Вашингтон. В Близкия Изток отново има дежавю. Поредният кръг от ...

Вашингтон. В Близкия Изток отново има дежавю. Поредният кръг от

The Wall Street Journal: САЩ никога не са били токова безполезни в конфликта в Ивицата Газа

Вашингтон. В Близкия Изток още веднъж има дежавю. Поредният кръг от военни дейности сред Израел и Палестина се развива по драматичен и добре прочут път: нов прилив на принуждение, нова медийна стихия поради гибелта на цивилни, нова вълна от демонстрации по целия свят, нова дипломатическа битка с евентуални посредници и нови разправии в американския политически хайлайф по въпроса по какъв начин Вашингтон би трябвало да реагира на това, написа американският вестник The Wall Street Journal

Ако приказваме за тази поредна война в Газа, то в този момент Съединени американски щати могат да създадат две идентични и противоположни неточности. Първо, те може да не виждат, че спорът е отражение на някаква дългогодишна константа в израелско-палестинските връзки. Второ, те могат да подценят по какъв начин изменящата се динамичност в Близкия Изток и в международната политика трансформира цялата сфера на съревнование сред Израел и Палестина.

Фактът на неприязън сред Израел и Палестина не се е трансформирал. Първата огромна вълна на принуждение сред палестинските араби и евреите е била през 1920 година, след което следва век на периодично повтаряне на мир с огнища на кръвопролития и безплодни мирни договаряния. Днешният спор сигурно ще последва руслото на предходните. Насилието последователно ще затихне, след което ще бъде допустимо да се контракти някакъв режим на преустановяване на огъня.

Втората неизменима действителност е, че мирните договаряния са напразни. Конфликтът сред израелци и палестинци не престава от 100 години и през тези 100 години не престават и безкрайните мирни договаряния. Техните участници предлагаха разнообразни решения. Решение за две страни, решение за една страна, съглашение за конфедерация с Йордания или даже с Йордания и Сирия. Всичко това - без резултат. Ясер Арафат се съгласи с правилото на решение на две страни, като подписа съглашението от Осло през 1993 година, само че публичното мнение в Палестина беше разграничено. „ Хамас “ към момента публично поддържа сливането на Израел, Западния бряг и Газа в една страна под управлението на ислямистите. Израелците и палестинците все по-малко поддържат решението за две страни, само че не се оферират действителни алтернативи, които да го заменят.

Третата неизменима действителност е, че конкуренцията е асиметрична. Силата на палестинците се крие в тяхната неотстъпчивост и непримиримост. Дори в заточение, даже след проваляне, палестинците изрично отхвърлят да изчезнат. За тях желанието да се опълчват и способността да сплотяват на своя страна международното публично мнение са от решаващо значение. Това е тяхното преимущество, което „ Хамас “ употребява доста дейно при следващото експлоадиране на принуждение. Основните преимущества на Израел също са доста безапелационно демонстрирани: това е държавна машина, съчетана с техническа, военна и разследваща мощност. Израелците могат да създадат палестинската опозиция безсмислена, само че не могат да я накарат да изчезне. Палестинците са в положение да продължат този спор за неопределен срок, само че не са в положение да реализират политическите си цели.

Поради тези три фактора спорът не престава, изключвайки опцията за политическо споразумяване. Но смяната в Близкия изток поражда и други промени. Рано е да се каже дали тези промени ще отворят нов път към мира. Новите действителности обаче трансформират динамичността на този спор. Влиянието на арабите в Близкия Изток внезапно понижава. Иран и Турция се трансфораха във водещите сили в района, до момента в който Вашингтон прави всичко допустимо да понижи военното си наличие. Поради тези промени се сътвори стратегически съюз сред Израел и блок от консервативни арабски страни, показани от Египет и някои страни от Персийския залив. Този алианс дръпна килимчето под краката на Махмуд Абас и Палестинската автономност и заради това „ Хамас “ и други радикални групировки от палестинското придвижване се сближиха с Иран.

Иран и Турция притиснаха арабския свят, ставайки най-важните съдружници на палестинското съпротивително придвижване. Освен всичко друго, войната в Газа е прокси война сред Израел и Иран. Ракетните офанзиви на „ Хамас “ бяха опит да се тества “Железният купол “-прехвалената израелска противоракетна система, защитаваща цялата страна и да се помогне на Техеран да разбере дали, в случай че нещо се случи, арсеналът на „ Хизбула “ от над 100 хиляди ракети може да преодолее израелската противоракетна защита (ПРО). Войната е и опит да се ревизира дали израелските дейности в Газа ще разгневят толкоз доста арабското публично мнение, че арабските страни да се окажат принудени да се откажат от образуването на антиирански съюз с Тел Авив.

Междувременно Вашингтон има все по-малко лостове. Всички в района знаят, че след злополуката в Бенгази през 2012 година главната цел на американската политика е да понижи наличието на Съединени американски щати в Близкия Изток. Трима президенти към този момент се пробваха да реализират тази цел.

Арабите и израелците поддържаха Авраамовите съглашения от угриженост за обезценяването на съюза със Съединени американски щати, само че не посредством напъните на Джаред Кушнер. Малкият дял от американската военна помощ, получаван от израелски компании, в този момент от ден на ден се насочва към американски компании и по тази причина израелците към този момент не се опасяват от съкращаването на помощта от страна на администрацията на Байдън. Още по-малко палестинци имат вяра в способността и желанието на Съединени американски щати да принудят Израел да направи отстъпки за Ерусалим и заселническите селища, които палестинското управление публично изисква. Така че не може да се чакат от Вашингтон заплашителни крясъци с искане за прекъсване на изстрелването на ракети. Уви, вековната война сред израелци и палестинци по този начин и не завършва.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Източник: focus-news.net


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg