The Defense News : Подробности за многомилионния план на Америка за освобождаване на съюзниците от руската военна техника
Вашингтон. Когато Съветският съюз се разпадна, доста някогашни членове на Организацията на Варшавския контракт сътвориха свои лични въоръжени сили въз основа на останалото руско военно съоръжение. По време на размразяването по време на Студената война доста от тези страни вложиха в съветска военна техника, която постоянно беше по-евтина от американските. Но след нашествието на Русия на територията на Украйна през 2014 година тези страни се пробваха да пресечен връзките си с съветските снабдители на военно съоръжение и да се извърнат към Запада. Въпреки това, поради лимитираните бюджети за защита, се оказа, че това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи, написа американското електронно издание Defence News в материал, показан без редакторска интервенция.
За да реши този проблем, предходната година американският Държавен департамент стартира без да подвига доста звук нова стратегия, наречена Европейска стратегия за стимулиране на рекапитализацията (ERIP), нов инструмент, създаден от Европейското командване на Съединени американски щати за ускорение на процеса на отвод на съюзническите страни от съветската военна техника. Предполага се, че тази стратегия ще засегне Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Северна Македония и Словакия.
Въпреки че осъществяването на тази стратегия преди малко стартира, чиновниците в Държавния департамент са толкоз уверени в триумфа на ERIP, че през идващите няколко седмици те чакат решение за разширение на тази стратегия. Това ще разреши на съюзническите страни да получат нови дотации от Съединени американски щати, което от своя страна ще дефинира закупуването на висококачествено американско военно съоръжение от тези страни.
„ Има смисъл “, споделя Дъглас Бари от Международния институт за стратегически проучвания. „ Това разрешава по едно и също време реализиране на две цели: унищожаване на оборудването от руската ера от листата на страните от НАТО и обезпечаване на преимуществото на американската промишленост “.
Тази стратегия разрешава на Съединените щати да реализират две цели по едно и също време. Първо, това ще помогне да се освободят шест страни от съветската военна техника едновременно, което е от изгода от няколко гледни точки: това ще разреши един от източниците на приход за Русия да бъде отсечен, да се обезпечи оперативна съгласуемост с други страни от НАТО, както и да се увеличи сигурността, като се отстрани нуждата от наличие на съветските военни реализатори в базите на НАТО.
Тази стратегия обаче служи и за осъществяване на основния приоритет на администрацията на Тръмп, която е да усили продажбите на американска военна техника в други страни. Въпреки че дотациите в границите на ERIP може да са еднократни, тези средства ще бъдат задоволителни за закупуване на характерни системи. Ако купуват четири американски хеликоптера със средства, получени по програмата ERIP, в бъдеще най-вероятно ще продължат да купуват хеликоптери от Съединени американски щати и към този момент няма да търсят други снабдители.
Първият транш от програмата ERIP е над 190 милиона $. Въпреки че Държавният департамент отхвърли да каже тъкмо коя военна техника се обмисля, специалисти от Международния институт за стратегически проучвания в Лондон обясниха пред Defense News какви са вероятните разновидности.
- Албания - 30 милиона $ за хеликоптери. Не е ясно обаче кои съветски хеликоптери в Албания ще бъдат сменени от американски.
- Босна - 30,7 милиона $ за хеликоптери. Сега Босна има серия от съветски хеликоптери, в това число дребен парк от междинни транспортни хеликоптери Ми-8 и многоцелеви хеликоптери Ми-8МТВ.
- Хърватия - 25 милиона $ за бойни машини на пехотата. Хърватия има към 100 БМП М-80, които са създадени в Югославия по време на Студената война.
- Гърция - 25 милиона за бойни машини на пехотата. Понастоящем Гърция има съвсем 400 БМП-1, създадени в Съветския съюз.
- Северна Македония - 30 млн. $ за бойни машини на пехотата. На разположение на тази страна, която неотдавна промени името си, има дребен брой руски БМП-2.
- Словакия - 50 милиона $ за хеликоптери. Словакия разполага със 17 съветски многоцелеви хеликоптера Ми-17.
Основни правила на програмата ERIP
Програмата ERIP се базира на три съществени хрумвания. Първата е, че финансирането по тази стратегия не е поетапен проект за доста години, а по-скоро еднократно целеустремено вливане на пари, което ще разреши на страната сътрудник да даде 20% от първичния размер на бойните средства, които страната в последна сметка ще получи от Съединени американски щати. Това значи, че парите ще бъдат изразходвани за закупуване на разнообразни системи по едно и също време с нужните благоприятни условия за образование и поддръжка.
Втората е обещанието на дадена страна да се въздържа от закупуване на съветска военна техника в бъдеще. Повечето от страните, които се смятат за претенденти за присъединяване в програмата за ERIP, към този момент са го създали. На тези страни обаче не се не разрешава да купуват аварийни елементи, нужни за поддръжката на съветското съоръжение.
„ Ние разбираме, че нашите сътрудници имат съветско военно съоръжение и ние не се опитваме да ги заклелщим в ъгъла “, споделя един чиновник на Държавния департамент, който се съгласява да беседва с Defense News при изискване за анонимност. „ Ако те би трябвало да купят някои аварийни елементи, създадени в Русия, ние ще разберем. Това военно съоръжение играе значима роля и ние не се опитваме да ограничим техния капацитет “.
Третата е изискването страната, която получава пари от програмата ERIP, да влага почти същата сума в закупуването на съоръжение. Служителят на Държавния департамент, упоменат нагоре, изясни: „ Ние им споделяме, че за нас е нужно и вие да извършите жертви “.
„ Например, ние купуваме два планера на аероплан и вие купувате два планера на аероплан. Или купувате четири планера на самолета, а ние плащаме за подготовката, или за модернизацията, или за обезпечаване на предпазени връзки “.
Това условие допуска непрекъснато взаимоотношение сред представители на американската страна и шестте страни, тъй че съответните министерства да схванат какви средства ще са им нужни и по-късно чиновниците на министерството на защитата се обръщат към своите държавни управления и да се договарят за разпределянето на нужните средства. Според формалния представител на Съединени американски щати към момента се работи в тази посока и единствено две от шестте изброени нагоре страни публично са кандидатствали за присъединяване в програмата ERIP.
„ Ние променяме леко тези връзки и осъзнаваме това “, споделя той. „ Ако Министерството на защитата на страните не може да получи това, в случай че те не могат да дават отговор за своите лични покупки, в случай че те не могат да влагат тези средства, тогава извинете, без да се наскърбяваме, само че ние ще преразпределим средствата по този начин, че те да отидат в друга страна “.
Въпреки това, условието за разпределение на средства в размер, съпоставим с размера на дотациите, получени по програмата ERIP, провокира безпокойствие в Бари и Джим Таунсенд, някогашен заместник-заместник-министър на защитата по европейските въпроси, който в този момент работи в Центъра за нова американска сигурност.
Според Таунсенд, в случай че тези шест страни би трябвало да заемат пари, с цел да изпълнят условието по програмата за ERIP, това може да сътвори дългова серпантина за най-бедните страни или да сътвори обстановка, при която страната не може да заема парите, от които се нуждае в бъдеще. „ Това значи ли, че бедните страни като Албания нямат никакъв късмет и че единствено богатите страни могат да се възползват от тази стратегия? Мисля, че това ще бъде проблем “.
И двамата анализатори предизвестиха, че стратегиите за рационализация би трябвало да бъдат съгласувани с националните цели на обособените членки на НАТО.
По-нататъшно разширение
Въпреки че първият кръг на програмата ERIP към момента не е завършил, чиновниците не чакат, до момента в който първите шест страни подадат публични заявки и изработят всички детайлности, и към този момент гледат към бъдещето.
Около края на юни или началото на юли, Министерството на защитата ще реши дали ще има втори кръг на ERIP. Ако бъде взето такова решение, длъжностните лица ще стартират да преглеждат нови планове в края на настоящата финансова година.
В този случай в листата ще бъдат добавени нови страни. Първоначалният лист се оказа съвсем напълно от членове на НАТО - Босна е единствената страна там, която не е част от Алианса, а Северна Македония към този момент е в развой на присъединение към него, - по думите на упоменатия нагоре служител, в границите на тази стратегия няма да бъдат отдавани желания на страните-членки на Нато.
Според Бари Полша и Унгария може да влязат в листата на страните, които ще бъдат включени във втория кръг на програмата ERIP. Там може да се окажат Словакия и Чешката република. Според Таунсенд би било разумно балтийските страни да бъдат включени, макар че Естония, която няма руска военна техника, не дава отговор изцяло на изискванията на програмата.
Латвия е изразила интерес, само че има една запаса. Тази страна към този момент реши да закупи хеликоптери Black Hawk, с които да размени дребното си Ми-17 доникъде на идващото десетилетие. Ако Латвия получи средства по програмата ERIP, тя ще помогне за ускорение на процеса, като разреши на страната да изразходва освободените средства за модернизиране или закупуване на друго военно съоръжение. Не е ясно обаче дали Държавният департамент ще желае да поддържа осъществяването на към този момент взетите решения за придобиване на военно съоръжение.
Ако европейският план донесе плодове, Държавният департамент може да се опита да разшири тази стратегия отвън Европа – евентуално, с цел да попречва използването на китайските начинания в Африка и Азия. Въпреки това, към момента тези решения не са взети.
„ Мисля, че това е нещо положително и се надявам, че осъществяването на програмата ще продължи и Конгресът ще разбере, че това е рационално консумиране на парите на данъкоплатците, тъй като принуждава съдружниците да положат повече старания ”, сподели Таунсенд.
Превод и редакция: Иван Христов
За да реши този проблем, предходната година американският Държавен департамент стартира без да подвига доста звук нова стратегия, наречена Европейска стратегия за стимулиране на рекапитализацията (ERIP), нов инструмент, създаден от Европейското командване на Съединени американски щати за ускорение на процеса на отвод на съюзническите страни от съветската военна техника. Предполага се, че тази стратегия ще засегне Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Северна Македония и Словакия.
Въпреки че осъществяването на тази стратегия преди малко стартира, чиновниците в Държавния департамент са толкоз уверени в триумфа на ERIP, че през идващите няколко седмици те чакат решение за разширение на тази стратегия. Това ще разреши на съюзническите страни да получат нови дотации от Съединени американски щати, което от своя страна ще дефинира закупуването на висококачествено американско военно съоръжение от тези страни.
„ Има смисъл “, споделя Дъглас Бари от Международния институт за стратегически проучвания. „ Това разрешава по едно и също време реализиране на две цели: унищожаване на оборудването от руската ера от листата на страните от НАТО и обезпечаване на преимуществото на американската промишленост “.
Тази стратегия разрешава на Съединените щати да реализират две цели по едно и също време. Първо, това ще помогне да се освободят шест страни от съветската военна техника едновременно, което е от изгода от няколко гледни точки: това ще разреши един от източниците на приход за Русия да бъде отсечен, да се обезпечи оперативна съгласуемост с други страни от НАТО, както и да се увеличи сигурността, като се отстрани нуждата от наличие на съветските военни реализатори в базите на НАТО.
Тази стратегия обаче служи и за осъществяване на основния приоритет на администрацията на Тръмп, която е да усили продажбите на американска военна техника в други страни. Въпреки че дотациите в границите на ERIP може да са еднократни, тези средства ще бъдат задоволителни за закупуване на характерни системи. Ако купуват четири американски хеликоптера със средства, получени по програмата ERIP, в бъдеще най-вероятно ще продължат да купуват хеликоптери от Съединени американски щати и към този момент няма да търсят други снабдители.
Първият транш от програмата ERIP е над 190 милиона $. Въпреки че Държавният департамент отхвърли да каже тъкмо коя военна техника се обмисля, специалисти от Международния институт за стратегически проучвания в Лондон обясниха пред Defense News какви са вероятните разновидности.
- Албания - 30 милиона $ за хеликоптери. Не е ясно обаче кои съветски хеликоптери в Албания ще бъдат сменени от американски.
- Босна - 30,7 милиона $ за хеликоптери. Сега Босна има серия от съветски хеликоптери, в това число дребен парк от междинни транспортни хеликоптери Ми-8 и многоцелеви хеликоптери Ми-8МТВ.
- Хърватия - 25 милиона $ за бойни машини на пехотата. Хърватия има към 100 БМП М-80, които са създадени в Югославия по време на Студената война.
- Гърция - 25 милиона за бойни машини на пехотата. Понастоящем Гърция има съвсем 400 БМП-1, създадени в Съветския съюз.
- Северна Македония - 30 млн. $ за бойни машини на пехотата. На разположение на тази страна, която неотдавна промени името си, има дребен брой руски БМП-2.
- Словакия - 50 милиона $ за хеликоптери. Словакия разполага със 17 съветски многоцелеви хеликоптера Ми-17.
Основни правила на програмата ERIP
Програмата ERIP се базира на три съществени хрумвания. Първата е, че финансирането по тази стратегия не е поетапен проект за доста години, а по-скоро еднократно целеустремено вливане на пари, което ще разреши на страната сътрудник да даде 20% от първичния размер на бойните средства, които страната в последна сметка ще получи от Съединени американски щати. Това значи, че парите ще бъдат изразходвани за закупуване на разнообразни системи по едно и също време с нужните благоприятни условия за образование и поддръжка.
Втората е обещанието на дадена страна да се въздържа от закупуване на съветска военна техника в бъдеще. Повечето от страните, които се смятат за претенденти за присъединяване в програмата за ERIP, към този момент са го създали. На тези страни обаче не се не разрешава да купуват аварийни елементи, нужни за поддръжката на съветското съоръжение.
„ Ние разбираме, че нашите сътрудници имат съветско военно съоръжение и ние не се опитваме да ги заклелщим в ъгъла “, споделя един чиновник на Държавния департамент, който се съгласява да беседва с Defense News при изискване за анонимност. „ Ако те би трябвало да купят някои аварийни елементи, създадени в Русия, ние ще разберем. Това военно съоръжение играе значима роля и ние не се опитваме да ограничим техния капацитет “.
Третата е изискването страната, която получава пари от програмата ERIP, да влага почти същата сума в закупуването на съоръжение. Служителят на Държавния департамент, упоменат нагоре, изясни: „ Ние им споделяме, че за нас е нужно и вие да извършите жертви “.
„ Например, ние купуваме два планера на аероплан и вие купувате два планера на аероплан. Или купувате четири планера на самолета, а ние плащаме за подготовката, или за модернизацията, или за обезпечаване на предпазени връзки “.
Това условие допуска непрекъснато взаимоотношение сред представители на американската страна и шестте страни, тъй че съответните министерства да схванат какви средства ще са им нужни и по-късно чиновниците на министерството на защитата се обръщат към своите държавни управления и да се договарят за разпределянето на нужните средства. Според формалния представител на Съединени американски щати към момента се работи в тази посока и единствено две от шестте изброени нагоре страни публично са кандидатствали за присъединяване в програмата ERIP.
„ Ние променяме леко тези връзки и осъзнаваме това “, споделя той. „ Ако Министерството на защитата на страните не може да получи това, в случай че те не могат да дават отговор за своите лични покупки, в случай че те не могат да влагат тези средства, тогава извинете, без да се наскърбяваме, само че ние ще преразпределим средствата по този начин, че те да отидат в друга страна “.
Въпреки това, условието за разпределение на средства в размер, съпоставим с размера на дотациите, получени по програмата ERIP, провокира безпокойствие в Бари и Джим Таунсенд, някогашен заместник-заместник-министър на защитата по европейските въпроси, който в този момент работи в Центъра за нова американска сигурност.
Според Таунсенд, в случай че тези шест страни би трябвало да заемат пари, с цел да изпълнят условието по програмата за ERIP, това може да сътвори дългова серпантина за най-бедните страни или да сътвори обстановка, при която страната не може да заема парите, от които се нуждае в бъдеще. „ Това значи ли, че бедните страни като Албания нямат никакъв късмет и че единствено богатите страни могат да се възползват от тази стратегия? Мисля, че това ще бъде проблем “.
И двамата анализатори предизвестиха, че стратегиите за рационализация би трябвало да бъдат съгласувани с националните цели на обособените членки на НАТО.
По-нататъшно разширение
Въпреки че първият кръг на програмата ERIP към момента не е завършил, чиновниците не чакат, до момента в който първите шест страни подадат публични заявки и изработят всички детайлности, и към този момент гледат към бъдещето.
Около края на юни или началото на юли, Министерството на защитата ще реши дали ще има втори кръг на ERIP. Ако бъде взето такова решение, длъжностните лица ще стартират да преглеждат нови планове в края на настоящата финансова година.
В този случай в листата ще бъдат добавени нови страни. Първоначалният лист се оказа съвсем напълно от членове на НАТО - Босна е единствената страна там, която не е част от Алианса, а Северна Македония към този момент е в развой на присъединение към него, - по думите на упоменатия нагоре служител, в границите на тази стратегия няма да бъдат отдавани желания на страните-членки на Нато.
Според Бари Полша и Унгария може да влязат в листата на страните, които ще бъдат включени във втория кръг на програмата ERIP. Там може да се окажат Словакия и Чешката република. Според Таунсенд би било разумно балтийските страни да бъдат включени, макар че Естония, която няма руска военна техника, не дава отговор изцяло на изискванията на програмата.
Латвия е изразила интерес, само че има една запаса. Тази страна към този момент реши да закупи хеликоптери Black Hawk, с които да размени дребното си Ми-17 доникъде на идващото десетилетие. Ако Латвия получи средства по програмата ERIP, тя ще помогне за ускорение на процеса, като разреши на страната да изразходва освободените средства за модернизиране или закупуване на друго военно съоръжение. Не е ясно обаче дали Държавният департамент ще желае да поддържа осъществяването на към този момент взетите решения за придобиване на военно съоръжение.
Ако европейският план донесе плодове, Държавният департамент може да се опита да разшири тази стратегия отвън Европа – евентуално, с цел да попречва използването на китайските начинания в Африка и Азия. Въпреки това, към момента тези решения не са взети.
„ Мисля, че това е нещо положително и се надявам, че осъществяването на програмата ще продължи и Конгресът ще разбере, че това е рационално консумиране на парите на данъкоплатците, тъй като принуждава съдружниците да положат повече старания ”, сподели Таунсенд.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ