Кървавото писмо от Мариупол е като това на Каблешков. Всяка каска спасява живот
Въстаниците се борят със остарели оръжия, добити във Влашко и Сърбия, дами и деца вършат фишеци и леят патрони. Никой извън не оказва помощ на воюващите за своята самостоятелност. След турските потери и войска остават горящи села, сринати къщи и църкви, изклано население, черни бесилки и върволици от заточеници… 20 април е свещена, озаряваща историята ни дата. Тя бе кървясъл знак, че този народ е подготвен на свидни жертви за свободата си. Бенковски стана първият български министър-председтел, оглавил първото българско държавно управление в освободените територии. Кръвта и отрязаните глави на бунтовниците и цивилните жертви поразиха с драмата си света. Това докара до Освободителната война година по-късно…
Днес четем ново „ кърваво писмо “, написано този път от майор Сергей Волин, командирът на украинската морска пехота, чиито оживели бойци се борят в обкръжения цех ”Азовстал” в Мариупол. Той приканва водачите на огромните страни да спасят неговите воини и стотиците цивилни, които са останали с тях на непревзетата украинска територия. „ Това може би е последната ни тъжба. Може би ни остават единствено дни или часове ", написа майор Серхий Волина. Той и бойците му пазят 500 ранени и стотици цивилни жители от съветските агресори.
Споменаваме тези дни, примрели от смут, Буча, Бородянка, Стоянки и Ирпин, както преди 146 години светът е тръпнел пред ужасите в Батак, Брацигово, Перущица…
Както и тогава, по този начин и в този момент, с изключение на възхита от мъжеството, изпитваме бездънен позор от позорното държание на някои българи. Захари Стоянов и Димитър Страшимиров разказват измените по време на кървавата априлска епопея като едни от най-срамните епизоди в историята ни. Вместо да оказват помощ, българи предават водачи на протеста, даже ги запират в изби, дават им вместо вода за пиянство урина и безусловно ги търгуват с османската власт.
Днес наследниците на тези „ пресметливи “ нашенци, които гледали да не скапват кефа на Високата врата, вършат всичко, с цел да не накърнят ползите на Кремъл и Путин. Украинците да се бият с каквото има, че да свърши това „ знамение “ войната по-бързо, зоват от Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и техни последователи. По-бързо значи съветските войски да завземат цяла Украйна, да срутен каквото още не е сринато, да доубият „ нацистите “ и бандеровците, да изнасилят неизнасилените и да откраднат каквото им попадне, с цел да го изпратят на фамилиите си. Как ви звучи, радетели на неутралитета? Копейката е по-скъпа от непознатия живот, нали?
Сравнението не е пресилено. Пак е война, още веднъж умират почтени, което прави бакалските сметки равни на закононарушение.
Срамувам се, че би трябвало да си припомняме черните петна в историята ни, с цел да опишем родната реалност в подобен съдбоносен за Украйна, Европа, света - и за България включително – миг!
Можеше и на нас да не ни оказват помощ една година след Априлското въстание. Къде щяхме да сме в този момент? Какви щяхме да сме?
И като стана дума за Освободителната война дано си напомним някои обстоятелства, които постоянно са премълчавани.
За Руско-турската война са били мобилизирани в Киевски, Харковски и Одески военни окръзи десетки полкове. Анализът на състава на съветската войска красноречиво демонстрира, че в бойните дейности в България вземат присъединяване полкове, които са били разквартировани в тогавашните украински губернии. В Гренадирския корпус – 5-и гренадирски Киевски полк, 1-и армейски корпус – 1-и хусарски Сумски полк, 4-ти армейски корпус – 4-ти драгунски Екатеринославски полк, 4-и улански Харковски полк, 4-и хусарски Мариуполски полк. В състава на 8-и армейски корпус – 9-а пехотна дивизия (Полтавска област) – 33-и пехотен Елецки полк, 34-и пехотен Севски полк, 35-и пехотен Брянски полк, 36-и пехотен Орловски полк, 14-та пехотна дивизия – 53-ти пехотен Волински полк, 55-ти пехотен Подолски полк, 56-ти пехотен Житомирски полк, 8-ми хусарски Лубенски полк. В състава на 9-ти армейски корпус са 20-и пехотен Галицки полк, 9-и хусарски Киевски полк, 11-ти армейски корпус – 11 кавалерийска дивизия, 11-и улански Чугуевски полк, 11-и хусарски Изюмски полк. В 12-ти армейски корпус водят война 45-и Азовски полк, 46-и пехотен Днепровски полк, 47-ми пехотен Украински полк, 48-ми пехотен Одески полк, 130-и пехотен Херсонски полк, 131-и пехотен Тирасполски полк (Киев), 12-и драгунски Стародубски полк, в 13-я армейски корпус – 137 пехотен Нижински полк и други Сред висшите командири, които стават известни по време на Руско-турската война, би трябвало да се упоменат такива като военачалник М.П. Богацевич – пълководец на123-ти Козловски полк, военачалник П.Е. Гарковенко – шеф на 40-та артилерийска бригада, полковник В.В. Гудима – пълководец на батальона на 16-та артилерийска бригада, военачалник О.О. Липински – пълководец на 35-ти Брянски полк, полковник О.И. Немиря – пълководец на 47-ми Украински полк и доста други. Трябва настрана да се упоменат и имената на именитите генерали – командващ на 8-и армейски корпус Фьодор Радецки и командира на 14-та пехотна дивизия Михайло Драгомиров, които са измежду основните герои на войната. Голям принос за успеха в Руско-турската война 1877-1878 година имат и медицинските служащи. Като доброволци на фронта тогава идват и значително випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харковски университети. Също по този начин, именитата защита на Шипченския проход, през който се пробва да премине армията на Сюлейман, е осъществена от българското Опълчение и полкове, формирани от украинци: 35-и Брянски и 36-и Орловски полк, в които служат полтавчани. Гарнизоните и на двата полка се намират в Полтавска област. 4-та стрелкова бригада, която по време на боевете на Шипка получава импровизирано название „ Желязна “, е формирана от селяни от Херсонска област.
Ето такива работи. Човек би трябвало да има и някаква съвест, преди да се бута с лакти в редиците на путинофилите, с лицемерни патриотични лозунги. Аз се срамя от такива.
Огнян Стефанов
П.П. Докато чакаме политиците да „ узреят “ за военна помощ за Украйна, елементарни българи изпращат на другари и непознати украинци каски, бронежилетки и униформи. Защото на война нещата са ясни: даже най-обикновена каска избавя човешки живот. Какви идиоти са българските путинофили да не проумяват даже това.
Днес четем ново „ кърваво писмо “, написано този път от майор Сергей Волин, командирът на украинската морска пехота, чиито оживели бойци се борят в обкръжения цех ”Азовстал” в Мариупол. Той приканва водачите на огромните страни да спасят неговите воини и стотиците цивилни, които са останали с тях на непревзетата украинска територия. „ Това може би е последната ни тъжба. Може би ни остават единствено дни или часове ", написа майор Серхий Волина. Той и бойците му пазят 500 ранени и стотици цивилни жители от съветските агресори.
Споменаваме тези дни, примрели от смут, Буча, Бородянка, Стоянки и Ирпин, както преди 146 години светът е тръпнел пред ужасите в Батак, Брацигово, Перущица…
Както и тогава, по този начин и в този момент, с изключение на възхита от мъжеството, изпитваме бездънен позор от позорното държание на някои българи. Захари Стоянов и Димитър Страшимиров разказват измените по време на кървавата априлска епопея като едни от най-срамните епизоди в историята ни. Вместо да оказват помощ, българи предават водачи на протеста, даже ги запират в изби, дават им вместо вода за пиянство урина и безусловно ги търгуват с османската власт.
Днес наследниците на тези „ пресметливи “ нашенци, които гледали да не скапват кефа на Високата врата, вършат всичко, с цел да не накърнят ползите на Кремъл и Путин. Украинците да се бият с каквото има, че да свърши това „ знамение “ войната по-бързо, зоват от Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и техни последователи. По-бързо значи съветските войски да завземат цяла Украйна, да срутен каквото още не е сринато, да доубият „ нацистите “ и бандеровците, да изнасилят неизнасилените и да откраднат каквото им попадне, с цел да го изпратят на фамилиите си. Как ви звучи, радетели на неутралитета? Копейката е по-скъпа от непознатия живот, нали?
Сравнението не е пресилено. Пак е война, още веднъж умират почтени, което прави бакалските сметки равни на закононарушение.
Срамувам се, че би трябвало да си припомняме черните петна в историята ни, с цел да опишем родната реалност в подобен съдбоносен за Украйна, Европа, света - и за България включително – миг!
Можеше и на нас да не ни оказват помощ една година след Априлското въстание. Къде щяхме да сме в този момент? Какви щяхме да сме?
И като стана дума за Освободителната война дано си напомним някои обстоятелства, които постоянно са премълчавани.
За Руско-турската война са били мобилизирани в Киевски, Харковски и Одески военни окръзи десетки полкове. Анализът на състава на съветската войска красноречиво демонстрира, че в бойните дейности в България вземат присъединяване полкове, които са били разквартировани в тогавашните украински губернии. В Гренадирския корпус – 5-и гренадирски Киевски полк, 1-и армейски корпус – 1-и хусарски Сумски полк, 4-ти армейски корпус – 4-ти драгунски Екатеринославски полк, 4-и улански Харковски полк, 4-и хусарски Мариуполски полк. В състава на 8-и армейски корпус – 9-а пехотна дивизия (Полтавска област) – 33-и пехотен Елецки полк, 34-и пехотен Севски полк, 35-и пехотен Брянски полк, 36-и пехотен Орловски полк, 14-та пехотна дивизия – 53-ти пехотен Волински полк, 55-ти пехотен Подолски полк, 56-ти пехотен Житомирски полк, 8-ми хусарски Лубенски полк. В състава на 9-ти армейски корпус са 20-и пехотен Галицки полк, 9-и хусарски Киевски полк, 11-ти армейски корпус – 11 кавалерийска дивизия, 11-и улански Чугуевски полк, 11-и хусарски Изюмски полк. В 12-ти армейски корпус водят война 45-и Азовски полк, 46-и пехотен Днепровски полк, 47-ми пехотен Украински полк, 48-ми пехотен Одески полк, 130-и пехотен Херсонски полк, 131-и пехотен Тирасполски полк (Киев), 12-и драгунски Стародубски полк, в 13-я армейски корпус – 137 пехотен Нижински полк и други Сред висшите командири, които стават известни по време на Руско-турската война, би трябвало да се упоменат такива като военачалник М.П. Богацевич – пълководец на123-ти Козловски полк, военачалник П.Е. Гарковенко – шеф на 40-та артилерийска бригада, полковник В.В. Гудима – пълководец на батальона на 16-та артилерийска бригада, военачалник О.О. Липински – пълководец на 35-ти Брянски полк, полковник О.И. Немиря – пълководец на 47-ми Украински полк и доста други. Трябва настрана да се упоменат и имената на именитите генерали – командващ на 8-и армейски корпус Фьодор Радецки и командира на 14-та пехотна дивизия Михайло Драгомиров, които са измежду основните герои на войната. Голям принос за успеха в Руско-турската война 1877-1878 година имат и медицинските служащи. Като доброволци на фронта тогава идват и значително випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харковски университети. Също по този начин, именитата защита на Шипченския проход, през който се пробва да премине армията на Сюлейман, е осъществена от българското Опълчение и полкове, формирани от украинци: 35-и Брянски и 36-и Орловски полк, в които служат полтавчани. Гарнизоните и на двата полка се намират в Полтавска област. 4-та стрелкова бригада, която по време на боевете на Шипка получава импровизирано название „ Желязна “, е формирана от селяни от Херсонска област.
Ето такива работи. Човек би трябвало да има и някаква съвест, преди да се бута с лакти в редиците на путинофилите, с лицемерни патриотични лозунги. Аз се срамя от такива.
Огнян Стефанов
П.П. Докато чакаме политиците да „ узреят “ за военна помощ за Украйна, елементарни българи изпращат на другари и непознати украинци каски, бронежилетки и униформи. Защото на война нещата са ясни: даже най-обикновена каска избавя човешки живот. Какви идиоти са българските путинофили да не проумяват даже това.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ