Да надникнем в библиотеката на Умберто Еко
Възхитителен ерудит, ослепителен разум, занимателен повествовател, който ловко води генерации читатели през средновековната хармония, семиотика и проблемите на разбиране на текста - Умберто Еко печели света след издаването първия му разказ " Името на розата ", преведен на 43 езика и разпродаден в над 50 милиона екземпляра.
А вие помните ли първата си среща с монаха Уилям и неговият послушник Адсон? Или вълнението да наблюдавате историята, която следва изречението „ И тогава видях Махалото ”? За мен Умберто Еко е създател, на който дължа прелестни безсънни нощи с книга в ръка, галактика, която те оставя без мирис и те предизвика да ровиш в думите и текста и да искаш да четеш още и още…..
View this post on Instagram A post shared by HIstoriaSinPretensiones (@historia_sp)
Писател, мъдрец семиотик, медиевист и медиен семиолог, най-известен със своите романи и есета, роденият на днешна дата през 1932 година Еко издава „ Името на розата “ през 1980 година, а година по-късно получава наградата „ Стрега “.
Следват: „ Махалото на Фуко “ (1988), „ Островът от предходния ден “ (1994), „ Баудолино “ (2000), „ Тайнственият пламък на кралица Лоана “ (2004) и „ Пражкото гробище “ (2010).
Сред многочислените му студии и есета са: „ Отворената творба “ (1962), „ Трактат по обща семиотика “ (1975), „ Интерпретация и свръхинтерпретация “ (1990), „ Кант и птицечовката “ (1997), „ От дървото до лабиринта “ (2007), „ Това не е краят на книгите “ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „ Да сътворим врага “ (2011). През 2004 година издава илюстрованата книга „ История на хубостта “, следвана от „ История на грозотатa “, а през 2009 година излиза „ Световъртеж от листата: по какъв начин да внесем ред в понятия, предмети и облици “. Романите му са преведени на над 30 езика и са продадени в 10 млн. екземпляра.
Има още...
А вие помните ли първата си среща с монаха Уилям и неговият послушник Адсон? Или вълнението да наблюдавате историята, която следва изречението „ И тогава видях Махалото ”? За мен Умберто Еко е създател, на който дължа прелестни безсънни нощи с книга в ръка, галактика, която те оставя без мирис и те предизвика да ровиш в думите и текста и да искаш да четеш още и още…..
View this post on Instagram A post shared by HIstoriaSinPretensiones (@historia_sp)
Писател, мъдрец семиотик, медиевист и медиен семиолог, най-известен със своите романи и есета, роденият на днешна дата през 1932 година Еко издава „ Името на розата “ през 1980 година, а година по-късно получава наградата „ Стрега “.
Следват: „ Махалото на Фуко “ (1988), „ Островът от предходния ден “ (1994), „ Баудолино “ (2000), „ Тайнственият пламък на кралица Лоана “ (2004) и „ Пражкото гробище “
Сред многочислените му студии и есета са: „ Отворената творба “ (1962), „ Трактат по обща семиотика “ (1975), „ Интерпретация и свръхинтерпретация “ (1990), „ Кант и птицечовката “ (1997), „ От дървото до лабиринта “ (2007), „ Това не е краят на книгите “ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „ Да сътворим врага “ (2011). През 2004 година издава илюстрованата книга „ История на хубостта “, следвана от „ История на грозотатa “, а през 2009 година излиза „ Световъртеж от листата: по какъв начин да внесем ред в понятия, предмети и облици “. Романите му са преведени на над 30 езика и са продадени в 10 млн. екземпляра.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ
