Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата съществени протеста. В Битолския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне. В северномакедонската, както и от време на време в западната, и в българската историография, то се дефинира също единствено като Илинденско.

Предистория
В употреба е пусната първата линия на Парижкото метро
Парижкото метро е градски под земята публичен железопътен превоз, ситуиран в Париж, измежду най-големите обществени транспортни с...

След проведеното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства сензитивно. Правителството на Османската империя ускорява репресивните ограничения, концентрира военни и полицейски елементи, които правят всеобщи беззакония. Увеличават се стълкновенията сред турските въоръжени сили и чети на комитета.

В тази конюнктура през януари 1903 година част от членовете на Централен комитет ВМОРО отпред с Иван Гарванов привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На конгреса не участват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все отново задграничното посланичество на организацията в София след дълги полемики се причислява към това решение. Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като познава ситуацията и счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне, само че след идването си в Македония се среща със завърналия се от изгнание Даме Груев. Двамата вземат решение, че откакто решението е взето и разпратено по окръзите, връщане обратно не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието, обаче той е погубен край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.

В управителните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната битка. Самият Гоце Делчев дълго време упорства битката да се води посредством партизанска война, осъществена посредством непрекъснати терористични актове, които да не засягат обитаемоте места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата към Гьорче Петров упорства за провеждането на така наречен перманентна гражданска война, с цел да не се допусне цялостно изтощение на силите на организацията. Те оферират дейностите да се разпрострат във времето и пространството, с цел да се реализира по-голям териториален и времеви обсег. Членът на Централен комитет Христо Татарчев се изрича за провеждането на всеобщо и ненадейно въстание, като се употребяват всички сили на организацията и на популацията, с цел да може или да се реализира възможен триумф, или, в случай че акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да организира промени в Турция.

В края на април 1903 година серия от атентати в Солун форсира експлоадирането на въстанието. Взривени са постройката на „ Банк Отоман “, френският транспортен съд „ Гвадалкивир “, прекратено е осветлението на града. Повечето атентатори умират, откакто водят неколкодневни боеве по улиците на града. Европейските страни още от януари 1903 година се пробват да проведат известни промени, само че вековните им несъгласия не позволяват необикновен резултат.

Подготовка и мотив
Открит е последният натурален сателит на Сатурн – Пан
Съществуването на спътника е планувано от Джефри Кузи и Джефри Скаргъл през 1985 година, при моделиране на гравитационното влияние на...

През май 1903 година Христо Матов изготвя „ Общ проект на въстанието “, в който се излагат средствата на революционната битка и задачите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактичност за деяние на чети, терористи и на мирното население, обясняват се връзките с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските управляващи, както и други въпроси.

На 20 юни 1903 година Централен комитет на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което осведоми него, държавното управление и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото положение на организацията вътре в Македония. В писмото се визира и въпросът за интервенция на българската войска на страната на въстаниците, като се установи, че това е позитивно признато от революционерите. Михаил Савов документално дава отговор, че въстанието би трябвало да бъде отсрочено за октомври 1903 година или даже за май 1904 година, докато българската армия да бъде превъоръжена и способна за сходни военни дейности, в противоположен случай не би имала опция за интервенция.

Въпреки че революционерите неколкократно са предизвестени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отхвърлят от поетия курс. Анастас Лозанчев свидетелства за това:

„... неколко дни преди да поема гората бех извикан от тогавашния Български Търговски сътрудник в Битоля Андрей Тошев който ми прочете едно писмо от Външното М. во София, с което ни предупреждаваше, че по политически и военни съображения да не се надеваме на никаква помощ от България. Отговорих: – Това не е влизало в нашите сметки. Ний ще действуваме. Решението е взето. Добре беше единствено да бъде предотвратено Цончевото въстание през 1902 година. Това споделям на нашите неприятели, които споделят, че въстанието било дирижирано от София. Това не е правилно. “

На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) Илинден. Началото на бойните дейности в Одрински революционен окръг се дефинира на Конгреса на Петрова равнища за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг взема решение да се вдигне на 14 септември (27 септември) (Кръстовден).