Въпреки усилията в последните години за намаляване на обема за

Въпреки напъните в последните години за понижаване на размера за желаната информация, новите комплекти за годишното отчитане на активността на юридическите лица, които българските предприятия са длъжни да подават в Национален статистически институт, остават прекомерно обемни и комплицирани и още веднъж молим за опростяване на формите на документите, защото попълването изисква време и средства на всички настоящи предприятия. Това декларира ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев в писмо до ръководителя на Национален статистически институт Сергей Цветарски.

Според АИКБ една от аргументите за неприятното показване на България в класацията на Световната банка „ Doing Business “ във връзка с индикатора „ Време за заплащане на налози “, е времето, което предприятията отделят за попълване и подаване в Национален статистически институт на формулярите за годишни доклади за активността си.

С незадоволство установяваме, че в препоръчаните ни за координиране формуляри, справките за активността, които би трябвало да попълнят нефинансовите предприятия не трансформират своя брой, написа ръководителят на АИКБ.

Той изяснява, че над 90% от всички предприятия в България дават отговор на критериите за микропредприятия и настоящото европейско и национално законодателство планува голям брой облекчения по отношение на отчетността и публичността на финансовите доклади на тази категория предприятия. Намаляването на административната тежест посредством понижаване на изискуемата статистическа информация за тези предприятия, би трябвало да е задача и на Национален статистически институт, акцентира Васил Велев.

От работодателската организация означават като илюстрация единствено няколко съответни информации от годишния доклад за активността на нефинансовите предприятия, които затрудняват респондентите микро и дребни предприятия:

- Справка за приходите от продажби на артикули, материали и комисионни от търговско-посредническа активност в раздел “търговия на дребно, без търговията с коли и мотоциклети” през 2017 година;

- Справка за продажбите и комерсиалните обекти през 2017 година;

- Справка за разноските на първични материали и материали за 2017 година;

- Отчет за разхода на горива и сила за 2017 година.

" Отчитайки, че огромен брой от предприятията, които се занимават с търговия на дребно са микро и дребни предприятия и в доста дребна част от комерсиалните обекти се води аналитичност за продажбите по групи артикули, която да съответствува с аналитичността на Национален статистически институт, можем да отбележим, че доста постоянно (Справка за приходите от продажби на артикули, материали и комисионни от търговско-посредническа активност в раздел “Търговия на дребно, без търговията с коли и мотоциклети “ и Справка за продажбите и комерсиалните обекти) се попълнят безредно и не дават отговор на действителното положение на продажбите в комерсиалните обекти на дребно ", разясняват от АИКБ.

Същото важи и за другите две информации (Справка за разноските на първични материали и материали и Отчет за разхода на горива и енергия). По предписание предприятията са консуматори на горива и сила. Те употребяват горивата и силата в активността си като директно разходват закупените количества без да ги складират. За някои енергийни артикули, като електричество, топлоенергия и природен газ, складирането им е на практика невероятно. Тези артикули и материали се използват сега на покупката им и когато непроизводствени микро и дребни предприятия (услугите съставляват над 60% от българската икономика) закупуват електрическа енергия, топлоенергия или природен газ, количественото им счетоводно отчитане се прави само и единствено за задачите на вярното попълване на статистическия доклад за разхода на горива и сила на Национален статистически институт. Мениджърите и притежателите на тези предприятия се интересуват единствено от финансовата стойност на тези разноски, означават от бизнеса.

Според АИКБ тази информация не е значима при съставянето на годишните финансови доклади на предприятията, тъй като те се сформират единствено в хиляди лв.. Тази информация не е значима и за Национална агенция за приходите, защото при пресмятане на годишната данъчна основа значение има единствено стойностното изражение на приходите и разноските на данъкоплатеца. Единствено и единствено Национален статистически институт изисква и упорства за информация за количествения разход на предприятията за електричество, топлоенергия и природен газ. Това е образец за голословна и несъразмерна административна тежест за бизнеса.

Обичайна процедура е микро и дребните предприятия да регистрират единствено стойностно разноските за сила и горива, без да записват количествата на закупените и употребявани такива, а в края на годината безредно попълнят справките на Национален статистически институт без записите в справките да дават отговор на действителното положение на разноските. Това води и до неистинност на статистическата информация, т.е. със основаната непотребна административна тежест за бизнеса не се извършват задачите и дилемите на Национален статистически институт, е изводът на работодателите.

От АИКБ оферират Национален статистически институт да оцени и премисли методологията и инструментариума за събиране на статистическа информация по отношение на употребяваните от бизнеса горива и сила. Смятаме, че тази информация доста по-точно и без особена компликация може да бъде събрана от производителите и търговците на тези артикули, които продават на крайни консуматори. Така същата информация ще бъде събрана от няколкостотин предприятия, а няколко стотици хиляди микро и дребни предприятия ще бъдат освободени от това задължение.

Подобен метод, по мнението на работодателите, би трябвало да бъде прибавен за всички данни събирани от Национален статистически институт от бизнеса.

От организацията също по този начин считат, че годишната статистическа информацията, отвън формите и данните на годишните финансови доклади, която се изисква от всички предприятия, може да се събере и на извадков принцип, което би улеснило и съкратило процеса на събиране на данните и би икономисало време и средства на българския бизнес.

За поредна година АИКБ приканва виновните държавни институции за основаване на „ единна точка “ за подаване на годишните финансови доклади на юридическите лица. В актуалната обстановка бизнесът е задължен да подава една и съща информация в Национален статистически институт и в Търговския указател, което съставлява ненужна административна тежест и загуба на време и пари за българските бизнесмени. За страдание още веднъж отчитаме индиферентност, тромавост и мудност на всички виновни за решаването на казуса държавни институции, в това число и Национален статистически институт, акцентира в писмото ръководителят на АИКБ Васил Велев, като отбелязва подготвеност за разговор и съдействие на организацията с Национален статистически институт.