Вълнуващо, ново предизвикателство в непозната страна, с неизвестен за мен

" Вълнуващо, ново предизвикателство в непозната страна, с незнаен за мен език " - по този начин Робърт Уилсън дефинира работата си в България по режисура на Шекспир " Бурята ".

Наричат го колос в света на авангардния спектакъл и експериментатор в потреблението на времето и пространството на сцената. Робърт Уилсън е еднообразно издирван както за постановки в театъра, по този начин и в операта. Той работи освен като режисьор, само че и като хореограф, сценограф, светлинен дизайнер, художник, пърформър, видео актьор, драматург. Удостояван с многочислени награди за високи достижения, в това число номинация за премия Пулицър, две награди Премио Убу, златен лъв на биеналето във Венеция и премия Оливие.

" Бурята " е повсеместен мит. Както и всички произведения на Шекспир изобилства от време, не е спряло в един миг. Има митичен роман с универсална история. В този смисъл има независимост за режисьора да си показа какво би могло да бъде. Казва се, че Шекспир в никакъв случай не би могъл да разбере напълно какво е написал, не е нещо за пояснение, нещо за схващане, а нещо за размишление, за разглеждане по разнообразни способи, по тази причина е още толкоз съответстващо и през днешния ден. Шекспир е може би най-великият създател на постановки, сигурно един от най-хубавите. Винаги можеш да го преоткриеш, толкоз е отворен " - споделя той за избора на пиесата.

Българските артисти, с които работи, избира по това " кой е там ".

" Погледнах актьорите, някои имат по-дълбок, други – по-писклив глас, някои имат по-слаб глас, някои са по-слаби, други по-ниски, по-високи… Събираш семейство, наблюдаваш по какъв начин се допълват. Не е наложително да се основава на това какъв брой са надарени или нещо сходно. Общо взето при всички подготовки, в случай че имам кастинги, карам хората просто да стоят, безмълвни, с цел да видя какви са. Толкова е забавно да видиш група хора и да гледаш тези двамата по какъв начин наподобяват дружно, тези, тези четиримата по какъв начин се допълват – физически, с гласовете си, с придвижванията си "

Опитва се да няма хрумвания, когато работи с актьорите, тъй като има ли – забива.

" Често в театъра постановката стартира с дума, с изречена дума. Но както и в живота, това, което виждаме, е също толкоз значимо, колкото това, което чуваме. Често в театъра, от моя позиция, хората мислят за образната част след аудио частта. Първо пишем пиесата и след това вършим театралния дизайн. Аз започвам с дизайна, с архитектурата на пространството. Конструкцията ми е насочена към време-пространството – бързо, постепенно, жестоко, нежно. "

Няма визия и какъв брой дълга ще бъде тази режисура. Понякога дефинира това авансово, само че в този случай не е по този начин.

Баща му претърпява тежко фактът, че той работи в театъра.

" Поканих го на първите няколко постановки, а той отхвърляше, не демонстрираше интерес. В последна сметка пристигна и не му хареса. Каза ми " Синко, това е отвращаващо ". Той в никакъв случай не беше стъпвал в спектакъл. Дойдох от общественост без театри, музеи, галерии, чак като отидох в Ню Йорк при започване на двайсетте си години открих театъра, музеите. "

Като инцидентно дефинира това, че става най-авангардният сценичен актьор в света.

През 1967 година завежда дело, с цел да осинови 13-годишно глухо чернокожо момче.

" Съдията ми сподели " Господин Уилсън, какво Ви кара да мислите, че това дете има разсъдък? " Отвърнах, че има възприятие за комизъм, което е симптом на просветеност. Не го впечатлих, съдията, де. В края на процеса се обърнах към него с думите " Знаете ли, господин арбитър, в случай че не ми дадете това момче, то ще коства на щата Ню Джърси ужасно доста пари да го държите в затвор! " Той отвърна " Г-н Уилсън, имате право… " И по този начин ми го дадоха. Осъзнах, че разбираше света от това, което виждаше и постоянно виждаше неща, които на мен ми убягваха, тъй като съм бил ангажиран да чувам. Показваше ми неща, които не виждах, тъй като бях прекомерно ангажиран с думите. "

За Уилсън любовта към операта и театъра е идентична.

" Французите го назовават " погледът на немия ", нарекоха я няма опера. Донякъде, бяха структурирани тишини. Гледам на работата ми в изначалния смисъл на думата опера, в латинския смисъл – опус, творба. Донякъде всички произведения са спектакъл. Дори да сме неми, отново има тон. Не съществува тишина. Винаги има тон. Винаги е наситено. "

Признава, че въобще не харесва да е на сцена, само че харесва да е фен.

" Случвало се е да имам 53 минути преди да изрека и дума. Как да задържа вниманието на публиката повече от 45 минути без да приказвам? "

Повече от Робърт Уилсън вижте във видеото.