едно равнище, наречено партийна Европа. Известно е, че в Европейския парламент да вземем за пример са събрани приятелски партии – ЕНП, Социалдемократи, „ Зелените “… Т.е. развиването в една страна от ядрото като Германия, няма по какъв начин да не окаже своето въздействие. По-важното е в този момент самият Християндемократически съюз да избере своя идващ водач, който ще даде насоката. /БГНЕС
Различните науки подхождат по друг метод към водачеството. / БГНЕС
Няма водач, който да не мине през журналистическата интерпретация и медийната митология.
Симеон Василев в диалог за книгата „ Лидерство и медии “
Агора е бил основният площад на древногръцкия полис. Едновременно е било място за търговци, политици, актьори, най-обикновените нехранимайковци и дори бандити. Тази Агора е събрана през днешния ден в един 7-инчов таблет, платформата е друга, само че героите са същите. Представете си обстановка, в която един робот може да предяви искания за политическо водачество? Това съобщи в изявление за БГНЕС Симеон Василев.
Д-р Симеон Василев е журналист-международник, преподава във Факултета по публицистика и всеобщи връзки на СУ „ Св. Климент Охридски “, някогашен сътрудник на Българска национална телевизия в Бон и Берлин. Той е лекар по интернационална връзка – публицистика. Доц. Милена Цветкова дефинира книгата му „ Лидерство и медии “ като едно задълбочено относително проучване на актуалните политически процеси и ролята на медиите в тях. Според доцент Милена Цветкова книгата „ Лидерство и медии ” обобщава схемата за построяването на водачите: „ специфични личностни характерности, публични условия, вътрешни и интернационалните условия, непредвидими случайности и настоящи познания за медиите. Последният фактор е трансфорат от създателя в централен. Аргументите му са постоянни и приведени с задоволителна поверителност и почит – няма общественик, който да не се е отличил с медийната си политика, който да е направил своя Opus magnum (лат. „ велико дело “) без медии или да е паднал от политическия си връх без ролята на същите тези медии ”.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението със Симеон Василев
БГНЕС: Всеки общественик може ли да се трансформира в водач за народа си и надлежно човек водач ли се ражда или се построява като подобен?
Симеон Василев: Новата ми книга „ Лидерство и медии “ е въз основата на един докторат, който се споделя „ Лидерство в световна медийна среда “. Всъщност, това е един научен израз към водачеството от позиция на информационната просвета, от позиция на публицистиката и медиите. Различните науки подхождат по друг метод към водачеството. Аз съм се опитал да го направя от позиция на информационната просвета.
Разбира се, че не всеки общественик е водач, не е наложително водачът да е общественик. Изобщо, политическото водачество е обвързвано с три неща - едно необикновено комбиниране сред личностни характерности, сред вътрешни и интернационалните условия и с доста условия, свързани със самото място. Опитах се да прегледам метода, по който се развива водачеството и връзката с огромната тематика за медиите и властта.
БГНЕС Лидерството изкуство ли е или хората се учат за водачи?
Симеон Василев: Не бих споделил, че е изкуство. Лидерството е и даденост. Не инцидентно Макс Вебер, бащата на социологията, приказва за това в две брилянтни лекции - за политиката и за публицистиката, изнесени в един университет при започване на предишния век. Тук би трябвало да сложим и детайла харизматичност.
БГНЕС Казвате, че публицистиката е вратата към политическото обръщение. Не е ли нож с две остриета – „ подправеното обръщение “ и политически инструмент.
Симеон Василев: Първо, публицистика и медии, не би трябвало да се бъркат тези две понятия. Медиите фактически са една врата, тъй като който желае да се пребори за сърцата и мозъците на хората – няма по какъв начин да не се допре до медиатора, каквито са медиите. Между другото в книгата става въпрос най-вече за политическо водачество, което е доста изключително. Тъй като сега претърпяваме една голяма гражданска война. Някой я назовават цифровизация, други „ изкуствен интелект “. Има доста образци за връзките на политически водачи с медиите, които не могат да се дефинират като най-любезните на света. Те демонстрират пътя на водача.
Аз имам теза под формата на въпрос: Възможни ли са подправени вести, в случай че няма подправена политика? В последна сметка новините произтичат от нещо. Не съм податлив да се хвърля цялата отговорност за всичко подправено върху медиите и публицистиката.
Разгледал съм доста деликатно така наречен журналистическа интерпретация, тъй като няма водач, който да не мине през нея и медийната митология. Изобщо по какъв начин се основава митът, по какъв начин минава през медиите, по какъв начин остава обликът на водача, даже когато излезе в политическата пенсия.
БГНЕС: Журналистическата интерпретация не смятате ли, че е комфортен инструмент за политически дял?
Симеон Василев: Разбира се, всекидневието е цялостно с такива образци. Журналистиката може да стане инструмент, в случай че попадне в ръцете на публицисти, които не са такива – тогава е инструмент. В битката за публичното мнение се употребяват и такива разновидности. В последна сметка, аз обичам когато беседвам със студентите по тези въпроси, да споделям - журналистът си е приключил доста добре работата, когато е дал ясно разграничаване на фена, слушателя или на читателя сред обстоятелството и мнението. Всъщност, играта на политика е друга - да „ пробута “ мнението си за факт, а то може да не е по този начин.
БГНЕС: Каква е ролята на новите обществени платформи, Facebook, Туитър, за образуването на политическите водачи и респективно за новата публицистика?
Симеон Василев: Не инцидентно се приказва за Туитър дипломация на американския президент Доналд Тръмп. Това е един нов и доста необикновен метод. В книгата съм разгледал другите видове подходи. Един е подобаващ за Тръмп, различен е подобаващ за съветския президент Владимир Путин. В книгата съм разгледал в това число и медийната тактика на Църквата като такава. Изводът ми е, че няма нищо ново под небето, в случай че вземем свещената книга, романът-река – Библията, където доста добре е разказано по какъв начин се построява обликът на водача.
Социалните мрежи. Това е една нова тематика, тъй като тя влиза в директна борба с дигитализацията. Аз обаче давам постоянно образец следното: Агората е бил основният площад на древногръцкия полис. Едновременно е било място за търговци, политици, актьори, най-обикновените нехранимайковци и бандити. Тази Агора е събрана през днешния ден в един да вземем за пример 7-инчов таблет, платформата е друга, само че героите са същите. По-големият проблем е изкуственият разсъдък. Много от феновете не си дават сметка, че доста вести са направени от логаритъм, да го назовем робот. Само да вметна, че робот идва от словашката дума робота, което значи черна работа. Представете си единствено обстановка, в която един робот може да предяви искания за политическо водачество. Това е доста рисков миг за обществото. Има два лагера на икономисти и математици, които споделят, че логаритмите ще свършат добре черната работа, ще ни освободят от доста ежедневни тегоби. Например, новините за времето и земетресенията, хората не знаят, че са направени от логаритми. Темата е изключително значима за публицистиката. Представете си един ден влизате в нюзрума и се обръщате към робота и го питате: Колега, подготвена ли ми е публикацията?
БГНЕС: Да ви разбирам ли, че новите платформи няма заплаха в бъдеще да изградят и интерактивен, виртуален политически водач?
Симеон Василев: Няма нищо ужасно в новите платформи. Опасното е в друго. Този водач, както вие го нарекохте „ интерактивен “, може да бъде основан от изкуственият разсъдък, нещо като обстановката сред Робинзон Крузо и Петкан – не се знае кой кого на какво учи и по кое време ще излезе отвън надзор.
БГНЕС: Нека от виртуалната действителност да минем на сегашната политическа реалност. Отделяте внимание на водещи международни водачи, измежду които Хелмут Кол и Ангела Меркел. Само да вметна, с книгата си изпреварихте събитията към политическия процес на немския канцлер. Накъде върви международната политика след нейната оставка?
Симеон Василев: И освен това, там са дадени портрети като доказателствен материал на цялата научна част, разгледал съм много политически водачи. По отношение на Меркел нямам претенцията, че съм оракул. Има обаче избрани закономерности. Вижте, няма политически водач, който да не е медиен водач в актуалният свят. Няма подобен! Колкото до Ангела Меркел тя провокира няколко революции във Федералната република преди 18 години. Първо, жена-канцлер – по кое време е било това. Второ – жена от Източна Европа, възпитавана и расла в други условия. Трето – има политическо дългоденствие. Много малко са изобщо политиците, които съумяват в точния момент да излязат в политическа пенсия. Властта има своите особености. 18 години ръководител на Християндемократическия съюз и тринадесета година канцлер на Германия, това е едно превъзходно достижение. Апропо, малко са тези, които са създали така наречен политически хеттрик. Сред малцината са някогашните министър председатели на Англия и Италия - Тони Блеър и Силвио Берлускони. Това политическо дългоденствие би трябвало да се огледа и в специфичното отношение към медиите. Берлускони да вземем за пример, извика пред доста хора „ Не купувайте вестници! “, в случай, че е медиен магнат. Да вземем като образец някогашният френски президент Никола Саркози, който събрал всички основни редактори на среща и в края й декларирал: “И внимавайте, тъй като познавам всичките ви притежатели! “
БГНЕС: Как виждате политиката след епохата на Меркел?
Симеон Василев: Първо Германия след епохата на Меркел, по-късно Европа и сетне светът. Очевидно е, че Федералната република е страна от ядрото на Европейски Съюз. И когато един канцлер на Германия, без значение кой е той, отива към своя залез, аз го назовавам в книгата съдружния залез на Ангела Меркел, тъй като в Германия по този начин са устроени нещата. Там никой (и никоя партия) не може да ръководи самичък. Цялата следвоенна политическа история на страната демонстрира това. Има обединения. Така, че залезът на един водач е самобитен съдружен залез и за останалите. Нищо трагично няма да се случи. Въпросът е, че в този момент ще има един дълъг интервал на битка за власт в самия Християндемократически съюз. Нещата доста зависят от съдружните сътрудници, в тази ситуация Социалдемократическата партия. Един подобен трус при сътрудниците постоянно оказва въздействие върху ръководството. Не са изключени предварителни избори, само че не по-рано от май следващата година, когато е европейския избор. Оттук-нататък ще има последствия за Европа, тъй като в Общността страните членки си преливат политическо наличие. Никак не е безразлично на французите какво се случва в Германия. Нито пък на нас не ни е безразлично какво се случва в Гърция. Както аз го назовавам политическото „ Махало на Фуко “ прави идващия си размах. В това няма нищо нетипично и ненормално.
БГНЕС: На правилото на вълната да чакаме ли в Европа още политически рокади след Меркел?
Симеон Василев: Напълно е допустимо. Но дано първо забележим по какъв начин ще се развият нещата на европейските избори. Защото, както знаете, Европа е на няколко равнища – изключително политическа Европа. Има едно равнище, наречено партийна Европа. Известно е, че в Европейския парламент да вземем за пример са събрани приятелски партии – ЕНП, Социалдемократи, „ Зелените “… Т.е. развиването в една страна от ядрото като Германия, няма по какъв начин да не окаже своето въздействие. По-важното е в този момент самият Християндемократически съюз да избере своя идващ водач, който ще даде насоката. /БГНЕС
Различните науки подхождат по друг метод към водачеството. / БГНЕС Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ