Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност на външните пазари,

Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност на външните пазари, ...

ЕК очаква 3% ръст на българската икономика догодина.


Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност на външните пазари, вътрешното търсене би трябвало да подкрепи икономическия растеж, посочват експертите от ЕК за България.

© Yves Herman В унисон с общата тенденция на забавяне в ЕС и еврозоната Европейската комисия понижава прогнозата си за икономическия растеж в България от 3.4% до 3% през 2020 г., а година след това растежът се забавя допълнително до 2.9%. Това показва есенната макроикономическа прогноза на комисията. В същото време Брюксел ревизира очакванията си за 2019 г. нагоре с 0.3 пр. п., като така растежът се ускорява от миналогодишните 3.1% до 3.6%. Според сметките на Брюксел вътрешното търсене ще е единственият компонент с положителен принос към растежа на БВП през периода 2019-2021 г., докато инвестициите и нетният износ са с минус.

Глобалната несигурност продъжлава да е бреме за икономичесия растеж на Европа. Брюксел ревизира леко надолу очакванията си за увеличението на БВП в еврозоната през 2019 и 2020 г. до малко над 1%. В ЕС пък растежът остава 1.4% през целия прогнозен период. Прогнозите за най-голямата икономика - германската, са за 0.4% ръст през тази година и по 1% през следващите две.

Абонирайте се за Капитал Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми Прогнозата на България

Външното търсене на български стоки и услуги в Европа отслабва, в резултат на което Брюксел залага на спад на износа през 2019 г. и слаб ръст през следващите две години. Подобно на предходни години, вътрешното търсене ще остане основният двигател на растежа през прогнозния период. Неговият ръст се дължи на увеличението на възнагражденията и добрите показатели на пазара на труда. Очакванията на ЕК са заетостта да достигне своя таван догодина, а безработицата да падне още малко - до 4.1 %, което е исторически най-ниското ниво. Насищането на пазара на труда логично ще забави и растежа на потреблението на домакинствата. През следващите две години инвестициите нарастват, но скромно, а причина е икономическата несигурност в Европа и по света и влошените перспективи пред икономическия растеж.

Инфлацията се забавя от средно 2.4% тази година до 1.6% през 2020 г. заради отслабващия ефект на временни фактори, които повишиха цените на определени групи стоки като храни и комунални услуги през 2019 г. От друга страна, от Брюксел залагат, че растежът на заплатите ще продължи през 2020 и 2021 г., макар и с по-скромен темп.

Големият риск за България е вероятността от силен и продължителен срив на търсенето на български стоки и услуги в основните търговски партньори на страната, става ясно от прогнозата на ЕК.

Какво става в Европа

Глобалната несигурност забавя растежа в Европа, особено силно по линия на преработващата промишелност, в резултат на което перспективата пред европейската икономика е за продължителен период от по-скромен растеж и слаба инфлация. Очакванията за растежа на БВП в еврозоната за пореден път са ревизирани надолу - с 0.1 пр.п. до 1.1% през 2019 г. и с 0.2 пр. п. до 1.2% през 2020. В ЕС пък растежът остава 1.4% през целия прогнозен период.

Очакванията на Брюксел са за по-слаб растеж в повечето държави от ЕС догодина. Добра новина обаче е очакваното ускорение на растежа в Германия - от 0.4% тази година до 1% догодина.

Източник: capital.bg