Въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение. Това е едно от

Въвеждане на наложително продължаващо здравно образование. Това е едно от предложенията за законодателни промени на Българския лекарски съюз (БЛС), адресирано до министъра на опазването на здравето доцент доктор,  ръководителя на комисията по опазване на здравето проф. доктор и шефа на НЗОК доцент доктор Петко Стефановски.

БЛС упорства за законодателно въвеждане на наложително продължаващо здравно образование (ПМО) като систематичен и непрекъснат процес на поддържане, актуализиране и надграждане на професионалната подготвеност на лекарите през целия им деен професионален живот. ПМО следва да бъде обсъждано не като официална административна тежест, а като основен инструмент за сигурност на пациента, за качество и успеваемост на здравната помощ и за резистентност на здравната система, разясняват от Лекарския съюз.

Мотивът е еднопосочен - темповете на струпване на здравно познание, въвеждането на нови технологии (дигитални платформи, изкуствен интелект, пр.), динамичността на лекарствените лечения и обновяването на клиничните ръководства правят невероятно поддържането на високо равнище на подготвеност без институционално обезпечена рамка за учене през целия живот. 

" ПМО би трябвало да бъде уредено като нормативно обвързване, обвързвано с правото на практикуване на специалността в границите на системата на опазването на здравето, с предвидим цикъл на периодическа валидация. Предлагаме въвеждане на дълголетен регистриран интервал (например три до пет години), в границите на който лекарят натрупва избран брой просветителни заеми посредством участия в упълномощени от БЛС форми - присъствени и онлайн курсове, симулационни тренинги, тематични конференции, семинари, пр Системата за заеми следва да бъде задоволително гъвкава, с цел да регистрира спецификата на специалностите и равнищата на подготвеност, само че и достатъчно строга, с цел да подсигурява действително съдържателно присъединяване, а не " официално наличие ", считат от Съюза.

Според тях, с цел да извърши публичната си задача, ПМО следва да обгръща освен клиничните познания, само че и напречни компетентности - сигурност на пациента, връзка и работа в екип, здравна нравственос, права на пациента, фармакотерапевтична зоркост, антибиотици и антимикробна устойчивост, цифрова просветеност (работа с НЗИС, киберхигиена, отбрана на данни), интерпретация на доказателства и стопанска система на опазването на здравето. По този метод ПМО се трансформира в действителен лост за използване на клинични ръководства и стандарти, за понижаване на ненужната вариабилност в практиката и за повишение на цената на изразходваните обществени средства.

Въпросът за финансирането би трябвало да бъде решен по този начин, че ПМО да не се превръща в преграда за присъединяване. БЛС предлага разбъркан модел - наложителният базов пакет от упълномощени образования да се финансира целево от обществения длъжник и/или по линия на национални, европейски и интернационалните стратегии, а надграждащите доброволни образования да се покриват от работодателя или от самия доктор с планувани данъчни облекчения.

Правоприлагането следва да бъде рационално и съразмерно: " Предлагаме въвеждане на временен интервал (например две години) за гладко нахлуване, през който ПМО е мощно препоръчително и финансово подтиквано, а по-късно - наложително с ясни минимални условия за заеми по компетентност. Неспазването не трябва автоматизирано да води до глоба върху правото на процедура - по-подходящ е моделът  " поддръжка и коректив " - самостоятелен проект за догонване в границите на избран период, менторство и ориентиране към подходящи модули ".

Повече за отправените оферти вижте