Валдис Домбровскис е латвийски политик от върховете на евроинституциите. От

...
Валдис Домбровскис е латвийски политик от върховете на евроинституциите. От
Коментари Харесай

Домбровскис: България вече има забавяне по Плана, добре е да се съсредоточи върху изпълнението му

Валдис Домбровскис е латвийски политик от върховете на евроинституциите. От 2014 година е вицепрезидент на Европейската комисия в началото с сектор евро и обществен разговор, а по-късно и като комисарят, който дава отговор директно и за финансовата непоклатимост. В актуалната Комисия Домбровскис управлява стопанската система и търговията. Става евродепутат още през 2004 година, само че се връща в родината си през 2009 година, когато е определен за министър-председател. Впоследствие продължава работата си за Съюза като народен представител, а преди години е измежду номинациите на ЕНП за претендент за президент на Европейската комисия. Отказва се поради кандидатурата на Жан Клод Юнкер и по-късно става част от неговия екип. Започва финансовата си кариера в банката на Латвия през 2001 година, а към внушителната му биография е и постът финансов министър, който заема едвам на 30-годишна възраст. В момента е зам.-председател на Европейската комисия.

 

Интервю на Светослав Иванов за предаването " 120 минути " по бТВ

 

– Господин вицепрезидент, благодаря Ви за присъединяване! Наистина правя оценка готовността Ви да проведем този диалог. Левът и еврото – някои анализатори споделят, че валутите имат съвсем идентична стойност поради валутния ръб, който обвързва българския лев с еврото. Съгласен ли сте с сходно изказване?

– Валутният ръб или закрепеният обменен курс оферират избрана основа за политика и непоклатимост за българската стопанска система. Знаем, че българският лев от години е вързан за еврото и това работи сносно. От 2020 година, България е част и от Валутния механизъм ERM II, именуван и чакалнята на еврозоната. В този подтекст, идната разумна стъпка за България е да се причисли към еврозоната, тъй като валутата към този момент е обвързвана с еврото, т.е. България към този момент " внася " парична политика от ЕЦБ, само че в същото време не се възползва от изгодите на еврото.

– Преди три години, когато влязохме в чакалнята на еврозоната, ми казахте, че еврото е по-добро за България. Какво мислите по въпроса в този момент, поради високата инфлация и повишаващите се цени в целия Съюз?

– Наистина, сега сме в подтекст на висока инфлация. Знаем, че главната причина за нея са високите цени на силата, както и нарушаванията с веригите на доставки, на които станахме очевидци през последните години, тъй че работим за справяне с тези аргументи, като преглеждаме действието на енергийния пазар, устойчивостта на веригите на доставките, конкурентоспособността на европейската стопанска система, а ЕЦБ прави своята роля по отношение на паричната политика, затягайки я. В последна сметка може би инфлацията към този момент е стигнала своя връх и в този момент последователно ще спада. Бих споделил, че сама по себе си инфлацията не е обвързвана с еврото, тъй като сме очевидци на инфлация в целия Европейски Съюз – и във, и отвън еврозоната, както и в целия свят. Ако погледнем страните от Централна и Източна Европа съответно, страните отвън еврозоната имат по-висока инфлация от тези в нея.

– Предвид това, постоянно сте подчертавали, че би трябвало да има работеща система за мониторинг на цените в самото начало на процеса на присъединение към еврото. Какво ни демонстрира опитът на хърватите в това отношение, където цените нарастнаха?

– Наистина, наскоро бях в Хърватия за събитието във връзка присъединението към еврото. Това беше един от въпросите, които възникваха – фактът, че има продавачи и снабдители на услуги, които употребяват тази смяна, с цел да усилят безпричинно цените. Смятаме, че хърватското държавно управление е въвело надеждни ограничения, с цел да се оправи с това. Първо имаше редом изтъкване на цените, т.е. цените бяха показани и в евро, и в хърватски куни, тъй че хората да могат по-добре да схванат новите цени в евро – беше прийом за бистрота. Също по този начин имаше непринуден етичен кодекс за бизнесите, които се ангажираха да не употребяват прехода към еврото, с цел да усилят безпричинно цените. Също по този начин хърватските управляващи правят инспекции и могат да наложат санкции, в случай че открият сходни неоснователни нараствания на цените. Но в последна сметка би трябвало да се каже, че този развой на прекосяване към еврото в Хърватия мина много безпрепятствено, добре проведено и има големи преимущества от присъединението към еврозоната, като спомагателен детайл на непоклатимост, прелест за задгранични вложения, понижаване на лихви, понижаване на разноски за продан на валута, а и за страна като Хърватия, която има доста мощен бранш туризъм, предизвиква туризма, тъй като за туристите също е по-лесно и по-ясно и да заплащат в евро, и да виждат цените в евро.

– Говорейки за система, която следи цените, кой или какво ще прави ролята на тези " служители на реда ", които ще бдят против спекулата при започване на процеса?

– Това несъмнено би трябвало всяка страна да реши сама, само че нормално или са управляващите, занимаващи се със отбрана на потребителите, или на конкуренцията.

– Разбирам. Според Вас инфлацията в Съюза стигнала ли връхната си точка, ще почне ли да пада? Очаквате ли понижение на цените в идните месеци?

– Както споделих, инфлацията може да е стигнала своя връх предходната година и може да чакаме в този момент инфлацията последователно да спада. Също по този начин цените на силата, да вземем за пример на природния газ, са в този момент по-ниски от предстоящото преди, както загатнах това е един от главните мотори на инфлацията. Може да се чака последователно да спада инфлацията, само че в същото време би трябвало да се означи, че няма да бъде толкоз бърз развой, тъй като инфлацията, която в този момент следим, се е популяризирала от цените на силата до стопанската система в по-общ проект, тъй че това закъснение на инфлацията ще изисква усърдие и пореден микс от макроикономически политики, т.е. фискалната политика да не опонира на паричната, а да работят в една посока.

– Споменавайки цените на газ и петрол, има спад, по този начин е, само че в случай че времето се утежни, може ли да се твърди, че няма заплаха от още един внезапен скок?

– Преди всичко, успяхме да подсигуряваме, че европейските газохранилища са цялостни преди зимата, към момента има много газ в хранилищата, тъй че се предлага избрана сигурност тази зима. Можем да кажем с убеденост, че ще преминем тази зима. Но ще бъде значимо и да се подготвим за идната зима, тъй като тази към момента имаме доста съветски газ в хранилищата, дошъл най-вече в предишното първо полугодие. Тази година това няма да се повтори, тъй че би трябвало да намерим други източници, като го създадем и в подтекста на по-активна стопанска система от страна на Китай – там се отпуска към този момент прецизната политика по отношение на Ковид, тъй че всички тези фактори може да повлияят на международните цени на газа. На ниво Европейски Съюз от една страна създадохме механизъм за страните, които желаят да се обединят за взаимни поръчки на природен газ, тъй че да се възползваме от покупателната ни дарба, а като инструмент за изключителни обстановки сме въвели таван за цените на природен газ, в случай че видим, че заради някаква причина цените в Европейски Съюз заради някаква причина са безпричинно по-високи, в сравнение с в международен мащаб.

– Имаме таван на цените на съветски петрол. Ще има ли таван на цените на съветски газ?

– По отношение цените на съветския петрол имаме таван на цените на ниво Г7, който наподобява действа и реализира задачите си – виждаме, че Русия продава нефта си с огромни отстъпки. Този таван също по този начин не е довел до международно покачване в цените на нефта, дори по-скоро ще има противоположен резултат, тъй като има доста нечиста сделка към това. В момента текат договаряния в Г7 за таван на цените на съветски нефтени артикули, който евентуално ще бъде контрактуван през февруари. По отношение съветския газ нямаме таван за цените на съветски газ, само че има въведен подобен за цените на газа като цяло. Но за доставките на съветски газ – по този начин или другояче се отдалечаваме от тях, самата Русия ги ограничи, знаем, че газопреносна инфраструктура като Северен поток и Северен поток II беше взривена в Балтийско море, тъй че е ясно, че се отдалечаваме от доставките на съветски газ.

– Българският парламент гласоподава за смяна на Плана за възобновяване и резистентност и предоговаряне на уговорката за извеждане от употреба на въглищните централи. Вие, като заместник-председател, наблюдаващ осъществяването на Механизма за възобновяване и резистентност, какво мислите по въпроса?

– При справедливи условия, страните могат да трансформират Плановете си и това значи, че могат да предоговорят Плана, да показват нов и да преминат през процеса на утвърждението им. При изключителни условия, в случай че има справедливи аргументи, е допустимо. Но в същото време нов План би оказал помощ да се реализира задачата от 37% вложения в тематики, свързани с климата. Крайната упоритост на новия План би трябвало да дава отговор на съществуващия. Трябва да се означи, че крайните периоди за осъществяване на Механизма за възобновяване и резистентност са много близо – до 2026 година, а България към този момент има относително закъснение по Плана – той беше утвърден през май 2022 година, до момента в който на множеството държави-членки бяха утвърдени още през 2021 година Така че ще е значимо да се съсредоточат върху осъществяването, с цел да може България в действителност да се възползва от наличното финансиране.

– Ако променим Плана, значи ли, че финансирането за България ще бъде спряно до утвърждение на новите условия?

– Не е наложително. България може да продължи да извършва съществуващия План, само че това се основава на достижения – т.е. България би трябвало да покрие избрани контрактувани цели, с цел да получи заплащания.

– Позволете да завърша със следния въпрос – приказваме за еврото, само че кое е по-добре да се случи първо: да се присъединим към еврозоната преди да влезем в Шенген или противоположното?

– Бих споделил, че двете тематики са обособени, засягат разнообразни въпроси, тъй че по всяка тематика би трябвало да се напредва независимо. По отношение еврото, работим в тясно съдействие с българските управляващи и сериозният фактор за въвеждането на еврото сега е дали България покрива критериите за инфлация, а за Шенген обстановката е друга – Европейска комисия към този момент няколко пъти излиза със заключението, че България дава отговор на критериите за присъединение към Шенген, тъй че е въпрос на политически договаряния с страните, които наскоро блокираха България за влизане в Шенген.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и ! 

 
Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР