5 филма за медии, които да гледаме
Във време на операции, искрено деформиране на обстоятелствата и непрестанно търсене на сензационност, имаме потребност да демонстрираме здравословна доза сдържаност. Когато стане дума за публицистика и медии, постоянно си припомняме един откъс на Буда, който ни възстановява спокойствието, а той гласи: „ Не вярвай на нищо, без значение къде си го прочел или кой го е споделил, в случай че то не е в благозвучие със личния ти здрав разсъдък и разум. “
Когато четем следващата публикация, която цели да всява боязън за пандемията или се натъкнем на материал, който умишлен очерня дадена персона, е от изключително значение да запазим отдалеченост от всеобщото меле. Даваме ви няколко оферти за стойностни филми за медии, които да ви ваксинират против всеки опит а ограничение на свободната ни мисъл.
„ Да разлаем кучетата “
Започваме с класика в, която можем да гледаме още веднъж и още веднъж Заглавието „ Wag the Dog “ в действителност е термин, когато става дума за целеустремено потулване на скандал по важен публичен въпрос, посредством основаване на нов проблем, с цел да бъде заглъхнал главния в интерес на властимащите. С помощта на кино лентата можем да си отговорим по какъв начин се вършат избори и по какъв начин се манипулира публичното мнение. " Да разлаем кучетата ", сходно на всеки ловко основан филм, който надвишава времето си, е разгласен запророчески. Причината? Продукцията предсказва абсурда с президента Бил Клинтън и Моника Люински.
„ Спотлайт “
Винаги е добра концепция да си напомним, че проверяващата публицистика въпреки всичко съществува. Макар и не у нас. Още една същинска история за това по какъв начин екипът от проверяващи публицисти на американския вестник “Бостън Глоуб “ разгласява през 2002 година материали, разобличаващи полово принуждение над деца в региона на Бостън от католически свещеници. Понякога публицистите в действителност си правят работата, а справедливостта рано или късно спечелва.
„ Лешояда “
„ Лешояда” е ирония, примесена с черно възприятие за комизъм, която насочва погледа ни към действителността - безмилостната битка за рейтинг и неналичието на правила в публицистиката. Главният воин Лу Блум (Джейк Джилeнхол) е незает, който стартира да се прехранва, като продава на локалната телевизия записи от произшествия. А телевизионната публицистика единствено това и чака-сензационни вести, добити непременно. Филмът е определян като като нео ноар и е тъмен взор към човешката природа. Още една опция да се огледаме в огледалото за задно виждане и да си дадем сметка какъв брой в действителност са се объркали нещата някъде по пътя.
„ Вероника Герин “
Жените също имат основна роля в публицистиката. И " Вероника Герин " е доказателство в поддръжка на това изказване. В средата на 90-те Дъблин става сцена на крупни наркобосове, които се борят за въздействие и надзор над улиците на града. Техният най-опасен зложелател обаче не е полицията, а безстрашната журналистка Вероника Герин. В ролята на основната героиня се превъплъщава обичаната Кейт Бланшет. Журналистката заплаща най-високата цена за смелостта да им се опълчи намерено – живота си. Това е първото ликвидиране на публицист в Ирландия. То слага началото на най-мащабното следствие против проведената престъпност и е основана специфична работа, която да проверява незаконна активност.
„ Лека нощ и шанс “
Филмът с режисьор Джордж Клуни споделя същинската история на Едуард Мъроу - американски ефирен публицист, който се афишира намерено против американски сенатор Джозеф Макарти. Филмът ще ни напомни един значим принцип – закононарушение е публицистите да си затварят очите, когато се изопачават обстоятелства и се приказват лъжи.
Когато четем следващата публикация, която цели да всява боязън за пандемията или се натъкнем на материал, който умишлен очерня дадена персона, е от изключително значение да запазим отдалеченост от всеобщото меле. Даваме ви няколко оферти за стойностни филми за медии, които да ви ваксинират против всеки опит а ограничение на свободната ни мисъл.
„ Да разлаем кучетата “
Започваме с класика в, която можем да гледаме още веднъж и още веднъж Заглавието „ Wag the Dog “ в действителност е термин, когато става дума за целеустремено потулване на скандал по важен публичен въпрос, посредством основаване на нов проблем, с цел да бъде заглъхнал главния в интерес на властимащите. С помощта на кино лентата можем да си отговорим по какъв начин се вършат избори и по какъв начин се манипулира публичното мнение. " Да разлаем кучетата ", сходно на всеки ловко основан филм, който надвишава времето си, е разгласен запророчески. Причината? Продукцията предсказва абсурда с президента Бил Клинтън и Моника Люински.
„ Спотлайт “
Винаги е добра концепция да си напомним, че проверяващата публицистика въпреки всичко съществува. Макар и не у нас. Още една същинска история за това по какъв начин екипът от проверяващи публицисти на американския вестник “Бостън Глоуб “ разгласява през 2002 година материали, разобличаващи полово принуждение над деца в региона на Бостън от католически свещеници. Понякога публицистите в действителност си правят работата, а справедливостта рано или късно спечелва.
„ Лешояда “
„ Лешояда” е ирония, примесена с черно възприятие за комизъм, която насочва погледа ни към действителността - безмилостната битка за рейтинг и неналичието на правила в публицистиката. Главният воин Лу Блум (Джейк Джилeнхол) е незает, който стартира да се прехранва, като продава на локалната телевизия записи от произшествия. А телевизионната публицистика единствено това и чака-сензационни вести, добити непременно. Филмът е определян като като нео ноар и е тъмен взор към човешката природа. Още една опция да се огледаме в огледалото за задно виждане и да си дадем сметка какъв брой в действителност са се объркали нещата някъде по пътя.
„ Вероника Герин “
Жените също имат основна роля в публицистиката. И " Вероника Герин " е доказателство в поддръжка на това изказване. В средата на 90-те Дъблин става сцена на крупни наркобосове, които се борят за въздействие и надзор над улиците на града. Техният най-опасен зложелател обаче не е полицията, а безстрашната журналистка Вероника Герин. В ролята на основната героиня се превъплъщава обичаната Кейт Бланшет. Журналистката заплаща най-високата цена за смелостта да им се опълчи намерено – живота си. Това е първото ликвидиране на публицист в Ирландия. То слага началото на най-мащабното следствие против проведената престъпност и е основана специфична работа, която да проверява незаконна активност.
„ Лека нощ и шанс “
Филмът с режисьор Джордж Клуни споделя същинската история на Едуард Мъроу - американски ефирен публицист, който се афишира намерено против американски сенатор Джозеф Макарти. Филмът ще ни напомни един значим принцип – закононарушение е публицистите да си затварят очите, когато се изопачават обстоятелства и се приказват лъжи.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ