Пурпурните колони на двореца Кносос крият страшни тайни
Във времето, когdто Нефертити и брачният партньор й, фараонът Ехнатон, се посветили на слънчевия господ Атон и радикално трансформирали Египет, малко по на север, край крайбрежията на Гърция, своя разцвет доближава един величествен замък от древността - дворецът Кносос.
В центъра му имало зала с престол - вграден в стената и извърнат към редица от пейки. За него археолозите споделят, че е едни от най-ранните тронове, откривани въобще в Европа и света.
Остров Крит е допиране до история, шепот на сенки и оживели легенди. Неговата най-голяма драгоценност обаче е дворецът Кносос, който в миналото е бил измежду най-огромните в целия Античен свят. Дори и за днешните показа е великански - над хиляда и триста зали, над 22 хектара застроена повърхност, стенописи, колонади, фонтани, многоетажни равнища и каскади. Така стартира своя трогателен роман пътешественикът Светлин Иванов-Лаубер.
Навремето Кносос, наименуван по този начин на името на един от най-влиятелните градове по Средиземноморието, включвал забележителен комплекс от здания. Сред руините им археолозите разкриват и царския замък, незабравим с това, че в него приложили доста нови за времето си инженерни и архитектурни решения.
За първи път античните вдигнали многоетажни здания, които отоплявали
Чудни стенописи покривали стените им - и през днешния ден се виждат сцените на дами и мъже, които ловят риба или берат цветя. Някои от сцените изобразяват спортни надпревари, в които млади спортисти като изкусни акробати извършват своите пируети върху гърбовете на бикове. В всекидневието си обаче локалните имали по-прозаични занимания - те събирали зърното в керамични питоси и разкрили метода по какъв начин водата да тече в теракотени тръби. За да стигат до постройките, построили пътища с настилка. И неслучайно тъкмо тук се намира най-старият в света амфитеатър.
Как наподобява през днешния ден цялото това величие?
„ Останали са колоните на двореца в оня присъщ колорит на аленото, наименуван " цинобър ", споделя Светлин Иванов-Лаубер. И добавя: „ Помня този цвят от Императорския замък в Киото, от колоните и балюстрадите там. Колко доста царственост носи този нюанс! Тържественост, заявяваща наличие и значителност. Колоните на двореца Кносос се издигат и до през днешния ден, тревожното им алено е неизличено от дъждове и слънце, от давност и време. Между тях и през днешния ден горди се разхождат пауни - като че ли са велможи със стелещи се пелерини.
За страдание, заличаването му пристигнало с избухналия на остров Санторини вулкан - единствено на 100 и няколко километра разстояние. Гигантското цунами, помело всичко, неспирните последвали земетръси и пелената от вулканична пепел, която изцяло скрила слънцето за повече от година - всичко това погребало изключителната минойска цивилизация “.
Кносос е и митичният дом на Минотавъра,
напомня Светлин.
Той се появил на остров Крит по времето на владетеля Минос. Това е ужасяващо страшилище, създание с тяло на човек и глава на бик. Гръцките легенди описват, че Пасифея, дамата на цар Минос, родила Минотавъра. Тя го заченала от бял бик, в чийто облик се явил богът на морето Посейдон (в римската митология Нептун). Срамът предиздвикал Минос да скрие Минотавъра в голям замък подземен - Лабиринта, който е една комплицирана сграда, направена по план на атинския проектант Дедал по този начин, че един път попаднел ли в него, човек мъчно можел да откри противоположния път. Дълги години атиняните плащали тежък и позорен налог на владетеля. На всеки девет години седем младежи и седем девойки потегляли към остров Крит, с цел да бъдат изядени от Минотавъра. Данъкът можел да бъде анулиран единствено в случай че бъде убито чудовището.
„ Останки от каменни тесни коридори, причудливо преплетени едни в други, са доказателството, че в дворцовия комплекс Кносос лабиринтът в действителност е съществувал. Нещо повече, той е бил гербът, признакът – откриваме го на съвсем всяка сребърна критска монета отпреди 2500 години “, прибавя към обстоятелствата пътешественикът.
А дали в Лабиринта е живяло страшилище?
„ Минотавърът буди състрадание в мен. Нежелано от никого творение, сътворено като подигравка с нечия горделивост, програмирано с настъпателност и... обречено да остане единствено в един лабиринт “, разсъждава Светлин Иванов-Лаубер, българинът, обиколил 9 пъти света. И продължава: „ Нима в действителност е имало нужда от труповете на красиви младежи или в него бездънно се натрупал копнежът за допир, за схващане и за милувка?
Знам, всичко е единствено мит. Но не е мит това, че носим в себе си лабиринти. Таим ги. Като кладенци от прикрит вик. Строим ги с години, в мрака на страховете си. Като затворени призраци оставяме там са се влачат Несподеленото, Ненадживяното, Неповярвалото. Себе си!
Те, същинските чудовища, нормално са в изцяло човешки образ и постоянно са с приятни обноски. Срамежливо прошепват нещичко в нечие ухо и ето - някой към този момент е тяхната жертва. Чудовищата остават в сянка, неизцапани и необвинени. А за свое опрощение нормално сочат, несъмнено, волята небесна. Лицемерно обявявайки себе си за набожни, те хищно унищожават светлината към себе си. Знам, познаваш такива “.
В центъра му имало зала с престол - вграден в стената и извърнат към редица от пейки. За него археолозите споделят, че е едни от най-ранните тронове, откривани въобще в Европа и света.
Остров Крит е допиране до история, шепот на сенки и оживели легенди. Неговата най-голяма драгоценност обаче е дворецът Кносос, който в миналото е бил измежду най-огромните в целия Античен свят. Дори и за днешните показа е великански - над хиляда и триста зали, над 22 хектара застроена повърхност, стенописи, колонади, фонтани, многоетажни равнища и каскади. Така стартира своя трогателен роман пътешественикът Светлин Иванов-Лаубер.
Навремето Кносос, наименуван по този начин на името на един от най-влиятелните градове по Средиземноморието, включвал забележителен комплекс от здания. Сред руините им археолозите разкриват и царския замък, незабравим с това, че в него приложили доста нови за времето си инженерни и архитектурни решения.
За първи път античните вдигнали многоетажни здания, които отоплявали
Чудни стенописи покривали стените им - и през днешния ден се виждат сцените на дами и мъже, които ловят риба или берат цветя. Някои от сцените изобразяват спортни надпревари, в които млади спортисти като изкусни акробати извършват своите пируети върху гърбовете на бикове. В всекидневието си обаче локалните имали по-прозаични занимания - те събирали зърното в керамични питоси и разкрили метода по какъв начин водата да тече в теракотени тръби. За да стигат до постройките, построили пътища с настилка. И неслучайно тъкмо тук се намира най-старият в света амфитеатър.
Как наподобява през днешния ден цялото това величие?
„ Останали са колоните на двореца в оня присъщ колорит на аленото, наименуван " цинобър ", споделя Светлин Иванов-Лаубер. И добавя: „ Помня този цвят от Императорския замък в Киото, от колоните и балюстрадите там. Колко доста царственост носи този нюанс! Тържественост, заявяваща наличие и значителност. Колоните на двореца Кносос се издигат и до през днешния ден, тревожното им алено е неизличено от дъждове и слънце, от давност и време. Между тях и през днешния ден горди се разхождат пауни - като че ли са велможи със стелещи се пелерини.
За страдание, заличаването му пристигнало с избухналия на остров Санторини вулкан - единствено на 100 и няколко километра разстояние. Гигантското цунами, помело всичко, неспирните последвали земетръси и пелената от вулканична пепел, която изцяло скрила слънцето за повече от година - всичко това погребало изключителната минойска цивилизация “.
Кносос е и митичният дом на Минотавъра,
напомня Светлин.
Той се появил на остров Крит по времето на владетеля Минос. Това е ужасяващо страшилище, създание с тяло на човек и глава на бик. Гръцките легенди описват, че Пасифея, дамата на цар Минос, родила Минотавъра. Тя го заченала от бял бик, в чийто облик се явил богът на морето Посейдон (в римската митология Нептун). Срамът предиздвикал Минос да скрие Минотавъра в голям замък подземен - Лабиринта, който е една комплицирана сграда, направена по план на атинския проектант Дедал по този начин, че един път попаднел ли в него, човек мъчно можел да откри противоположния път. Дълги години атиняните плащали тежък и позорен налог на владетеля. На всеки девет години седем младежи и седем девойки потегляли към остров Крит, с цел да бъдат изядени от Минотавъра. Данъкът можел да бъде анулиран единствено в случай че бъде убито чудовището.
„ Останки от каменни тесни коридори, причудливо преплетени едни в други, са доказателството, че в дворцовия комплекс Кносос лабиринтът в действителност е съществувал. Нещо повече, той е бил гербът, признакът – откриваме го на съвсем всяка сребърна критска монета отпреди 2500 години “, прибавя към обстоятелствата пътешественикът.
А дали в Лабиринта е живяло страшилище?
„ Минотавърът буди състрадание в мен. Нежелано от никого творение, сътворено като подигравка с нечия горделивост, програмирано с настъпателност и... обречено да остане единствено в един лабиринт “, разсъждава Светлин Иванов-Лаубер, българинът, обиколил 9 пъти света. И продължава: „ Нима в действителност е имало нужда от труповете на красиви младежи или в него бездънно се натрупал копнежът за допир, за схващане и за милувка?
Знам, всичко е единствено мит. Но не е мит това, че носим в себе си лабиринти. Таим ги. Като кладенци от прикрит вик. Строим ги с години, в мрака на страховете си. Като затворени призраци оставяме там са се влачат Несподеленото, Ненадживяното, Неповярвалото. Себе си!
Те, същинските чудовища, нормално са в изцяло човешки образ и постоянно са с приятни обноски. Срамежливо прошепват нещичко в нечие ухо и ето - някой към този момент е тяхната жертва. Чудовищата остават в сянка, неизцапани и необвинени. А за свое опрощение нормално сочат, несъмнено, волята небесна. Лицемерно обявявайки себе си за набожни, те хищно унищожават светлината към себе си. Знам, познаваш такива “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ