Васил Велев е изпълнителен директор на „Стара Планина Холд“ АД

Васил Велев е изпълнителен шеф на „ Стара Планина Холд “ АД и ръководител на Управителния съвет (УС) на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той разяснява най-актуалните тематики, засягащи бизнес и икономическия живот в страната – проблемите в енергетиката, пазарът на труда, „ зелената договорка “ на Европейски Съюз, подправените болнични и така нататък


Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков

Ето какво сподели той в изявление за economic.bg :

- Г-н Велев, в последно време доста интензивно се разисква тематиката за идентични правила в обособените страни членки на Европейски Съюз за пресмятане на минималните работни заплати. Заговори се за надали не въвеждане на „ единна минимална европейска заплата “. Каква е позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по тематиката?
- Позицията ни е, че по този въпрос би трябвало да се стремим към тези страни, които най-общо казано реагираха срещу това желание на Европейската комисия (ЕК) и на полемиката към него. Това са страните, в които няма единна национална месечна минимална заплата. Това са скандинавските страни, само че освен.

На такова мнение са също Австрия и Италия. И по този начин в действителност в 10 страни, а освен в 6, няма месечна национална минимална заплата. Има няколко страни, в които има единна минимална часова ставка, само че няма единна месечна минимална заплата – това са разнообразни неща и у нас ги бъркат.

Някои споделят, че като се умножи минималната часова ставка, се получава единната месечна минимална заплата. Това не е вярно, защото никой не е задължен безусловно да работи 40 часа седмично и 21 дни месечно. Даден човек може да не работи 160 часа (приблизително 20 дни по 8 часа), а примерно 111 или 98 часа. И сумата, която ще получи най-после даденият човек за отработените часове, няма да е единна месечна минимална заплата.

Нашият Институт за стабилно икономическо развиване въз основа на публични данни откри следния факт - в страните, които сега най-остро възразяват против тези първи стъпки на Европейска комисия, междинната работна заплата е с 66% по-висока, в сравнение с в страните, в които има открита единна минимална месечна работна заплата. Тоест там, където няма единна заплата, са с 66% по-високи приходите. Освен това, съгласно крива, правена от проф. Стив Ханке, в страните, където няма открита единна месечна минимална заплата, безработицата е с 40% по-ниска.

Тоест, Европейска комисия какво цели – България и други страни да станат като тези, които имат 66% по-високи приходи и 40% по-ниска безработица, или пък те да станат като нас? Очевидно е, че ние би трябвало да се стремим положителните практики на тези страни да се възприемат допълнително други страни.

Другият мит, който битуваше, е по какъв начин от Брюксел ще се дефинира нивото на минималната работна заплата. В документа за консултациите на Европейска комисия до обществените сътрудници ясно се споделя, че не се цели това. То е и ясно, че няма по какъв начин при толкоз друга продуктивност, стопански системи, БВП на глава от популацията да има идентична минимална работна заплата за цялостен Европейски Съюз. И освен, че не се цели реализиране на идентична минимална заплата, само че и не се цели уеднаквяване на механизма, по който се дефинира МРЗ. Това е категорично посочено в документа от Европейска комисия.

И това е вярно, в случай че обърнем внимание на неведнъж прокламираната от Европейска комисия цел минималната заплата да е към 60% от медианната заплата (медианната е заплата, която получава индивида в средата – под него, с по-ниски заплати и над, с по-високи заплати има еднакъв брой хора; медианната заплата е по-ниска от междинната за страната). В България този резултат е даже надвишен – нашата минимална заплата е 62% от медианната, съгласно Евростат и Европейската комисия.

- Това значи ли, че у нас минималната заплата би трябвало да се намали?
- Ако имаше обединен механизъм, единни правила, би следвало минималната заплата в България да се намали, до момента в който упованията на хората са за противоположното.

Това единствено илюстрира какъв брой несъстоятелно е въобще това да се търси и чака, че Европейска комисия, работодатели и синдикати на европейско ниво могат да реализират единодушие за единни правила за цяла Европа – единни ставки, единни механизми. Както стана ясно, те при положителните образци са разнообразни в рамките на една и съща страна за другите стопански действия, а какво остава да са идентични за всички страни в цяла Европа.

Затова нашата позиция е неизменима от доста време насам – минималните работни заплати да се договарят сред работодателите и синдикатите. Ако те са постигнали единодушие кое е най-адекватното ниво на минималната заплата, кои са политиците в Брюксел, че да им кажат, че това не е вярно? Техните сделки са доста по-обективни от всевъзможни псевдонаучни търсения и калкулации.

- Доколкото разбирам, за момента главните терзания идват от скандинавските страни. Все отново фирмите, членуващи в АИКБ, показват ли някакви опасения по отношение на концепцията на Европейска комисия и по какъв начин тя ще се отрази на българската бизнес среда като цяло?
- Както споделих, съгласно оценката на Европейска комисия ние в действителност сме измежду отличниците и надали не би трябвало да си понижим минималната заплата, което, несъмнено, Комисията надали ще го изиска. Според мен преди всичко няма да се стигне до единодушие като цяло, както не се е стигало към този момент години наред.

Освен това, съгласно самия контракт за действието на Европейски Съюз пазарът на труда и нивото на приходите са преимущества на страните членки, а не на Европейска комисия. Но да се върнем отново към България. Ние имаме 100% покритие. Установената с разпореждане на Министерския съвет месечна минимална работна заплата важи за всички, по този аршин сме отличници.

Другият аршин също го изпълняваме – имаме съвещания сред работодателските и синдикалните организации, въпреки и доста постоянно те да се организират чисто официално. Темпът на повишаване на минималната заплата се дефинира в средносрочната бюджетна прогноза и в действителност тези съвещания са официални – те се организират, с цел да се удостовери нещо, което е авансово известно.

От тази позиция, в случай че административното покачване на МРЗ продължи (срещу което ние се борим), въпросните съвещания ще не престават да бъдат безсмислена загуба на време, само че по този начин или другояче има подобен механизъм за консултиране, отговаряме на този аршин.

За адекватността на минималната заплата сме първенци. Над мечтаната цел сме. Ние сме измежду първите три страни членки в Европейски Съюз по най-висока минимална работна заплата, отнесена към медианната.

Единственият аршин, от общо четирите нужни, по който не отговаряме изцяло, е съществуването на транспарантен механизъм за определянето на минималната заплата. Досега не сме основали подобен механизъм. България е утвърдила Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ) за МРЗ, и има избран прогрес по пътя към основаването на въпросния механизъм. Но писан механизъм, който да е признат от обществените сътрудници в Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС), към момента няма.

Така че това разискване, инициирано от Европейска комисия, няма да докара до никакви промени в страната, тъй като на нас Европейска комисия и до момента ни предлага да въведем транспарантен механизъм за определянето на МРЗ, само че ние по този начин или другояче не сме го изпълнили. А другите цели сме ги постигнали, че и задминали.

- От скорошно изявление с Вас и с ръководителя на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров разбрах, че в действителност се разискват два механизма за уеднаквяване на калкулирането на МРЗ в Европейски Съюз – единият е да е 60% от медианната заплата, а другият е да се дефинира една потребителска кошница и МРЗ да е някакъв % от цената на тази кошница. При бъдещо продължение на консултациите с Европейска комисия каква съгласно Вас би трябвало да бъде позицията на България, кой от двата разновидността е по-справедлив?
- По-справедливият избор е минималната заплата да бъде % от медианната. Защото в случай че в другия случай (с потребителската кошница) се окаже, че въпросният % надвишава размера на междинната заплата, то какво би могло да се направи?

Справедливата заплата е тази, която се създава. Не може заплатата да се подарява на една група хора, взимайки се от друга група хора. Всеки може да прави дарове със свои пари, само че да вземе от високопроизводителните служащи и да даде на нископроизводителните, явно не е заслужено.

Справедливата заплата е направената заплата, това не е обществена помощ. Когато приходите или имуществото на обещано лице или семейство са незадоволителни за обикновено битие, то за такива случаи си има обществени помощи, обществено подкрепяне и те не би трябвало да се бъркат с минималната заплата.

- Споменахте казуса, че държавното управление продължава административно да покачва минималната работна заплата и на пръв взор резултатът от това е позитивен – както за приходите на семействата, по този начин и за равнището на безработицата. Как обаче се отразява на бизнеса?
- Не може да се каже, че има причинно-следствена връзка сред растежа на минималната заплата и спада на безработицата. Обратното е – през годините, когато въобще има безработица, и в областите, където междинната заплата е по-ниска, в действителност при внезапен растеж на минималната работна заплата се усилва безработицата, тъй като хората с ниска подготовка и надлежно ниска продуктивност по-трудно си намират работа. Но ние от доста от дълго време не приказваме за безработица, просто в България безработица няма, а има голям, колосален дефицит на работна ръка – както на висококвалифицирани фрагменти, по този начин и на нискоквалифицирани – и не е проблем за човек в днешно време да си откри работа, в случай че търси.

Забележете обаче какъв брой доста хора заплащат налог върху приходи, равняващи се на минималната работна заплата или по ниски, техният дял е неприемливо огромен. Безработицата не се усилва, тъй като има фрапантен дефицит на хора, само че е всеобща процедура в някои браншове да се назначават хора на половин или на три четвърти работен ден поради прекомерно високата минимална заплата. Тоест това е някакво проявяване на сивия бранш.

За секторите, където продуктивността е по-ниска и където работодатели и синдикати биха договорили по-ниски нива, би се избегнал този сив бранш. И противоположното – даваме най-често IT-сектора за образец – там междинната заплата е над 3000 лева Но минималната е същата, до момента в който другояче за този бранш би могла да бъде контрактувана по-висока минимална заплата.

- Имах поради, че най-малко на пръв взор би трябвало фирмите да стават по-привлекателни за служащите, само че доколкото разбирам по-осезаеми са негативите, свързани административното покачване на МРЗ – принуждавате се да наемате хора на по-малко часове или пък да съкращавате броя на чиновниците?
- Аз не мога да приказвам от първо лице по този въпрос, тъй като ние (компаниите от АИКБ) не вършим по този начин, само че това демонстрира статистиката, както и нашите социологически проучвания. В някои браншове има огромен брой лица, които са наети на половин работен ден, три четвърти работен ден, а в действителност мъчно може да повярваме, че всички те работят половин работен ден или три четвърти от него.

- Има ли някакви съответни дейности от страна на българското държавно управление към вашата концепция за МРЗ по браншове и отпадане на минималните прагове?
- Има съответни стъпки дотолкоз, доколкото ние знаем и за следващата година каква ще е минималната работна заплата, доста ще се изненадаме, в случай че тя не е 650 лева Тя е избрана в средносрочната бюджетна стратегия още преди две години. Тоест ние в този момент поставяме старания да създадем по този начин, че минималната заплата за 2022 година да се договаря сред работодатели и синдикати.

По принцип имаме единодушие със синдикатите за това. Имаме и единодушие и да се договарят минимални заплати по стопански действия, като синдикатите упорстват да има единна за цялата страна минимална заплата, а другите минимални заплати по действия да са по-високи от нея. Докато нашата позиция е, че работодателите и синдикатите би трябвало да бъдат оставени да договарят по стопански действия минималните заплати и в случай че има единна такава, тя да е за тези действия, където няма съглашение.

И тази единна МРЗ отново може да се дефинира посредством договаряния на национално, а не на браншово ниво.

Ако стартират да се договарят разнообразни минимални работни заплати по стопански действия, със синдикатите имаме кардинално единодушие да отпаднат минималните осигурителни прагове. По този въпрос имаме една концепция, за която ние настояваме да е целесъобразна, а синдикатите – да е наложителна. Въпросната концепция е да има и минимална работна заплата за висококвалифицирани служащи, която да е по-висока от МРЗ за нискоквалифицираните служащи. Съответно да има и обособена МРЗ за експерти, т.е. общо три равнища на минимални заплати.

Обръщам внимание, че сега категориите личен състав, по които към момента има минимални осигурителни прагове, са 9. Същевременно икономическите действия са 88. Ние считаме, че икономическите действия може да се групират в по-малък брой браншове, а категориите личен състав да се групират в 3.

- Наскоро Вие заявихте в изявление, че в енергетиката „ има триглав дракон “ – Българският енергиен холдинг (БЕХ), компании, свързвани от медиите с предприемача Христо Ковачки, и „ американските централи “, поради които цената на тока за промишлеността в България е измежду най-високите. Работодателите от юли 2019 година сигнализират за проблемите в бранша, като поради вас оставка подаде шефът на Националната електрическа компания (НЕК). Към днешна дата за какво проблемите не престават да съществуват?
- От една страна повода е огромна централизация в държавната енергетика. Всъщност ние имаме пазарна централизация, която е справедлива – на производителите АЕЦ „ Козлодуй “, Топлоелектрическа централа „ Марица Изток “ 2, ВЕЦ-овете на НЕК. Всички те са под шапката на БЕХ, която пък не ръководи добре предлагането. Ние нямаме физически недостиг на електрическа енергия, а се основава изкуствено търговски недостиг и цената пораства. От това се възползват избрани пазарни играчи.

Преди да опиша за дейностите на пазарните играчи първо желая да подчертая, че пазарът на електрическа енергия „ Ден напред “ е референтният, най-представителният, пазар на електрическа енергия. Такива не са нито пазарът „ В рамките на деня “, нито са дълготрайните контракти. Най-много сила се търгува на пазара „ Ден напред “ и цената на тока на този пазар е определящата.

Това е цената, която гледат Европейска комисия, Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), както и търговците на електрическа енергия. И като се подписва контракт с обещано дружество, търговците декларират, че ще му доставят електрическа енергия при цена „ ден напред “ дружно с комерсиалната надбавка. Тоест по тази цена се доставя ток на промишлеността и всевъзможни приказки, че пазарът „ ден напред “ е малък и нищожен са демонстрация на недоумение и непросветеност.

Българският пазар „ Ден напред “ обаче не е добре обвързван с близките страни. Очакваме в края на тази година да се получи съгласуваност и да може да се купува електрическа енергия от всички елементи на Европа, в това число от Германия. В момента обаче сме изолирани, нямаме добра съгласуваност даже с Румъния. Работата на енергийните тържища в Румъния и Унгария е дефазирана с един час по отношение на България. Борсите в Европа оттатък Румъния и Унгария пък работят в трети тип синхрон.

Тази несвързаност на българския пазар го прави дребен и разрешава на БЕХ и на групата компании, които медиите свързват с Христо Ковачки, да го манипулират. Тази група компании се възползват от тази обстановка. БЕХ от своя страна, вместо да усили предлагането на електрическа енергия, с цел да реализира рационално равнище на цените, не се държи съответно на пазара и прави противоположното.

За Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ КЕВР е пресметнал, че 94 лева ѝ покриват променливите разноски, което значи, че при всяка цена над тази сума този Топлоелектрическа централа си понижава загубите. Тоест при тези непрекъснати разноски, които така и така се вършат, в случай че продава над 94 лева за мегаватчас, част от разноските ще се покрият от продажбите над тази сума.

А у нас имаме дни, в които цената на електрическата енергия е надалеч над 135 лева – цената, при която Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ би си покривала и променливите, и непрекъснатите разноски, че и ще печели. Има часове, в които цената на мегаватчас доближава и даже надвишава 200 лева И все пак този Топлоелектрическа централа работи на половин, даже на една трета, от общата си мощ.

Тоест той има свободни мощности, които в случай че работеха, хем биха нормализирали цената на пазара, хем ТЕЦ-ът би реализирал позитивни финансови резултати. И все пак такова нещо не се случва. И тук ние започваме да ставаме подозрителни за какво не се прави. За да се обезпечи опция на тези, които манипулират пазара, да продават скъпо ли?

Ако е по този начин, то това е безусловно безсрамие, тъй като българската промишленост е насочена към експорт. На интернационалните пазари нашите предприятия се състезават с наши съперници, които доставят електрическа енергия на доста по-ниски цени. Ако пък се фокусираме върху американските централи (ТЕЦ „ Марица Изток “ 1 и 3), се вижда освен това – България им продава на тях електрическа енергия на цени, по-ниски, в сравнение с купуваме ние, потребителите в страната.

Причината е, че към цената на електрическата енергия, която се доставя в страната, се прибавя налог „ Задължение към обществото “, който се е изродил в „ Задължение към американските централи “. Това обвързване е в размер на 10.70 евро на мегаватчас, като то се заплаща единствено от българските консуматори. Чуждестранните клиенти на български ток не го заплащат.

Но това е някакъв тип „ екстра “. И без тези 10.70 евро за първите към този момент три седмици на тази година сме с най-висока цена на електрическата енергия. Затова тази година ние към този момент станахме чист вносител на електрическа енергия. По-рано цените бяха по-ниски и България изнасяше над 15% от творби си ток към други страни.

А през днешния ден, силата за експорт, освободена за разлика от тази за вътрешния пазар от надбавките за „ американските централи “ отново е с по-високи и не можем да изнасяме ток, тъй като никой не желае да купува при тези цени. Дори противоположното – ние внасяме по-евтин ток. За нормализирането на цените на електрическата енергия пречи незадоволителната съгласуваност на българския енергиен пазар, която би ни разрешила да внасяме още повече на ниска цена ток и да балансираме цените.

- В обстановката, която описвате, по-голямо свързване на българската енергийна мрежа към интернационалната несъмнено би помогнало. Но ще реши ли това проблемите с високите цени на тока, в случай че страната продължи да поддържа мълчешком картелите на други компании, както и в случай че продължи да се заплаща държавна помощ на „ американските централи “? Не би трябвало ли страната да предприеме някакви ограничения за нормализиране на обстановката на пазара с ток още преди постигането на по-голяма съгласуваност с другите страни?
- Да, несъмнено имаме забележки към самата страна. Нас ни тормози, че посочената цел за реализиране на съгласуваност е 15%. Ние би трябвало да се стремим към доста по-голяма съгласуваност, тъй като тя даже и в този момент е по-голяма, само че на процедура не се употребява. Това се назовава обезпечаване на потенциали за трансграничен транспорт, като теоретично и физически страната ни има такива потенциали, само че откакто не е обезпечено от Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) потреблението им, свързаността се намалява.

Тази ниска цел за реализиране на съгласуваност е подозрителна за нас. Следим доста деликатно пазара и недоволството на нашите членове е голямо. Предстои ни разискване и на по-радикални ограничения. Нека си спомним през 2015 година какви национални митинги имаше на работодателските организации, на индустриалните предприятия против скока на цената на тока.

В момента цената на тока в действителност е доста над равнището ѝ след скока през 2015 година От тогава тя се покачва малко по малко и ние към този момент сме обект на синдрома на сварената жаба. Нещата към този момент са минали всевъзможни рационални граници и следва да предприемем ограничения. Вече сме внесли тъжба против картела и в Европейската комисия, и в българската Комисия за защита на конкуренцията, отправили сме сигнал и до прокуратурата. Няма да престанем да сигнализираме обществото и да оказваме напън за решение на казуса. Ако това не помогне, ще би трябвало отново да се вършат митинги, колкото и да не отива на работодателите да се занимават с такива неща.

- В тази връзка в края на предходната година имаше мнения в общественото пространство, че цените на тока не са се намалили от последните митинги и за какво бизнесът не стачкува повече. На какво се дължеше вашето видимо успокоение до момента, изчаквахте какво ще предприеме българската страна и Европейска комисия ли?
- Алармирахме посредством медиите за тази ненормална обстановка и в случай че в обозримо време няма усмиряване на пазара, ще предприемем дейности. Особено когато при започване на февруари предприятията получат фактурите си за януари и тези, които не наблюдават борсата и които не са разбрали какво става, го видят по фактурите си. Тогава чакам огромно неодобрение.

- По отношение на другата „ глава “ – БЕХ. Според Вас какво би могъл да предприеме Холдингът съответно за възстановяване на обстановката?
- Конкретно от БЕХ чакаме да ръководи по-добре предлагането. Във опциите на Холдинга е да ръководи предлагането за реализиране на по-разумни цени, конкурентни цени, такива, които да не убиват конкурентоспособността на българската промишленост. Тази съгласуваност, за която приказваме, е част от активността на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО), който е под шапката на БЕХ, т.е. свързаността също значително зависи от БЕХ.