Върховният съд на Норвегия отряза природозащитници за проучването за петрол в Арктика
Върховният съд на Норвегия отхвърли несъгласие от природозащитни групи, опитващи се да спрат изследванията за нефт в Арктика, след историческа борба за уговорките на страната в региона на климата, съобщи " Франс прес ".
С гласоподаване 11 на 4, висшият съд отхвърли аргумента на две организации - " Грийнпийс " и норвежкия клон на " Млади другари на Земята ", които обявиха, че даването на 10 лиценза за изследване за нефт в Баренцово море през 2016 година е противоконституционно.
Позовавайки се на Парижкото съглашение за климата, което има за цел да ограничи до 2100 година световното стопляне до по-малко от два градуса по Целзий над равнищата отпреди индустриалната ера, природозащитниците се аргументираха, че лицензите за нефт нарушават член 112 от конституцията на Норвегия, който подсигурява правото на всеки на здравословна околна среда.
Исковете им към този момент бяха отхвърлени от две правосъдни инстанции и очакванията бяха дефинитивно разрушени от Върховния съд, който произнесе присъдата посредством видеоконференция.
По-голямата част от съда в действителност се съгласи с деятелите, че член 112 може да се базира, в случай че страната не извърши своите климатични и екологични отговорности - само че те не считат, че той е използван в този случай.
Съдът също по този начин одобри, че даването на разрешителни за нефт не опонира на Европейската спогодба за правата на индивида, частично тъй като те не съставляват " действителен и непосреден риск " за живота и физическата целокупност.
" Ние сме възмутени от това решение, което оставя младежта и бъдещите генерации без конституционна отбрана ", съобщи в изказване Тереза Хюгстмир Вой, началник на Младите другари на Земята Норвегия.
" Върховният съд избира преданост към норвежката нефт над нашите права за бъдеще, което може да се живее ", добави тя.
Преди решението на Върховния съд " Грийнпийс " беше изпратил концепцията да заведе делото пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Групата дефинира случая като " исторически ", който може да повлияе на бъдещата петролна политика на Норвегия, най-големият производител на въглеводороди в Западна Европа.
Този случай също следва световна наклонност, при която климатичните промени се появяват все по-често в правосъдни каузи.
В Холандия през 2019 година на страната беше подредено да понижи излъчванията си на парникови газове с най-малко 25 % преди 2020 година, откакто дело беше импортирано в най-високия съд в страната от екологичната група Urgenda.
С гласоподаване 11 на 4, висшият съд отхвърли аргумента на две организации - " Грийнпийс " и норвежкия клон на " Млади другари на Земята ", които обявиха, че даването на 10 лиценза за изследване за нефт в Баренцово море през 2016 година е противоконституционно.
Позовавайки се на Парижкото съглашение за климата, което има за цел да ограничи до 2100 година световното стопляне до по-малко от два градуса по Целзий над равнищата отпреди индустриалната ера, природозащитниците се аргументираха, че лицензите за нефт нарушават член 112 от конституцията на Норвегия, който подсигурява правото на всеки на здравословна околна среда.
Исковете им към този момент бяха отхвърлени от две правосъдни инстанции и очакванията бяха дефинитивно разрушени от Върховния съд, който произнесе присъдата посредством видеоконференция.
По-голямата част от съда в действителност се съгласи с деятелите, че член 112 може да се базира, в случай че страната не извърши своите климатични и екологични отговорности - само че те не считат, че той е използван в този случай.
Съдът също по този начин одобри, че даването на разрешителни за нефт не опонира на Европейската спогодба за правата на индивида, частично тъй като те не съставляват " действителен и непосреден риск " за живота и физическата целокупност.
" Ние сме възмутени от това решение, което оставя младежта и бъдещите генерации без конституционна отбрана ", съобщи в изказване Тереза Хюгстмир Вой, началник на Младите другари на Земята Норвегия.
" Върховният съд избира преданост към норвежката нефт над нашите права за бъдеще, което може да се живее ", добави тя.
Преди решението на Върховния съд " Грийнпийс " беше изпратил концепцията да заведе делото пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Групата дефинира случая като " исторически ", който може да повлияе на бъдещата петролна политика на Норвегия, най-големият производител на въглеводороди в Западна Европа.
Този случай също следва световна наклонност, при която климатичните промени се появяват все по-често в правосъдни каузи.
В Холандия през 2019 година на страната беше подредено да понижи излъчванията си на парникови газове с най-малко 25 % преди 2020 година, откакто дело беше импортирано в най-високия съд в страната от екологичната група Urgenda.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ