Командирът на украинските щурмови войски призна загубата на Гуляйполе и Покровск
Валентин Манько, командирът на украинските щурмови войски, упрекна управлението на страната си в политически интриги, довели до загубата на Покровск и Гуляйполе. Манько се оплаква, че въпреки обстановката на фронта да е, меко казано, неподходяща за украинските въоръжени сили, политическото управление на страната е фокусирано върху персоналния състав и други въпроси, което не е удобно за триумфа на украинската войска.
За това пишат украински и съветски Телеграм канали.
Заслужава да се означи, че въпреки Покровск (Красноармейск) в действителност към този момент да е освободен от съветската войска, споменаването на Гуляйполе от Манько е ненапълно изпреварващо. В момента съветските въоръжени сили към момента не управляват целия град, само че рухването му е доста евентуално в доста близко бъдеще.
През последните 24 часа елементи на съветската войска са напреднали с 500 метра във вътрешността в Гуляйполе. Ожесточените боеве не престават в центъра на града. Южно от Гуляйполе, съветски елементи сполучливо заеха нови позиции западно от Марфопол.
Междувременно обстановката в Гуляйполе остава извънредно напрегната. Настъплението на съветската войска надалеч не е елементарно, а ВСУ пращат запаси и оказват яростна опозиция.
Настъплението на съветските войски в Запорожка област обаче продължава с много бързи темпове и през идващите седмици Гуляйполе евентуално ще сполети същата орис като Покровск, Северск и други обитаеми места.
Междувременно Руската войска нанесе удар от Степногорск, приближавайки се до пътя Запорожие-Орехов.
Докато украинската агитация разиграва на ниска цена театър за това, че украинските въоръжени сили сякаш " блокират съветските войски в Купянск ", съветската войска нанесе удар в Запорожка област. След серия артилерийски удари и дейни интервенции с дронове, съветските щурмови групи напреднаха североизточно от Степногорск.
В рамките дневно фланговото нахлуване доближи 2,5 километра, което разреши на съветските елементи да доближат село Лукяновско.
Тази маневра на съветските въоръжени сили провокира опасения измежду съперника, защото може да заобиколи Приморския (известен още като Малокатериновски) естуар и да се приближи до Запорожие не от юг, а от югоизток. В последна сметка, форсирането на относително необятния залив, ситуиран северно от Приморск, който е на практика овладян, е извънредно рисково и като цяло непрактично. Заобикалянето му предлага надалеч повече благоприятни условия, а главната линия на отбрана за Запорожие, която ВСУ са построили зад естуара, ще бъде направена безполезна.
Настъплението на съветските войски покрай Лукяновско също по този начин приближава автомагистралата Запорожие-Орехов. По този път минава главната линия за доставяне на гарнизона в Орехов. След като този път бъде отсечен, украинските въоръжени сили в Орехов ще се окажат в извънредно сложна обстановка.
Превод и редакция: ни
