Някои особености на българското национално опозоряване
Върлува в последно време из обществените мрежи колаж, който изобразява Бойко Борисов и Корнелия Нинова, прегърнати, с надпис „ Стара обич! “ от горната страна, а изпод: „ HUBAVO E! “. Същият колаж го има, единствено че на различен декор, и вместо главата на Нинова е залепена главата на Елеонора Митрофанова. Виждал съм сходни колажи и с присъединяване на Костадин Костадинов (Костя™ Копейкин®) и Делян Пеевски, както и с други известни персони, които не са се снимали дружно, само че благодарение на някакво приложение за обработка на растерни изображения остроумен инфлуенсър ги е съчетал. Защо? 
Инстаграм
Защо слагаш един човек до различен човек, в случай че те в реалност не са се снимали дружно? Безспорно претекстът в тази ситуация е да бъдат опозорени, да бъдат разобличени: „ Вижте го Копейкин по какъв начин хубаво седи до #КОЙ! “. А логото е лъвът на „ Възраждане “ в турски полумесец. Но кой кого опозорява? Дали е срам за Нинова, че е прегърнала Борисов, или за Борисов, че е прегърнал Нинова? Какво е търсеното подстрекателство?
Очевидно всеки изверг по един или различен метод е обвързван с Българска социалистическа партия. Това е срам! Това е срам! А за какво, за какво в случай че България не е била в никакъв случай толкоз лява, колкото е сега? За левия българин срам би трябвало да бъде, в случай че свържат някого с недвусмислената десница (която у нас е мъчно забележима с невъоръжено око), нежели с левицата. Но пък Българска социалистическа партия не е цялата левица. Българска социалистическа партия е остарялата левица, а новата желае да ѝ седна на мястото и неуморно я нападна с хитроумни мемета. Може би е това.
А може би се търси внушението, че българските политици се разделят на „ статукво “ и „ смяна “ (разбирай иманентно неприятни и иманентно добри), като статукво са старите партии на прехода. И кои са те? Ами, несъмнено, че това е „ хартиената коалиция “ ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия!
Колажи
В момента „ хартиената коалиция “ е неприятна, тъй като се афишира за гласоподаване както с венецуелски машини, по този начин и с положителните остарели хартиени бюлетини, което по някакви аргументи вбесява техните съперници – сторонниците на извънредно машинното гласоподаване. И меметата ни внушават това – смесеното гласоподаване е остаряло, отживялост, недостатък от един отминал и мъртъв свят, до момента в който новото, прогресивното – това е чисто машинното гласоподаване. Хартия – остаряло! Машини – ново! Хартия – неприятно! Машини – положително! ¡Trabajo, sí; fiesta, no! – както беше в оня анекдот за Фидел Кастро.
Обаче в случай че „ хартиената коалиция “ би трябвало да е статуквото, то сметката не излиза, тъй като ГЕРБ е партия от последващо потомство спрямо Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Ако статуквото – това са партиите на Прехода, – то съставът му следва да е Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, ОДС. ГЕРБ пристигна на мястото на ОДС, откакто то се разпадна на Съюз на демократичните сили и ДСБ и продължи да мъждука само с отблясъците на остарялата си популярност.
Следователно ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са пришити една за друга не по разумен, а по несъизмерим симптом. Ирационален, тъй като в случай че няколко субекта са на едно и също мнение по даден въпрос (а това постоянно се случва, когато мнението е правилно), то това към момента не значи, че тези субекти са в коалиция. Ако Иван, Стоян и Драган, когато завали дъжд, излязат на улицата с чадъри, това не ги прави „ чадърена коалиция “. Коалицията е правна структура, която в тази ситуация с „ хартиената коалиция “ не е налице.
Имаше и едно друго меме. На фона на огромен червен партиен дом (понастоящем постройка на Народното събрание) с блоков шрифт е изписано нещо от рода на това, че децата на Българска комунистическа партия – Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи – най-накрая са се събрали. Тук дамгата е още по-ясна – Българска комунистическа партия. Идеята е, че щом нещо произлиза от старите комунисти, против които (уж) се борим към този момент 34 години, то е неприятно по дифолт, незаконно и подлежащо на изчегъртване. Смешното е, че май ГЕРБ е единствената партия, която в действителност в никакъв случай не е била в коалиция с Българска социалистическа партия (ДПС бяха в Тройната коалиция). Също по този начин смешно е и че този колажи и мемета се популяризират от последователи на сили, които напълно до неотдавна бяха в коалиция с Българска социалистическа партия и чиито водачи са, както се споделя, от сой – деца и внуци на знойни комунисти. Хайде да не ги загатваме поименно, че писъците им ще раздерат небесата!
Разбира се, има графични опозорявания и в противоположната посока. Например в последно време шества фотография на Бабикян и Кирил Петков с огромен пакет рула тоалетна хартия. Или пък (това е много по-старо, само че го загатвам поради социалистическата връзка) – „ синият шаман “ Дайнов и досегашният розов ръководител на ПЕС Станишев, клекнали един до различен. Но това нито са мемета, нито са колажи, а документални фотоси като тези на Вежди Рашидов с мултаците, дето се скъсаха да ги популяризират, когато го избраха за ръководител на Парламента.
От стотици фотоси на един човек постоянно можеш да извадиш няколко, на които индивидът наподобява като урод. Бойко Борисов има грозновата осанка, само че пък някогашният му министър Христо Иванов не е доста по-красив. Кирил Петков и Асен Василев имат доста изразителни лица и не е мъчно да ги хванеш в миг, когато наподобяват карикатурно. Горкият военачалник Атанасов пък е невисок и го скъсват от насмешки поради това. А да се подиграваш на жена, че е грозна, и на мъж, че е невисок – това е безсрамие. Или пък че са дебели. Като Делян Пеевски и Иво Мирчев, въпреки че вторият в последно време се е вталил, както наскоро се беше вталил и първият. И никой не се свени да наскърбява близък за външния му тип или други негови вродени белези. А другояче е смут да се изпуснеш и да кажеш думата „ чернокож “! Тогава всички, които до момента са разправяли по най-духовит метод кой е противен, кой е пълен, кой е невисок, на кого носът му е огромен и прочие, незабавно се трансформират в доблестни рицари и се подвигат на сетна бран против „ езика на омразата “.
Главно средство на политическата реторика е да опозоряваш съперника за нещо, което няма нищо общо с политиката. Хартиеното и машинното гласоподаване ще си заминат като доста други дъвки преди тях и ще ги забравим, както сме не запомнили и по-скандални неща. Но пристрастеността към национално оскверняване ще си остане. То към този момент е достигнало такива висоти, че едва ли е останал човек, който да не е сигурен, че безусловно всички политици, без изключение, са отпадъци, тъпаци, селяни и нарушители.
Докато изповядваме, че не сме народ, а мърша (по Петко Славейков), няма по какъв начин да сме нещо друго. А в действителност не сме. Светът познава и доста по-големи мърши от нас. Ние сме хубава страна с хубави хора, единствено че имаме интелигенция (или по-точно – част от интелигенцията), която ненавижда да сме прилична страна и търси личната си стойност във подправени световни идеали, надвишаващи и засенчващи „ локалния провинциализъм “. Вместо да сме признателни за всичко, което имаме, ние клокочим в хронично отвращение и окайваме жестоката си орис. Просто не знам по какъв начин Бог към момента ни търпи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Инстаграм Защо слагаш един човек до различен човек, в случай че те в реалност не са се снимали дружно? Безспорно претекстът в тази ситуация е да бъдат опозорени, да бъдат разобличени: „ Вижте го Копейкин по какъв начин хубаво седи до #КОЙ! “. А логото е лъвът на „ Възраждане “ в турски полумесец. Но кой кого опозорява? Дали е срам за Нинова, че е прегърнала Борисов, или за Борисов, че е прегърнал Нинова? Какво е търсеното подстрекателство?
Очевидно всеки изверг по един или различен метод е обвързван с Българска социалистическа партия. Това е срам! Това е срам! А за какво, за какво в случай че България не е била в никакъв случай толкоз лява, колкото е сега? За левия българин срам би трябвало да бъде, в случай че свържат някого с недвусмислената десница (която у нас е мъчно забележима с невъоръжено око), нежели с левицата. Но пък Българска социалистическа партия не е цялата левица. Българска социалистическа партия е остарялата левица, а новата желае да ѝ седна на мястото и неуморно я нападна с хитроумни мемета. Може би е това.
А може би се търси внушението, че българските политици се разделят на „ статукво “ и „ смяна “ (разбирай иманентно неприятни и иманентно добри), като статукво са старите партии на прехода. И кои са те? Ами, несъмнено, че това е „ хартиената коалиция “ ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия!
Колажи В момента „ хартиената коалиция “ е неприятна, тъй като се афишира за гласоподаване както с венецуелски машини, по този начин и с положителните остарели хартиени бюлетини, което по някакви аргументи вбесява техните съперници – сторонниците на извънредно машинното гласоподаване. И меметата ни внушават това – смесеното гласоподаване е остаряло, отживялост, недостатък от един отминал и мъртъв свят, до момента в който новото, прогресивното – това е чисто машинното гласоподаване. Хартия – остаряло! Машини – ново! Хартия – неприятно! Машини – положително! ¡Trabajo, sí; fiesta, no! – както беше в оня анекдот за Фидел Кастро.
Обаче в случай че „ хартиената коалиция “ би трябвало да е статуквото, то сметката не излиза, тъй като ГЕРБ е партия от последващо потомство спрямо Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Ако статуквото – това са партиите на Прехода, – то съставът му следва да е Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, ОДС. ГЕРБ пристигна на мястото на ОДС, откакто то се разпадна на Съюз на демократичните сили и ДСБ и продължи да мъждука само с отблясъците на остарялата си популярност.
Следователно ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са пришити една за друга не по разумен, а по несъизмерим симптом. Ирационален, тъй като в случай че няколко субекта са на едно и също мнение по даден въпрос (а това постоянно се случва, когато мнението е правилно), то това към момента не значи, че тези субекти са в коалиция. Ако Иван, Стоян и Драган, когато завали дъжд, излязат на улицата с чадъри, това не ги прави „ чадърена коалиция “. Коалицията е правна структура, която в тази ситуация с „ хартиената коалиция “ не е налице.
Имаше и едно друго меме. На фона на огромен червен партиен дом (понастоящем постройка на Народното събрание) с блоков шрифт е изписано нещо от рода на това, че децата на Българска комунистическа партия – Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи – най-накрая са се събрали. Тук дамгата е още по-ясна – Българска комунистическа партия. Идеята е, че щом нещо произлиза от старите комунисти, против които (уж) се борим към този момент 34 години, то е неприятно по дифолт, незаконно и подлежащо на изчегъртване. Смешното е, че май ГЕРБ е единствената партия, която в действителност в никакъв случай не е била в коалиция с Българска социалистическа партия (ДПС бяха в Тройната коалиция). Също по този начин смешно е и че този колажи и мемета се популяризират от последователи на сили, които напълно до неотдавна бяха в коалиция с Българска социалистическа партия и чиито водачи са, както се споделя, от сой – деца и внуци на знойни комунисти. Хайде да не ги загатваме поименно, че писъците им ще раздерат небесата!
Разбира се, има графични опозорявания и в противоположната посока. Например в последно време шества фотография на Бабикян и Кирил Петков с огромен пакет рула тоалетна хартия. Или пък (това е много по-старо, само че го загатвам поради социалистическата връзка) – „ синият шаман “ Дайнов и досегашният розов ръководител на ПЕС Станишев, клекнали един до различен. Но това нито са мемета, нито са колажи, а документални фотоси като тези на Вежди Рашидов с мултаците, дето се скъсаха да ги популяризират, когато го избраха за ръководител на Парламента.
От стотици фотоси на един човек постоянно можеш да извадиш няколко, на които индивидът наподобява като урод. Бойко Борисов има грозновата осанка, само че пък някогашният му министър Христо Иванов не е доста по-красив. Кирил Петков и Асен Василев имат доста изразителни лица и не е мъчно да ги хванеш в миг, когато наподобяват карикатурно. Горкият военачалник Атанасов пък е невисок и го скъсват от насмешки поради това. А да се подиграваш на жена, че е грозна, и на мъж, че е невисок – това е безсрамие. Или пък че са дебели. Като Делян Пеевски и Иво Мирчев, въпреки че вторият в последно време се е вталил, както наскоро се беше вталил и първият. И никой не се свени да наскърбява близък за външния му тип или други негови вродени белези. А другояче е смут да се изпуснеш и да кажеш думата „ чернокож “! Тогава всички, които до момента са разправяли по най-духовит метод кой е противен, кой е пълен, кой е невисок, на кого носът му е огромен и прочие, незабавно се трансформират в доблестни рицари и се подвигат на сетна бран против „ езика на омразата “.
Главно средство на политическата реторика е да опозоряваш съперника за нещо, което няма нищо общо с политиката. Хартиеното и машинното гласоподаване ще си заминат като доста други дъвки преди тях и ще ги забравим, както сме не запомнили и по-скандални неща. Но пристрастеността към национално оскверняване ще си остане. То към този момент е достигнало такива висоти, че едва ли е останал човек, който да не е сигурен, че безусловно всички политици, без изключение, са отпадъци, тъпаци, селяни и нарушители.
Докато изповядваме, че не сме народ, а мърша (по Петко Славейков), няма по какъв начин да сме нещо друго. А в действителност не сме. Светът познава и доста по-големи мърши от нас. Ние сме хубава страна с хубави хора, единствено че имаме интелигенция (или по-точно – част от интелигенцията), която ненавижда да сме прилична страна и търси личната си стойност във подправени световни идеали, надвишаващи и засенчващи „ локалния провинциализъм “. Вместо да сме признателни за всичко, което имаме, ние клокочим в хронично отвращение и окайваме жестоката си орис. Просто не знам по какъв начин Бог към момента ни търпи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ