Номинацията на премиер в Париж: Интрига, достойна за политически трилър
Във Франция не помнят такава конспирация, почтена за най-затаяващите дъха политически трилъри, при. Но тя е отчетливо отражение на съвсем невъзможния пъзел, който трябваше да позволи Макрон, с цел да избегне всички червени линии, поставяни от партиите в разпокъсания парламент.
Сега, несъмнено, най-важният въпрос е каква стратегия ще предложи новият министър председател и дали ще успее да се задържи на поста по-дълго от Мишел Барние, с цел да обезпечи най-малко най-малко политическа непоклатимост. Като се има поради, че крайната левица незабавно съобщи нов избор на съмнение, и че няма гаранции, че крайната десница няма да последва, единственият късмет за триумф на Байру е да разшири спектъра на политическите сили, които го поддържат.
На процедура това значи да разцепи Новият Народен Фронт, като получи поддръжката най-малко на част от социалистите и вероятно други не извънредно леви сили в него. Идеята, която циркулира в общественото пространство, е политическите сили да се обвържат в нещо като пакт: да не подлагат държавното управление на избор на съмнение, в случай че то подлага промените си на парламентарен избор, вместо да ги приема непосредствено по силата на член 49.3 от Конституцията, както беше в тази ситуация с бюджета, показан от Барние.
Първата, и най-неотложна задача пред бъдещото държавно управление ще е да се създаде бюджета за идната година. Както и предшественика си, Байру ще се озове сред чука и наковалнята с нуждата да овладее големия бюджетен недостиг, само че и да не се накърни покупателната дарба на популацията. Ябълката на раздора е пенсионната промяна. Противопоставят й се гневно и извънредно левите, и извънредно десните сили, само че всички в центъра, отпред с Макрон, я пазят с убеждението, че тя е безусловно неизбежна от позиция на икономическата логичност.
Не по-лесно ще е да се задоволят условията на десните сили за доста по-решителни ограничения по отношение на имиграцията, без освен това да се отблъсне левицата.
“Задачата е сложна, само че би трябвало да се откри път напред ” бяха първите думи на Байру пред публицистите. И той напомни също, че на днешния ден е родена обичаната му историческа персона, Анри IV, прочут като “кралят на помиряването ”.
Сега, несъмнено, най-важният въпрос е каква стратегия ще предложи новият министър председател и дали ще успее да се задържи на поста по-дълго от Мишел Барние, с цел да обезпечи най-малко най-малко политическа непоклатимост. Като се има поради, че крайната левица незабавно съобщи нов избор на съмнение, и че няма гаранции, че крайната десница няма да последва, единственият късмет за триумф на Байру е да разшири спектъра на политическите сили, които го поддържат.
На процедура това значи да разцепи Новият Народен Фронт, като получи поддръжката най-малко на част от социалистите и вероятно други не извънредно леви сили в него. Идеята, която циркулира в общественото пространство, е политическите сили да се обвържат в нещо като пакт: да не подлагат държавното управление на избор на съмнение, в случай че то подлага промените си на парламентарен избор, вместо да ги приема непосредствено по силата на член 49.3 от Конституцията, както беше в тази ситуация с бюджета, показан от Барние.
Първата, и най-неотложна задача пред бъдещото държавно управление ще е да се създаде бюджета за идната година. Както и предшественика си, Байру ще се озове сред чука и наковалнята с нуждата да овладее големия бюджетен недостиг, само че и да не се накърни покупателната дарба на популацията. Ябълката на раздора е пенсионната промяна. Противопоставят й се гневно и извънредно левите, и извънредно десните сили, само че всички в центъра, отпред с Макрон, я пазят с убеждението, че тя е безусловно неизбежна от позиция на икономическата логичност.
Не по-лесно ще е да се задоволят условията на десните сили за доста по-решителни ограничения по отношение на имиграцията, без освен това да се отблъсне левицата.
“Задачата е сложна, само че би трябвало да се откри път напред ” бяха първите думи на Байру пред публицистите. И той напомни също, че на днешния ден е родена обичаната му историческа персона, Анри IV, прочут като “кралят на помиряването ”.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ