Голяма война е малко вероятна в съвременните международни отношения
Въпреки възходящите признаци за военна подготовка във водещите международни страни , има всички о снования да се счита, че една огромна война е невъзможна в актуалните интернационалните връзки , както се вижда, от неотдавнашната индийско-пакистанска военна рецесия, която включваше въздушни удари. В последна сметка и двете нуклеарни страни се отдръпнаха от ръба и приготвиха почвата за връщане към предвоенно статукво , пишат в собствен разбор от съветския спорен клуб " Валдай ".
Този и други сходни епизоди демонстрират, че военният фактор към момента е значим, когато става въпрос за интернационалните връзки . Но същите условия демонстрират, че водещите военни сили не желаят да употребяват войната като способ за решение на разликите между тях.
В същото време, разнообразни елементи на света имат пояс от нежни страни , които са доста по-назад от водещите сили във военно отношение и постоянно се трансформират в поле на съревнование сред тях . Това поле обаче последователно се свива. Водещите страни вършат неточности по време на рецесии, които съпътстват тяхното съревнование и в последна сметка получават нов опит на въздържаност и отговорно държание. Можем да кажем, че този опит в един нежен и все по-непредсказуем свят е някак си подобен с закаляването на стоманата, защото се трансформира от руда в по-силен материал.
Трите основни процеса , които водят до подсилване на структурата на интернационалните връзки, са съперничеството сред Русия и Запада , антантата сред Русия и Китай и стратегическата автономност на все по-голям брой велики сили .
Първата основна наклонност е съперничеството сред Русия и Запад: Фокусирано най-вече на Евразийския континент, това е съревнование на икономическите и интеграционните модели. Има дребна аналогия със Студената война във военно отношение, макар че някои аспекти на политическото съревнование също са явни. Мащабът на разгърнатите сили и активи е по-малък от равнищата в края на 80-те години на предишния век, до момента в който подготовката, направена след украинската рецесия, е доста по-различна от напъните за основаване на войска за навлизане или на групировки от сили, ситуирани от Организацията на Варшавския контракт и НАТО в Германия.
В същото време в Източна Европа и на Балканите има пояс на нестабилни страни, които първи се трансформират в поле на борба сред Русия и Запада. Но това опълчване не е фронтално. Западът, сходно на съдружниците на Русия са в несъгласия по стратегическия път. Европейските съдружници на Съединени американски щати постоянно са в спор със Съединени американски щати за увеличението на военните разноски или вероятните цели на американските военни интервенции. Съюзниците на Русия постоянно са двусмислени във връзка с политическото разрешаване на спорове. Все още има неустановеност във връзка с вероятностите за стратегическа автономност на Европа във връзка с Съединени американски щати, само че този проблем затруднява изясняването дали Русия и Западът се сблъскват в Евразия.
Увеличаването на военното напрежение в Европа не е измежду картите. В отговор на настояванията на Полша и Балтийските страни, Съединени американски щати постоянно подхващат минимални политически стъпки, които провокират обилни осведомителни отблясъци. Но в случай че желаеме да използваме метафората от Студената война, Европа е сцена на Странна Студена Война, която няма нападателни офанзивни дейности, до момента в който борбата сред съперниците е под формата на непрекъснати и към момента ефикасни политически провокации. Неотдавнашен случай е абсурдът в Австрия, за който се твърди, че е обвързван с съветска гражданка, оказала се босненска студентка. Това обаче докара до рухването на държавното управление на Себастиан Курц.
Втората основна наклонност е появяването на руско-китайска антанта, за която структурните условия са узрели: Руските и китайските политически и стопански гравитационни центрове са в разнообразни елементи на Евразия и имат разнообразни вектори. 75% от съветското население и Брутният вътрешен продукт са в европейска Русия, до момента в който по-голямата част от популацията на Китай и Брутният вътрешен продукт са съсредоточени по протежението на тихоокеанското крайбрежие. Руският вектор сочи към Европа, Китай, към Тихия океан. Така те се връщат обратно един към различен и се сблъскват с еднакъв противник, Съединени американски щати.
Антантата се оформя вследствие на дълготрайно доближаване, което стартира в края на 80-те години. Настоящото положение на връзките без пресилване е невиждано близко в стратегически смисъл. Но това не е формален боен съюз. Западът едвам стартира да схваща руско-китайските връзки. Що се отнася до съветските и китайските специалисти, те следят консолидирането на стратегическите връзки сред двете страни в продължение на повече от две десетилетия. Общо взето, руско-китайското доближаване докара до изгубването на граница за сигурност в Централна Евразия. Русия и Китай не се конкурират за политическо въздействие в страните от Централна Азия и Монголия, какъвто постоянно е казусът с Украйна, която най-сетне се трансформира в ябълка на раздора сред Русия и Запада.
Можем да кажем, че доближаването сред Русия и Китай е гаранция за непоклатимост за страните от района, което им оказва помощ да преодолеят политическите напрежения (като преноса на властта) без намесата на външни сили. Освен това Русия и Китай имат градивен метод за доближаване на личните си начинания за интеграция. Установяването на съгласуваност сред Евразийският стопански съюз и " Един пояс-един път " е извънредно значимо в този смисъл. Железопътният и тежкотоварен транспорт на товари в Централна Азия могат да обезпечат стопански тласък за всички страни в района.
И най-после, третата основна наклонност е стратегическата автономност на все по-голям брой велики сили: Според експертни оценки, Индия и Китай ще се трансфорат в основни международни стопански системи преди 2050 година Китай ще доближи паритет в стандартните сили със Съединени американски щати още по-рано и ще има същия брой ударни групи самолетоносачи.
Индия, въпреки и с известно закъснение, ще има една от най-силните армии в света. Иран и Турция, две обичайни велики сили, също организират дейна външна политика. Много зависи от тяхното присъединяване в районните политики в Близкия изток. Пакистан и Израел, и двете нуклеарни страни, също са дейни в интернационалните връзки, нещо, което единствено усложнява стратегическото уравнение. Египет и Саудитска Арабия не постоянно са предсказуеми и комфортни като съдружници на техния исторически сътрудник, Съединени американски щати.
В последна сметка самостоятелният курс, подхванат от всеки главен състезател, прави разбора и интернационалните прогнози още по-трудни, като в същото време въпреки всичко усилва несигурността.
Руско-турската рецесия през 2015 година, най-тежкият боен случай в връзките сред Русия и НАТО след Студената война, е може би най-очевидният знак за тази комплицирана среда. Руско-турската рецесия, сходно на последното индийско-пакистанско опълчване, демонстрира, че непредвидени и непредвидими събития от огромно значение могат да се оформят освен в предстоящите браншове, само че и в тези, които наподобяват незначителни.
Но страните , участващи във всеки един от тези сюжети, демонстрират здрав разсъдък и не виждат войната като способ за споразумяване на разликите . Умножаващите се военни рецесии разрешават на участниците да схванат, че международният мир е обща полезност и няма политическа цел, за която би могла да бъде жертвана .
Бившият началник на Пентагона Уилям Пери предизвестява за риск от нуклеарен спор
Липсва разговор, през Студената война най-малко са общували неофициално
Този и други сходни епизоди демонстрират, че военният фактор към момента е значим, когато става въпрос за интернационалните връзки . Но същите условия демонстрират, че водещите военни сили не желаят да употребяват войната като способ за решение на разликите между тях.
В същото време, разнообразни елементи на света имат пояс от нежни страни , които са доста по-назад от водещите сили във военно отношение и постоянно се трансформират в поле на съревнование сред тях . Това поле обаче последователно се свива. Водещите страни вършат неточности по време на рецесии, които съпътстват тяхното съревнование и в последна сметка получават нов опит на въздържаност и отговорно държание. Можем да кажем, че този опит в един нежен и все по-непредсказуем свят е някак си подобен с закаляването на стоманата, защото се трансформира от руда в по-силен материал.
Трите основни процеса , които водят до подсилване на структурата на интернационалните връзки, са съперничеството сред Русия и Запада , антантата сред Русия и Китай и стратегическата автономност на все по-голям брой велики сили .
Първата основна наклонност е съперничеството сред Русия и Запад: Фокусирано най-вече на Евразийския континент, това е съревнование на икономическите и интеграционните модели. Има дребна аналогия със Студената война във военно отношение, макар че някои аспекти на политическото съревнование също са явни. Мащабът на разгърнатите сили и активи е по-малък от равнищата в края на 80-те години на предишния век, до момента в който подготовката, направена след украинската рецесия, е доста по-различна от напъните за основаване на войска за навлизане или на групировки от сили, ситуирани от Организацията на Варшавския контракт и НАТО в Германия.
В същото време в Източна Европа и на Балканите има пояс на нестабилни страни, които първи се трансформират в поле на борба сред Русия и Запада. Но това опълчване не е фронтално. Западът, сходно на съдружниците на Русия са в несъгласия по стратегическия път. Европейските съдружници на Съединени американски щати постоянно са в спор със Съединени американски щати за увеличението на военните разноски или вероятните цели на американските военни интервенции. Съюзниците на Русия постоянно са двусмислени във връзка с политическото разрешаване на спорове. Все още има неустановеност във връзка с вероятностите за стратегическа автономност на Европа във връзка с Съединени американски щати, само че този проблем затруднява изясняването дали Русия и Западът се сблъскват в Евразия.
Увеличаването на военното напрежение в Европа не е измежду картите. В отговор на настояванията на Полша и Балтийските страни, Съединени американски щати постоянно подхващат минимални политически стъпки, които провокират обилни осведомителни отблясъци. Но в случай че желаеме да използваме метафората от Студената война, Европа е сцена на Странна Студена Война, която няма нападателни офанзивни дейности, до момента в който борбата сред съперниците е под формата на непрекъснати и към момента ефикасни политически провокации. Неотдавнашен случай е абсурдът в Австрия, за който се твърди, че е обвързван с съветска гражданка, оказала се босненска студентка. Това обаче докара до рухването на държавното управление на Себастиан Курц.
Втората основна наклонност е появяването на руско-китайска антанта, за която структурните условия са узрели: Руските и китайските политически и стопански гравитационни центрове са в разнообразни елементи на Евразия и имат разнообразни вектори. 75% от съветското население и Брутният вътрешен продукт са в европейска Русия, до момента в който по-голямата част от популацията на Китай и Брутният вътрешен продукт са съсредоточени по протежението на тихоокеанското крайбрежие. Руският вектор сочи към Европа, Китай, към Тихия океан. Така те се връщат обратно един към различен и се сблъскват с еднакъв противник, Съединени американски щати.
Антантата се оформя вследствие на дълготрайно доближаване, което стартира в края на 80-те години. Настоящото положение на връзките без пресилване е невиждано близко в стратегически смисъл. Но това не е формален боен съюз. Западът едвам стартира да схваща руско-китайските връзки. Що се отнася до съветските и китайските специалисти, те следят консолидирането на стратегическите връзки сред двете страни в продължение на повече от две десетилетия. Общо взето, руско-китайското доближаване докара до изгубването на граница за сигурност в Централна Евразия. Русия и Китай не се конкурират за политическо въздействие в страните от Централна Азия и Монголия, какъвто постоянно е казусът с Украйна, която най-сетне се трансформира в ябълка на раздора сред Русия и Запада.
Можем да кажем, че доближаването сред Русия и Китай е гаранция за непоклатимост за страните от района, което им оказва помощ да преодолеят политическите напрежения (като преноса на властта) без намесата на външни сили. Освен това Русия и Китай имат градивен метод за доближаване на личните си начинания за интеграция. Установяването на съгласуваност сред Евразийският стопански съюз и " Един пояс-един път " е извънредно значимо в този смисъл. Железопътният и тежкотоварен транспорт на товари в Централна Азия могат да обезпечат стопански тласък за всички страни в района.
И най-после, третата основна наклонност е стратегическата автономност на все по-голям брой велики сили: Според експертни оценки, Индия и Китай ще се трансфорат в основни международни стопански системи преди 2050 година Китай ще доближи паритет в стандартните сили със Съединени американски щати още по-рано и ще има същия брой ударни групи самолетоносачи.
Индия, въпреки и с известно закъснение, ще има една от най-силните армии в света. Иран и Турция, две обичайни велики сили, също организират дейна външна политика. Много зависи от тяхното присъединяване в районните политики в Близкия изток. Пакистан и Израел, и двете нуклеарни страни, също са дейни в интернационалните връзки, нещо, което единствено усложнява стратегическото уравнение. Египет и Саудитска Арабия не постоянно са предсказуеми и комфортни като съдружници на техния исторически сътрудник, Съединени американски щати.
В последна сметка самостоятелният курс, подхванат от всеки главен състезател, прави разбора и интернационалните прогнози още по-трудни, като в същото време въпреки всичко усилва несигурността.
Руско-турската рецесия през 2015 година, най-тежкият боен случай в връзките сред Русия и НАТО след Студената война, е може би най-очевидният знак за тази комплицирана среда. Руско-турската рецесия, сходно на последното индийско-пакистанско опълчване, демонстрира, че непредвидени и непредвидими събития от огромно значение могат да се оформят освен в предстоящите браншове, само че и в тези, които наподобяват незначителни.
Но страните , участващи във всеки един от тези сюжети, демонстрират здрав разсъдък и не виждат войната като способ за споразумяване на разликите . Умножаващите се военни рецесии разрешават на участниците да схванат, че международният мир е обща полезност и няма политическа цел, за която би могла да бъде жертвана .
Бившият началник на Пентагона Уилям Пери предизвестява за риск от нуклеарен спор
Липсва разговор, през Студената война най-малко са общували неофициално
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ