Васил Василев-Зуека: Свободата ни е вятърна мелница, която гоним като Дон Кихот
Васил Василев-Зуека разкри новото си амплоа на художник откакто показа първата си независима галерия. Това стана в изложба U PARK, в аристократичния Пловдив. Малката изложба в центъра на града под тепетата събра 28 произведения на артиста, които ще останат до 30-ти май.
В изявлението със Зуека за " Студио Actualno " приказваме за свободата, вдъхновението, изкуството, пандемията, политиката и фантазиите.
- Хората са привикнали да те асоциират с актьорската специалност и телевизионните ти изяви, само че ти и рисуваш, и то още от тийнейджърските си години. Разкажи ни за първата си галерия в Пловдив.
До тази галерия се стигна по финансови аргументи. Всички знаем какво аргументи Ковид рецесията. Бяха понижени бюджети и заплати, а заемите трябваше да се заплащат. Аз съм човек, който цялостен живот живее на заеми и трябваше да ги изплащам. Получих предложение от една моя другарка Радост Коцева, която е галерист в U.P.A.R.K, тя видя две мои картини, които бях рисувал за другари през лятото на 2020 година и ми предложи да създадем галерия, и по този начин стартира всичко.
Аз се дърпах първоначално, само че след това размислих, че това може да ми реши финансовите проблеми. Започнах да рисувам, от дълго време не го бях правил на толкоз огромни формати – от 50-70 см. нагоре. В началото ми беше малко мъчно, тъй като рисувах с акрил, а аз преди съм го правил с маслени бои. Трябваше да открием на 10-ти декември предходната година, само че затвориха страната, изложбата отпадна и аз й предложих да ги пуснем във Facebook. И стана взрив. Ако би трябвало да съм почтен кефът и катарзисът от първата галерия аз го претърпях още декември месец, когато разгласих първите си картини.
- Какво те въодушевява? Откъде черпиш хрумвания?
Хората споделят, че съм имал почерк, което откровено ме озадачава, тъй като аз рисувам всичко допустимо, което ми падне. Имам концепция и стартирам да рисувам, без да знам какво ще излезе. Аз виждам облици, само че не в бои, аз ги виждам като картинки и най-после излиза напълно друго, само че допускам, че при всеки художник е по този начин.
Трудности имаше доста първоначално, само че аз имам някакъв демонски нюх към материалите, освен тъй като съм приключил кукли и там сме правили такива неща, само че и татко ми е бил строител и очевидно нещо генно има. Аз като видя материала и незабавно ми е ясно какво мога да направя с него. Но в този момент си давам отговор на тези въпроси, след изложбата, след 6 месеца изобразяване, след продажбите, преди не съм се замислял върху това.
По време на пандемията направих 280 картини, от които 90% към този момент са продадени и аз съм благополучен. Аз персонално работя бързо с акрил, тъй като той съхне доста бързо и мога да работя по няколко картини по едно и също време. Всички картини, които изложих и които ще не преставам да рисувам, аз ги назовавам театрални хрумвания, тъй като мога да събера концепцията в едно изречение, т.е. множеството са плакатни.
Имам една с торс на смешник, който символизира политическа концепция. Самата статуя се споделя: „ Вържи шута, с цел да ти е мек трона “, т.е. когато запушиш устата на медиите е доста елементарно да управляваш, това на мен ми беше доста настоящо. Надявам се нещата да се оправят след новите избори, само че нямам доверие доста да се трансформират, тъй като невидимите, които ръководят те са си там, тези, които заплащат, тъй като те споделят на партиите какъв брой хора им трябват. Нещата са елементарни. Не че в света не стават такива неща, стават, само че в България е от едно и също място.
- Твоя запазена марка са донкихотовците? С какви вятърни мелници се бори българинът? Ти самият правиш ли го?
Да, непрекъснато. За мен Дон Кихот е знак на свободата и като подобен аз желаех да кажа доста неща през него. Направих над 20 картини, отдадени на него. Но в един миг стопирах, с цел да не става щампа. Вятърните мелниците, с които се борим сега са няколко. Първо е свободата на словото по отношение на политическата конюнктура в България и второ по отношение на персоналната ни независимост. Но не съм уверен, че персоналната независимост е на второ място, по-скоро би трябвало да е преди всичко, тъй като когато една персона е осъзнато свободна е доста елементарно да организира концепциите си и в народен проект.
- А по какъв начин ни се отрази пандемията, станахме ли още по-отчуждени един от различен или в противен случай започнахме да си оказваме помощ?
Пандемията ни отдалечи, само че пък закопняхме един за различен. Отдалечихме се, тъй като би трябвало да се пазим и няма по какъв начин. Нашето семейство, преди да се имунизира, беше напряко изперкало на тематика бранене. Сега към този момент сме по-спокойни. От една страна пандемията ни се отрази доста зле, в това число и стопански, приказвам в международен мащаб, освен на България, само че въпреки това беше отрезвяващо. Смятам, че хората ще стартират да гледат по-неедностранчиво на това, което им споделят медиите, второ ще стартират да мислят. Не всички, за жалост, само че тези 10% интелигенция, които са във всяка една страна, те ще продължат да мислят.
Пандемията беше принуда върху личното ни схващане, по тази причина споделих, че закопняхме един за различен. Човек не осъзнава какво прави, когато е затворен доста дълго време, той се трансформира и считам, че всички са се трансформирали, било то осъзнато или не. Моята позитивна смяна беше, че срещнах да рисувам. Ако не го бях направил евентуално щях да изпадна в тежка меланхолия, не че съм от този вид, само че ставам неприятен и неконтактен човек, и стартирам да си го изкарвам на околните. Благодаря на жена ми Ани, която ужасно доста ми помагаше и се занимаваше с дребния, до момента в който аз рисувах по 20 часа дневно. Смятам да продължа с рисуването, имам десетина хрумвания за Мюнхаузен и през него ще мина и в този момент приключвам един нов триптих.
Едно от позитивните неща на пандемията беше, че художниците започнаха да продаван онлайн с 50% повече в сравнение с преди. Много художници, които не бяха чували за Интернет, сега живеят доста добре, изкараха една тежка 2020 година, с помощта на продажби от Facebook. Аз съм един от тях. Мрежата се разви извънредно доста.
- Как реагираха твоите другари и най-близки хора на новото ти амплоа?
Повечето, които знаят, че рисувам, споделиха че за три месеца извънредно доста съм се развил като художник, а тези които не знаеха още са в потрес. По-скоро са доста прелестно сюрпризирани, няма отрицателни мнения или изявления, даже в мрежата. Аз бих се обърнал към всички тези, които намират задоволени в това да разясняват без значение какво и то отрицателно: „ Хора, художниците, когато излагат творби на изкуството, те го вършат за да ги продават, а не поради вашето мнение. Помислете дали им помогнете с вашия хейт. “
- Щастлив ли си? Какво те прави благополучен?
Да, доста. Аз съм най-щастливия човек на света. Любовта на хората ме прави благополучен, всички се борим по тази причина.
- За какво мечтаеш?
За мир. Тъпо е, някак изтъркано, само че в случай че има война, всичко друго се обезсмисля.
Интервю на Габриела Андреева
В изявлението със Зуека за " Студио Actualno " приказваме за свободата, вдъхновението, изкуството, пандемията, политиката и фантазиите.
- Хората са привикнали да те асоциират с актьорската специалност и телевизионните ти изяви, само че ти и рисуваш, и то още от тийнейджърските си години. Разкажи ни за първата си галерия в Пловдив.
До тази галерия се стигна по финансови аргументи. Всички знаем какво аргументи Ковид рецесията. Бяха понижени бюджети и заплати, а заемите трябваше да се заплащат. Аз съм човек, който цялостен живот живее на заеми и трябваше да ги изплащам. Получих предложение от една моя другарка Радост Коцева, която е галерист в U.P.A.R.K, тя видя две мои картини, които бях рисувал за другари през лятото на 2020 година и ми предложи да създадем галерия, и по този начин стартира всичко.
Аз се дърпах първоначално, само че след това размислих, че това може да ми реши финансовите проблеми. Започнах да рисувам, от дълго време не го бях правил на толкоз огромни формати – от 50-70 см. нагоре. В началото ми беше малко мъчно, тъй като рисувах с акрил, а аз преди съм го правил с маслени бои. Трябваше да открием на 10-ти декември предходната година, само че затвориха страната, изложбата отпадна и аз й предложих да ги пуснем във Facebook. И стана взрив. Ако би трябвало да съм почтен кефът и катарзисът от първата галерия аз го претърпях още декември месец, когато разгласих първите си картини.
- Какво те въодушевява? Откъде черпиш хрумвания?
Хората споделят, че съм имал почерк, което откровено ме озадачава, тъй като аз рисувам всичко допустимо, което ми падне. Имам концепция и стартирам да рисувам, без да знам какво ще излезе. Аз виждам облици, само че не в бои, аз ги виждам като картинки и най-после излиза напълно друго, само че допускам, че при всеки художник е по този начин.
Трудности имаше доста първоначално, само че аз имам някакъв демонски нюх към материалите, освен тъй като съм приключил кукли и там сме правили такива неща, само че и татко ми е бил строител и очевидно нещо генно има. Аз като видя материала и незабавно ми е ясно какво мога да направя с него. Но в този момент си давам отговор на тези въпроси, след изложбата, след 6 месеца изобразяване, след продажбите, преди не съм се замислял върху това.
По време на пандемията направих 280 картини, от които 90% към този момент са продадени и аз съм благополучен. Аз персонално работя бързо с акрил, тъй като той съхне доста бързо и мога да работя по няколко картини по едно и също време. Всички картини, които изложих и които ще не преставам да рисувам, аз ги назовавам театрални хрумвания, тъй като мога да събера концепцията в едно изречение, т.е. множеството са плакатни.
Имам една с торс на смешник, който символизира политическа концепция. Самата статуя се споделя: „ Вържи шута, с цел да ти е мек трона “, т.е. когато запушиш устата на медиите е доста елементарно да управляваш, това на мен ми беше доста настоящо. Надявам се нещата да се оправят след новите избори, само че нямам доверие доста да се трансформират, тъй като невидимите, които ръководят те са си там, тези, които заплащат, тъй като те споделят на партиите какъв брой хора им трябват. Нещата са елементарни. Не че в света не стават такива неща, стават, само че в България е от едно и също място.
- Твоя запазена марка са донкихотовците? С какви вятърни мелници се бори българинът? Ти самият правиш ли го?
Да, непрекъснато. За мен Дон Кихот е знак на свободата и като подобен аз желаех да кажа доста неща през него. Направих над 20 картини, отдадени на него. Но в един миг стопирах, с цел да не става щампа. Вятърните мелниците, с които се борим сега са няколко. Първо е свободата на словото по отношение на политическата конюнктура в България и второ по отношение на персоналната ни независимост. Но не съм уверен, че персоналната независимост е на второ място, по-скоро би трябвало да е преди всичко, тъй като когато една персона е осъзнато свободна е доста елементарно да организира концепциите си и в народен проект.
- А по какъв начин ни се отрази пандемията, станахме ли още по-отчуждени един от различен или в противен случай започнахме да си оказваме помощ?
Пандемията ни отдалечи, само че пък закопняхме един за различен. Отдалечихме се, тъй като би трябвало да се пазим и няма по какъв начин. Нашето семейство, преди да се имунизира, беше напряко изперкало на тематика бранене. Сега към този момент сме по-спокойни. От една страна пандемията ни се отрази доста зле, в това число и стопански, приказвам в международен мащаб, освен на България, само че въпреки това беше отрезвяващо. Смятам, че хората ще стартират да гледат по-неедностранчиво на това, което им споделят медиите, второ ще стартират да мислят. Не всички, за жалост, само че тези 10% интелигенция, които са във всяка една страна, те ще продължат да мислят.
Пандемията беше принуда върху личното ни схващане, по тази причина споделих, че закопняхме един за различен. Човек не осъзнава какво прави, когато е затворен доста дълго време, той се трансформира и считам, че всички са се трансформирали, било то осъзнато или не. Моята позитивна смяна беше, че срещнах да рисувам. Ако не го бях направил евентуално щях да изпадна в тежка меланхолия, не че съм от този вид, само че ставам неприятен и неконтактен човек, и стартирам да си го изкарвам на околните. Благодаря на жена ми Ани, която ужасно доста ми помагаше и се занимаваше с дребния, до момента в който аз рисувах по 20 часа дневно. Смятам да продължа с рисуването, имам десетина хрумвания за Мюнхаузен и през него ще мина и в този момент приключвам един нов триптих.
Едно от позитивните неща на пандемията беше, че художниците започнаха да продаван онлайн с 50% повече в сравнение с преди. Много художници, които не бяха чували за Интернет, сега живеят доста добре, изкараха една тежка 2020 година, с помощта на продажби от Facebook. Аз съм един от тях. Мрежата се разви извънредно доста.
- Как реагираха твоите другари и най-близки хора на новото ти амплоа?
Повечето, които знаят, че рисувам, споделиха че за три месеца извънредно доста съм се развил като художник, а тези които не знаеха още са в потрес. По-скоро са доста прелестно сюрпризирани, няма отрицателни мнения или изявления, даже в мрежата. Аз бих се обърнал към всички тези, които намират задоволени в това да разясняват без значение какво и то отрицателно: „ Хора, художниците, когато излагат творби на изкуството, те го вършат за да ги продават, а не поради вашето мнение. Помислете дали им помогнете с вашия хейт. “
- Щастлив ли си? Какво те прави благополучен?
Да, доста. Аз съм най-щастливия човек на света. Любовта на хората ме прави благополучен, всички се борим по тази причина.
- За какво мечтаеш?
За мир. Тъпо е, някак изтъркано, само че в случай че има война, всичко друго се обезсмисля.
Интервю на Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ