Във Франция беше запален фитилът, поводът за случилото се след

" Във Франция беше разпален фитилът, мотивът за случилото се по-късно по света. Много младежи се почувстваха въодушевени от протичащото се там и взеха решение да създадат същото или да изразят своя протест в своите страни. Това бе протест против йерархиите, а не толкоз политическа гражданска война ", съобщи проф Антоний Тодоров по време на конференцията „ 1968 – ГОДИНАТА, КОЯТО ПРОМЕНИ СВЕТА ", проведена от Центъра за исторически и политически проучвания при Националния политически институт „ Димитър Благоев”, взаимно с Фондация „ Солидарно общество” и Руския културно- информативен център.

Той изясни, че Париж е бил размирен - строели са се барикади, обръщали са се коли, а водачът на студентското придвижване Даниел Кон Бендит е държал речи. " Той обаче е немски студент и бива екстрадиран поради присъединяване му в протеста, което в допълнение разпалва настроенията измежду студентите ", изясни проф. Тодоров. Той акцентира, че държавното управление е било блокирано и страната е изглеждала пред гражданска война, а от този интервал е й фразата " Властта се търкаля по улицата, само че никой не я желае. "

Политологът изясни, че синдикалните придвижвания също се включват на страната на студентите, както и феминистките. Той направи къса ретроспекция на събитията - май и юни месец минават в нощи на барикадите, обща стачка и в последна сметка- указ за разформироване на левичарските организации, в края на юни парламентарни избори, на които ръководещата голистка партия печели болшинство, каквото дотогава не е имала. " Става ясно, че тези събития са провокирали реакция у тези, които са се страхували от хаоса ", разяснява той.

Проф. Тодоров изясни, че има надълбоко разделяне на обществото, само че до революция не се стига, което не може да се каже за Мексико и изключително за Гърция, където през 1971 година студентите окупират атинската политехника, а хунтата изпраща танкове против тях. Културата на ненасилието върви дружно с концепцията за революцията, което е новото на 1968г ", заключи проф. Антоний Тодоров.

Ивелин Николов: 1968г. предопределя огромна част от живота по-късно

" Случилото се 1968 година предопредели доста от събитията, взаимоотношения, държания и метод на живот по-късно ", съобщи при започване на полемиката шефът на Националния политически институт " Димитър Благоев " Ивелин Николов. Той посочи една от характерностите на концепцията от 1968г. - случва се в един от най-острите интервали на опълчване в Студената война и сякаш се случва от двете страни на " желязната завеса ". " Но дали това, което се случва от едната и от другата страна, и те са свързани като цивилизационно развиване, като разсъдък, нрави, развиване на духа, е значим въпрос ", попита той.

Николов изясни, че затова и полемиката беше разграничена в панели- за Западна Европа, Съединени американски щати, Япония, Латинска Америка и въпреки това на Изток от " желязната завеса " и най-после да се видят следствията в България. " Има ли връзка сред тези събития- че тъкмо през 1968г. се появяват всички юношески домове. Дали това е обособен развой или наклонност в обществото ", разяснява Николов.

В края на полемиката участниците в нея се сплотиха към мненията, че: 1968г. е протест на родените след края на Втората международна, против нравите и нежеланието им да живеят с мислещите в контрекста на военните години; през 2018г. политиците, които живеят в подтекста на Студената война, не могат да чакат поддръжка от поколението на тези, които са родени след нейния край през 1990г.