АИКБ: Само компании, които не са в дълбока криза, могат да приложат схемата 23/77
Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България, която през цялото време на предприеманите ограничения, изрично се опълчва на концепцията и метода, определяйки ги като неправилни
© Юлия Лазарова В навечерието на приемането на държавното разпореждане за изискванията и механизма, по който ще се изплащат обезщетения на работодатели, наранени от рецесията, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разгласява сериозна позиция против възприетия от държавното управление метод по тематиката. От АИКБ още веднъж излагат тезата си, че предлагането неефективно и неработещо за спрените предприятия, че съотношението на действителната държавна помощ в действителност не е 60/40, а 23/77. " Капитал " разгласява позицията в целокупност. Само предприятия и компании, които към момента не са изпаднали в дълбока рецесия, ще могат да приложат предлаганата скица за помощ 60/40, която по калкулации на Асоциация на индустриалния капитал в България действително е 23/77 от чистия наличен приход на служащия . Така от нея няма да се възползват тези компании, които имат най-голяма потребност от поддръжка, с цел да запазят работните места на хората.
Числата демонстрират (вижте прикачения файл), че при брутна заплата от 1 008,00 лева (примерът на Министерството на финансите по Нова ТВ) предприятието прави общ разход в размер на 1 203,75 лева.; осигурителни и данъчни заплащания за сметка на служащия са за 225,81 лева, а за сметка на предприятието - 195,75 лева Така страната получава общо 421,56 лева назад. Ако компанията реши да се възползва от държавната помощ 60/40, то при гореописаната заплата страната действително ще помогне със 183,23 лева (604,80 - 225,56 - 195,75), което съставлява едвам 23%, а не 60 на 100 от чистото заплащане на служащия (183,23 / 787,45 * 100%).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Документ
Примерен план при заплата от 1008 лева
Тази скица е финансово преференциална за неработещите служащи и за страната и ощетява предприятието и останалите на работа служащи и чиновници. Тя дискриминира работещите служащи за сметка на неработещите, които ще получават цялостното си заплащане, защото работещите с изключение на, че ще създават личната си заплата, ще би трябвало да създават и 77% от заплатите на сътрудниците им, които почиват у дома.
Държавата необятно прокламира, че дава държавна помощ, като на процедура това са същите помощи за настъпването на риска " безработица ", които тя би трябвало да заплати на служащите, в случай че бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица до 12 месеца, а не 3 месеца, какъвто е срокът на отплата при изключителното състояние, и няма да получи назад близо 2/3 от сумата под формата на налог и осигуровки. Т.е. страната желае да " икономиса " на гърба на останалите да работят и да заплащат налози в тези тежки условия служащи.
Предложената мярка за компенсиране на бизнеса не регистрира степента на обида на обособеното дружество от рецесията с COVID-19 и оповестеното изключително състояние в страната. Предлага се в идентична степен да бъдат обезщетени предприятия, които са понижили приходите си от продажби с 20 % и с 80-100 %. На процедура финансирането ще бъде ориентирано главно към предприятия, имащи финансови запаси, а дребните и междинни предприятия, нямащи финансови средства, с цел да доплатят 77% от чистото заплащане на служащия, няма да могат да вземат участие в мярката. Така инвестиции за финансиране на мярката публичен запас няма да реализира задачата си, а точно: опазване на работните места.
" При по този начин направената мярка страната ще понесе огромни загуби незабавно и доста по-големи загуби в средносрочен проект. Цялото общество ще загуби и ще се отдалечим още от стандарта на другите европейски нации. ", счита ръководителят на АИКБ Васил Велев.
От Асоциацията сме безапелационни, че дребният и междинният бизнес, в който са заети ¾ от работещите българи, няма задоволително запаси, с цел да приложи сходна мярка. 344 000 компании имат спестявания до 1000 лева, а това са точно дребните компании с до няколко чиновници.
От АИКБ разбираме, че препоръчаното за координиране разпореждане е най-хубавото при по този начин признатия Закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние и одобрената законова рамка. " Категорични сме, че то ще има дребен резултат за стопанската система на България. За нас ограниченията би трябвало да започват в този вид, защото не може неотложно да се поправят, само че да важат единствено за първия месец, а през това време да се направи смяна на закона, с цел да се избави това, което е останало и може да се избави със същия запас ", добави Васил Велев.
От АИКБ предлагаме в границите на същия запас, след преправяне, схемата да работи и след анулация на въведеното изключително състояние в страната, до края на август или септември - без дискриминиране и опълчване на ползите на работещи и неработещи служащи и чиновници, с по-интензивна поддръжка за ниските приходи и в по-голяма степен наранени предприятия, с частична, а не цялостна отплата на отсъстващия приход заради отсъстваща работа.
© Юлия Лазарова В навечерието на приемането на държавното разпореждане за изискванията и механизма, по който ще се изплащат обезщетения на работодатели, наранени от рецесията, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разгласява сериозна позиция против възприетия от държавното управление метод по тематиката. От АИКБ още веднъж излагат тезата си, че предлагането неефективно и неработещо за спрените предприятия, че съотношението на действителната държавна помощ в действителност не е 60/40, а 23/77. " Капитал " разгласява позицията в целокупност. Само предприятия и компании, които към момента не са изпаднали в дълбока рецесия, ще могат да приложат предлаганата скица за помощ 60/40, която по калкулации на Асоциация на индустриалния капитал в България действително е 23/77 от чистия наличен приход на служащия . Така от нея няма да се възползват тези компании, които имат най-голяма потребност от поддръжка, с цел да запазят работните места на хората.
Числата демонстрират (вижте прикачения файл), че при брутна заплата от 1 008,00 лева (примерът на Министерството на финансите по Нова ТВ) предприятието прави общ разход в размер на 1 203,75 лева.; осигурителни и данъчни заплащания за сметка на служащия са за 225,81 лева, а за сметка на предприятието - 195,75 лева Така страната получава общо 421,56 лева назад. Ако компанията реши да се възползва от държавната помощ 60/40, то при гореописаната заплата страната действително ще помогне със 183,23 лева (604,80 - 225,56 - 195,75), което съставлява едвам 23%, а не 60 на 100 от чистото заплащане на служащия (183,23 / 787,45 * 100%).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Документ
Примерен план при заплата от 1008 лева
Тази скица е финансово преференциална за неработещите служащи и за страната и ощетява предприятието и останалите на работа служащи и чиновници. Тя дискриминира работещите служащи за сметка на неработещите, които ще получават цялостното си заплащане, защото работещите с изключение на, че ще създават личната си заплата, ще би трябвало да създават и 77% от заплатите на сътрудниците им, които почиват у дома.
Държавата необятно прокламира, че дава държавна помощ, като на процедура това са същите помощи за настъпването на риска " безработица ", които тя би трябвало да заплати на служащите, в случай че бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица до 12 месеца, а не 3 месеца, какъвто е срокът на отплата при изключителното състояние, и няма да получи назад близо 2/3 от сумата под формата на налог и осигуровки. Т.е. страната желае да " икономиса " на гърба на останалите да работят и да заплащат налози в тези тежки условия служащи.
Предложената мярка за компенсиране на бизнеса не регистрира степента на обида на обособеното дружество от рецесията с COVID-19 и оповестеното изключително състояние в страната. Предлага се в идентична степен да бъдат обезщетени предприятия, които са понижили приходите си от продажби с 20 % и с 80-100 %. На процедура финансирането ще бъде ориентирано главно към предприятия, имащи финансови запаси, а дребните и междинни предприятия, нямащи финансови средства, с цел да доплатят 77% от чистото заплащане на служащия, няма да могат да вземат участие в мярката. Така инвестиции за финансиране на мярката публичен запас няма да реализира задачата си, а точно: опазване на работните места.
" При по този начин направената мярка страната ще понесе огромни загуби незабавно и доста по-големи загуби в средносрочен проект. Цялото общество ще загуби и ще се отдалечим още от стандарта на другите европейски нации. ", счита ръководителят на АИКБ Васил Велев.
От Асоциацията сме безапелационни, че дребният и междинният бизнес, в който са заети ¾ от работещите българи, няма задоволително запаси, с цел да приложи сходна мярка. 344 000 компании имат спестявания до 1000 лева, а това са точно дребните компании с до няколко чиновници.
От АИКБ разбираме, че препоръчаното за координиране разпореждане е най-хубавото при по този начин признатия Закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние и одобрената законова рамка. " Категорични сме, че то ще има дребен резултат за стопанската система на България. За нас ограниченията би трябвало да започват в този вид, защото не може неотложно да се поправят, само че да важат единствено за първия месец, а през това време да се направи смяна на закона, с цел да се избави това, което е останало и може да се избави със същия запас ", добави Васил Велев.
От АИКБ предлагаме в границите на същия запас, след преправяне, схемата да работи и след анулация на въведеното изключително състояние в страната, до края на август или септември - без дискриминиране и опълчване на ползите на работещи и неработещи служащи и чиновници, с по-интензивна поддръжка за ниските приходи и в по-голяма степен наранени предприятия, с частична, а не цялостна отплата на отсъстващия приход заради отсъстваща работа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ