Валери Йорданов е изцяло отдаден на сцената и образа актьор,

Валери Йорданов е напълно предан на сцената и облика артист, който поставя на пауза другия живот, до момента в който репетира функциите си - присъща линия за всички студенти на професор Стефан Данаилов, чийто клас приключва и Йорданов през 1996 година Започва кариерата си от Младежкия спектакъл, притежател е на " Аскеер ", " Икар " и е най-добре прочут с дългогодишната си роля на Бръчков в постановката " Хъшове " в Народния спектакъл. Специфичното му наличие в действителност може да се усети най-добре в заглавия, които са под радара на необятната аудитория, като да вземем за пример интернационално сполучливите късометражни филми " Зевс " и " Парафиненият принц ".

Десет години след режисьорския си дебют в киното с кино лентата " Кецове ", в този момент Валери Йорданов слага още едно ново начало. В книжарниците е първата му книга - сборникът от къси разкази " Гризачи " (изд. " Колибри " ).
Като какъв човек се определяте?
Не обмислям над себе си и рядко употребявам огледало. Колеги и другари споделят, че съм правилен и съответен (думата не идва от " глупак " ). Обичам да се грижа и да ме е " грижа " за някого.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Вярвам в " Края си ". И в пътя по-късно.
Реклама Любимият ви миг от деня?
Започва от събуждането. Завършва, когато е решил.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да следя хората. И всякога да е като " за първи път ".
Кое е най-голямото ви достижение?
Децата ми. Нямам по-голяма премия и грижа от тях.
Как си почивате?
Обичам да съм надалеч от хората. Да виждам плувката си или гората, или морето. Без непотребни звуци. Слънце и вятър...
Реклама Какво ви зарежда?
Разреждат ме всички безсмислени събития и нáпъни. Когато ги няма (говоря за тържественост, политика, показност, упоритости и егоцентризъм, неосъзнати обвинявания и режисирани демонстрации на " темперамент и Аз " ), зарежда ме всичко останало, което е естествено и първично - от събуждането си. Като децата.
Какво ви разсмива?
Това, което ме " разрежда " - по този начин го пъдя. Плюс децата, въображението и Чаплин.
Какво ви натъжава?
Понякога спомен, от време на време безсилието ми да оказа помощ, а от време на време - имитация от филм или пиеса, която съм чувал в живота си, преди " в този момент ".
Какво ви вбесява?
Непривично ми е да се вбеся, " бесовете " са комплицирана тематика, " лиценз " на Достоевски. Паля бързо, когато видя, че наскърбяват или лъжат другар, непосредствен или човек, който е откровен.