Лъчезар Борисов: Защо след 2020 г. приходите от акцизи и ДДС от сделки в страната спадат в процентно отношение от БВП
Във фейсбук пост икономистът Лъчезар Борисов прави разбор на обстановката в България и чертае разумните стъпки, които съгласно него, ще спестят проблеми на стопанската система ни:
" В интервал когато на хоризонта се задава световна криза, а към този момент 2 от водещите европейски стопански системи, съществени търговски сътрудници на България, са под опасност от спад на Брутният вътрешен продукт през 2023 година е естествено водещият спор да бъде обвързван с финансовата непоклатимост на обособените страни. МВФ към този момент разгласи терзанията си, че по-слабите стопански системи са пред риск от внезапно увеличение на дълга. За това е нужна нерешителност и рационално държание с лимитираните запаси да се търси най-висока успеваемост. От значение е освен разходната част, само че и приходите които събира хазната.
Какво се случи в България през 2021 година?
Съгласно последната актуализация на Национален статистически институт, Брутният вътрешен продукт през 2021 година нараства с 7,6% в действително изражение. Важен мотор за този напредък в структурата на Брутният вътрешен продукт е потреблението, което нараства с 6,7%, а подхванатите ограничения през 2020 година водят до действителен растеж на потреблението на семействата в размер на 8,7%. Всички тези данни сочат, че през 2021 година приходите в бюджета от налози свързани с потреблението на територията би следвало да бележат съпоставим растеж по отношение на миналата година. За страдание обаче това не е по този начин. На база на обновените данни за Брутният вътрешен продукт се оказва, че:
• Общо данъчните доходи през 2021 година са 29,4% от Брутният вътрешен продукт при 29,74% от Брутният вътрешен продукт през 2020 г.
• Значим спад бележат приходите от акцизи, които през 2021 година са надлежно 4.07% от Брутният вътрешен продукт при 4,52% през 2020 г.
• Най-голям спад през 2021 година в размер на над 1.5 процентни пункта бележат приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната, като те понижават от 6,99% от Брутният вътрешен продукт до 5,41% от Брутният вътрешен продукт.
Всички тези данни дават съображение да бъдат сложени въпроси:
• Защо при важен растеж на потреблението в страната приходите от акцизи и Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната спадат в процентно отношение от Брутният вътрешен продукт и това знак ли е за растеж на сивата стопанска система през 2021 г?
• Ще продължи ли тази наклонност и при отчитането на 2022 г?
• Как ще се възнамеряват тези доходи през 2023 г?
• Защо след 2020 година приходите от акцизи и Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната спадат в процентно отношение от Брутният вътрешен продукт "?
" В интервал когато на хоризонта се задава световна криза, а към този момент 2 от водещите европейски стопански системи, съществени търговски сътрудници на България, са под опасност от спад на Брутният вътрешен продукт през 2023 година е естествено водещият спор да бъде обвързван с финансовата непоклатимост на обособените страни. МВФ към този момент разгласи терзанията си, че по-слабите стопански системи са пред риск от внезапно увеличение на дълга. За това е нужна нерешителност и рационално държание с лимитираните запаси да се търси най-висока успеваемост. От значение е освен разходната част, само че и приходите които събира хазната.
Какво се случи в България през 2021 година?
Съгласно последната актуализация на Национален статистически институт, Брутният вътрешен продукт през 2021 година нараства с 7,6% в действително изражение. Важен мотор за този напредък в структурата на Брутният вътрешен продукт е потреблението, което нараства с 6,7%, а подхванатите ограничения през 2020 година водят до действителен растеж на потреблението на семействата в размер на 8,7%. Всички тези данни сочат, че през 2021 година приходите в бюджета от налози свързани с потреблението на територията би следвало да бележат съпоставим растеж по отношение на миналата година. За страдание обаче това не е по този начин. На база на обновените данни за Брутният вътрешен продукт се оказва, че:
• Общо данъчните доходи през 2021 година са 29,4% от Брутният вътрешен продукт при 29,74% от Брутният вътрешен продукт през 2020 г.
• Значим спад бележат приходите от акцизи, които през 2021 година са надлежно 4.07% от Брутният вътрешен продукт при 4,52% през 2020 г.
• Най-голям спад през 2021 година в размер на над 1.5 процентни пункта бележат приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната, като те понижават от 6,99% от Брутният вътрешен продукт до 5,41% от Брутният вътрешен продукт.
Всички тези данни дават съображение да бъдат сложени въпроси:
• Защо при важен растеж на потреблението в страната приходите от акцизи и Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната спадат в процентно отношение от Брутният вътрешен продукт и това знак ли е за растеж на сивата стопанска система през 2021 г?
• Ще продължи ли тази наклонност и при отчитането на 2022 г?
• Как ще се възнамеряват тези доходи през 2023 г?
• Защо след 2020 година приходите от акцизи и Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната спадат в процентно отношение от Брутният вътрешен продукт "?
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ