Христос Воскресе!
Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, именуван Празник на всички празници. Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия жанр.
Христос Воскресе, Воистина Воскресе – с тези святи думи България и целият православен свят посрещат един от най-светлите християнски празници. Великден е прочут още като Възкресение Христово и Пасха. Празникът се празнува на третия ден, откакто Иисус Христос е разпнат и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба на Спасителя. След възкресението Христос се явява на Мария Магдалена, а след това и на апостолите.
Подготовката за празника стартира 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приканва вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - успеха на Исус Христос над гибелта. Седмицата от Цветница до Великден има изключително значение в православния празничен цикъл и се назовава " Страстна седмица ", означаваща страдалчество. Нарича се още и " Велика седмица ". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден пък се споделя Светла седмица, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички. На Великден имен ден честват всички, които носят имената Велик, Велика, Велин, Велислав, Вили, Витан и производните им.
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах, по тази причина християнският празник е според от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник по отношение на Изхода от Египет – бягството на евреите под водачеството на Моисей от Древен Египет. На Първия космополитен събор от 325 година се взема решение Възкресението Христово да се празнува в неделния ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то съгласно решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
Според църквата възкресението на Иисус Христос е оня исторически факт, който дава основа на цялото християнство. Св. ап. Павел разбирайки, че целият смисъл на християнството е неразривно обвързван с Христовото Възкресение написа: " Ако... Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви... "
Церемонията на празника
Подготовката за честване на Великден стартира в седмицата преди самия празник, като самата седмица се назовава „ Страстна седмица”. Празнува се 3 дни. Вечерта преди среднощ в събота се отслужва тържествено свещенодействие, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди среднощ свещеникът изнася разпален трисвещник с думите (пеейки) " Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих ". Последованието, обвързвано със запалването на свещите, е заимствано от сходно, което се прави в Йерусалим, в храма „ Св. Възкресение “, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара " Воскресение Твое Христе Спасе " всички излизат от храма. Точно в среднощ и отвън храма при пердашене на камбаните свещеникът афишира Възкресението с думите „ Христос Воскресе “. При оповестяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специфичен аналой, по-късно се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите " Подигнете, врати, горнището си, поДигнете се, безконечни врати, и ще влезе Царят на славата! ", на което подучено лице отвръща " Кой е този Цар Славата? ". Хората влизат с песнопения в храма, с цел да се извърши литургията на празника.
Празничната софра
Разбира се, Великден е прочут най-много измежду най-малките като празника, на който се яде козунак и се боядисват яйца, като миряните „ се борят” с тях – най-забавната част от празника.
Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на римския император Тиберий и му споделила за възкръсването на Христос, а императорът споделил, че това е невероятно и в случай че е по този начин, яйцето от кокошка, което държи, би трябвало да стане алено - и то станало. Затова аленият цвят за великденските яйца е и главен – първото яйце постоянно се боядисва в алено.
Великденските яйца се боядисват в четвъртък или събота преди Великден. И могат да се употребяват едвам когато настъпи самият Великден, в неговото навечерие и през седмицата по-късно. Яйцето се употребява като знак на началото на нов живот, също както излиза нов живот от яйцето излюпено от кокошката.
Няма точна непокътната дата, от която да е известно, че хората са почнали да боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота. Обредните хлябове също са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се вършат в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се поставя алено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.
Редакцията на Actualno.com Ви желае здрави и щастливи празнични дни. Нека Христовото Възкресение донесе на всички светлина в душите и блян към по-добри каузи!
Христос Воскресе, Воистина Воскресе – с тези святи думи България и целият православен свят посрещат един от най-светлите християнски празници. Великден е прочут още като Възкресение Христово и Пасха. Празникът се празнува на третия ден, откакто Иисус Христос е разпнат и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба на Спасителя. След възкресението Христос се явява на Мария Магдалена, а след това и на апостолите.
Подготовката за празника стартира 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приканва вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - успеха на Исус Христос над гибелта. Седмицата от Цветница до Великден има изключително значение в православния празничен цикъл и се назовава " Страстна седмица ", означаваща страдалчество. Нарича се още и " Велика седмица ". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден пък се споделя Светла седмица, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички. На Великден имен ден честват всички, които носят имената Велик, Велика, Велин, Велислав, Вили, Витан и производните им.
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах, по тази причина християнският празник е според от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник по отношение на Изхода от Египет – бягството на евреите под водачеството на Моисей от Древен Египет. На Първия космополитен събор от 325 година се взема решение Възкресението Христово да се празнува в неделния ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то съгласно решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
Според църквата възкресението на Иисус Христос е оня исторически факт, който дава основа на цялото християнство. Св. ап. Павел разбирайки, че целият смисъл на християнството е неразривно обвързван с Христовото Възкресение написа: " Ако... Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви... "
Церемонията на празника
Подготовката за честване на Великден стартира в седмицата преди самия празник, като самата седмица се назовава „ Страстна седмица”. Празнува се 3 дни. Вечерта преди среднощ в събота се отслужва тържествено свещенодействие, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди среднощ свещеникът изнася разпален трисвещник с думите (пеейки) " Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих ". Последованието, обвързвано със запалването на свещите, е заимствано от сходно, което се прави в Йерусалим, в храма „ Св. Възкресение “, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара " Воскресение Твое Христе Спасе " всички излизат от храма. Точно в среднощ и отвън храма при пердашене на камбаните свещеникът афишира Възкресението с думите „ Христос Воскресе “. При оповестяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специфичен аналой, по-късно се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите " Подигнете, врати, горнището си, поДигнете се, безконечни врати, и ще влезе Царят на славата! ", на което подучено лице отвръща " Кой е този Цар Славата? ". Хората влизат с песнопения в храма, с цел да се извърши литургията на празника.
Празничната софра
Разбира се, Великден е прочут най-много измежду най-малките като празника, на който се яде козунак и се боядисват яйца, като миряните „ се борят” с тях – най-забавната част от празника.
Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на римския император Тиберий и му споделила за възкръсването на Христос, а императорът споделил, че това е невероятно и в случай че е по този начин, яйцето от кокошка, което държи, би трябвало да стане алено - и то станало. Затова аленият цвят за великденските яйца е и главен – първото яйце постоянно се боядисва в алено.
Великденските яйца се боядисват в четвъртък или събота преди Великден. И могат да се употребяват едвам когато настъпи самият Великден, в неговото навечерие и през седмицата по-късно. Яйцето се употребява като знак на началото на нов живот, също както излиза нов живот от яйцето излюпено от кокошката.
Няма точна непокътната дата, от която да е известно, че хората са почнали да боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота. Обредните хлябове също са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се вършат в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се поставя алено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.
Редакцията на Actualno.com Ви желае здрави и щастливи празнични дни. Нека Христовото Възкресение донесе на всички светлина в душите и блян към по-добри каузи!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ