Как се избират шефовете на ВАС и ВКС
Важно е управническите решения да бъдат взимани деликатно и рационално
В последните дни в публичното пространство необятно се разисква въпросът за избора на нов ръководител на Върховния административен съд. Бяха изказани голям брой разнообразни мнения, което за избягването на каквито и да било спекулации по тематиката, предизвика нуждата да се обърне внимание на самата процедура за избор и на заложения в нея смисъл.
Конституцията на Република България (Конституцията) отрежда изключително значима роля на правосъдната власт – да пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната. За да извършва тези свои функционалности правосъдната власт би трябвало да бъде самостоятелна от законодателната и изпълнителната власт и да стои надалеч от политическите увлечения на всекидневието. В основата на правосъдната ни система стоят съдилищата, като от йерархична позиция Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) са сложени отпред на системата заради функционалностите, която извършват. Съгласно член 124 от Конституцията Върховен касационен съд реализира висш правосъден контрол за тъкмо и еднообразно използване на законите за всички правосъдни органи. Според член 125 от Конституцията Върховен административен съд реализира висш правосъден контрол за точното и еднообразно използване на законите в административното правосъдие и се произнася по разногласия за законността на актовете на Министерския съвет, на министрите и на ръководителите на други централни ведомства, без сан на министерства, както и на други актове, посочени в закона. Така описаната активност на двата правосъдни органа дефинира смисъла им за българското общество и държавност. Именно заради това в Конституцията е обърнато особено внимание на метода на назначение на техните ръководители. Председателите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд, както и Главният прокурор се назначават и освобождават от Президента на Републиката, чиято фигура стои отвън трите управляващи. Преди обаче да се стигне да намесата на президента е планувана комплицирана и продължителна процедура за установяване и асортимент на претендентите за съответната служба, която цели да отговори на нуждата да се избере най-достойният претендент, с нужните нравствени и управителни качества, с цел да обезпечи далновидно ръководство, което да бъде ориентирано към съблюдаване на закона и на публичния интерес. Тя е идентична както за ръководителя на Върховния касационен съд, по този начин и за ръководителя на Върховния административен съд, заради което в сегашното ревю ще бъде прегледана общо.
Процедурата за избор на претендентите за Председател на Върховен административен съд и на Върховен касационен съд се открива от Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) не по-рано от шест месеца и не по-късно от четири месеца преди приключването на съответния предишен мандат. Предвидена е още и опция, при която процедурата за избор следва да стартира в къс 7-дневен период, само че единствено и само при настъпването на категорично изброените в Конституцията случаи, като да вземем за пример навършване на 65-годишна възраст, подаване на оставка, влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно закононарушение, трайна фактическа неспособност да лицето да извършва отговорностите си за повече от една година или при осъществяване на тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
Предложения за кандидатури за ръководител на съответния висш съд могат да вършат не по-малко от трима от членовете на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, министърът на правораздаването, както и Пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Предложенията се вършат в четири следващи съвещания, последващи съвещанието, на което е признато решението за разкриване на процедурата, като те се съпровождат от подробни писмени претекстове и кадрова информация по одобрен пример.
Всеки претендент следва да показа писмена идея за работата си на съответната служба. За гласност и бистрота всички показани оферти се качват на интернет страницата на Висшия правосъден съвет не по-късно от два месеца преди общественото чуване на обособените претенденти. Кандидатите за ръководител на Върховния касационен съд и за ръководител на Върховния административен съд се изслушват надлежно от Пленума на съдиите на Върховния касационен съд или от Пленума на съдиите на Върховния административен съд, които показват мнение за съществуването на професионални и нравствени качества.
Следващият стадий от процедурата включва присъединяване на Пленума на Висшия правосъден съвет. Той афишира датата, часа и мястото за чуване за всеки претендент минимум един месец преди провеждането му. Изслушванията са обществени и се излъчват в действително време посредством интернет страницата на Висшия правосъден съвет. По този метод всички съдии, както и всички жители могат да си сформират мнение за съответния претендент. Нещо повече, в Закона за правосъдната власт /ЗСВ/ е планувана експлицитната опция юридически лица с нестопанска цел, избрани за осъществяване на общественополезна активност и професионалните организации, висши учебни заведения и научни организации да показват на Висш съдебен съвет мнения за обособените претенденти, включващи и въпроси, които да им бъдат поставяни.
Комисията по атестирането и състезанията и Комисията по професионална нравственос към съдийската гилдия на Висш съдебен съвет също вземат участие в процедурата по желание. Те изготвят отчети за професионалните и нравствените качества на претендентите, с които оферират кандидатурите за разискване и гласоподаване от съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет. Докладите съдържат умозаключение по отношение на: спазването на законовите условия за заемане на длъжността; съществуването на данни, които слагат под подозрение нравствените качества на претендента, неговата подготовка, опит и професионални качества; характерната подготовка, качествата и мотивацията за съответната служба. Докладът на всяка комисия се разгласява на интернет страницата на Висшия правосъден съвет минимум 14 дни преди гласуването за съответния претендент.
След чуването на претендентите, Пленумът на Висшия правосъден съвет приема решението за избор на един от тях с болшинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си с очевидно гласоподаване. Когато при първото гласоподаване никой от претендентите не е получил нужната поддръжка, изборът продължава за двамата претенденти, събрали най-вече гласове.
След привършване на гласуването и при съществуването на годен избор, Висшият правосъден съвет прави предложение до президента на Република България за назначение на ръководителя на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд. Това той прави с издаването на умишлен за задачата декрет.
В Конституцията, както и в Закона за правосъдната власт, е планувана опцията президентът да откаже да назначи оферти от Пленума на Висш съдебен съвет претендент, в случай че реши, че същият, заради избрана причина, не е подобаващ да заеме съответната служба. Подобен отвод обаче, не би могъл да бъде случаен, нито подбуден от политическите настроения на деня. При взимането на решението си Президентът би трябвало да направи преценка както на обстоятелствата и на събитията свързани със съответната кандидатура и извършената процедура, по този начин и на възможните правни последствия от своето деяние. Само по този начин той би могъл да извърши своята роля като бранител на националния интерес. В този случай действието му не следва да бъде окачествявано като „ вмешателство ” в работите на правосъдната власт, която оставя самостоятелна. За президента не съществува законова опция да наложи мнението и желанията си. Той може само да обърне внимание за съществуването на даден проблем, засягащ българското общество по отношение на направения избор.
Отговорността за избора обаче остава само за органите на правосъдната власт. Затова при отвод от страна на президента за назначението на съответния претендент, идващото деяние още веднъж е предоставено в ръцете на Пленума на Висш съдебен съвет, който разполага с две благоприятни условия. Първата от тях е да стартира процедурата по желание изначало, като държи сметка за събитието, че това ще отнеме несъмнено време и би основало обстановка на правна неустановеност. Втората е да направи наново предложение до президента за назначението на същия претендент, при отчитане на неговия отвод и на отговорността, която ще поеме с това свое деяние. В член 129, алинея 2 от Конституцията е посочено, че при наново направено предложение Президентът не може да откаже назначението на номинирания претендент, а „ е задължен да издаде декрет за назначение ”, точно заради правилото за самостоятелност на правосъдната власт.
Следва ясно да се подчертае, че от правна позиция и при двата посочени нагоре разновидността става дума за отговорност и за залагане на престижа на държавна институция, каквато е Висшият правосъден съвет, без оглед на това дали тя работи в остарелия или в новия си състав. Българското общество в наши дни е изключително сензитивно към тематиката за доверието в органите на властта, заради което за всички нас е извънредно значимо управническите решения да бъдат взимани деликатно и рационално!
В последните дни в публичното пространство необятно се разисква въпросът за избора на нов ръководител на Върховния административен съд. Бяха изказани голям брой разнообразни мнения, което за избягването на каквито и да било спекулации по тематиката, предизвика нуждата да се обърне внимание на самата процедура за избор и на заложения в нея смисъл.
Конституцията на Република България (Конституцията) отрежда изключително значима роля на правосъдната власт – да пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната. За да извършва тези свои функционалности правосъдната власт би трябвало да бъде самостоятелна от законодателната и изпълнителната власт и да стои надалеч от политическите увлечения на всекидневието. В основата на правосъдната ни система стоят съдилищата, като от йерархична позиция Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) са сложени отпред на системата заради функционалностите, която извършват. Съгласно член 124 от Конституцията Върховен касационен съд реализира висш правосъден контрол за тъкмо и еднообразно използване на законите за всички правосъдни органи. Според член 125 от Конституцията Върховен административен съд реализира висш правосъден контрол за точното и еднообразно използване на законите в административното правосъдие и се произнася по разногласия за законността на актовете на Министерския съвет, на министрите и на ръководителите на други централни ведомства, без сан на министерства, както и на други актове, посочени в закона. Така описаната активност на двата правосъдни органа дефинира смисъла им за българското общество и държавност. Именно заради това в Конституцията е обърнато особено внимание на метода на назначение на техните ръководители. Председателите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд, както и Главният прокурор се назначават и освобождават от Президента на Републиката, чиято фигура стои отвън трите управляващи. Преди обаче да се стигне да намесата на президента е планувана комплицирана и продължителна процедура за установяване и асортимент на претендентите за съответната служба, която цели да отговори на нуждата да се избере най-достойният претендент, с нужните нравствени и управителни качества, с цел да обезпечи далновидно ръководство, което да бъде ориентирано към съблюдаване на закона и на публичния интерес. Тя е идентична както за ръководителя на Върховния касационен съд, по този начин и за ръководителя на Върховния административен съд, заради което в сегашното ревю ще бъде прегледана общо.
Процедурата за избор на претендентите за Председател на Върховен административен съд и на Върховен касационен съд се открива от Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) не по-рано от шест месеца и не по-късно от четири месеца преди приключването на съответния предишен мандат. Предвидена е още и опция, при която процедурата за избор следва да стартира в къс 7-дневен период, само че единствено и само при настъпването на категорично изброените в Конституцията случаи, като да вземем за пример навършване на 65-годишна възраст, подаване на оставка, влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно закононарушение, трайна фактическа неспособност да лицето да извършва отговорностите си за повече от една година или при осъществяване на тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
Предложения за кандидатури за ръководител на съответния висш съд могат да вършат не по-малко от трима от членовете на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, министърът на правораздаването, както и Пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Предложенията се вършат в четири следващи съвещания, последващи съвещанието, на което е признато решението за разкриване на процедурата, като те се съпровождат от подробни писмени претекстове и кадрова информация по одобрен пример.
Всеки претендент следва да показа писмена идея за работата си на съответната служба. За гласност и бистрота всички показани оферти се качват на интернет страницата на Висшия правосъден съвет не по-късно от два месеца преди общественото чуване на обособените претенденти. Кандидатите за ръководител на Върховния касационен съд и за ръководител на Върховния административен съд се изслушват надлежно от Пленума на съдиите на Върховния касационен съд или от Пленума на съдиите на Върховния административен съд, които показват мнение за съществуването на професионални и нравствени качества.
Следващият стадий от процедурата включва присъединяване на Пленума на Висшия правосъден съвет. Той афишира датата, часа и мястото за чуване за всеки претендент минимум един месец преди провеждането му. Изслушванията са обществени и се излъчват в действително време посредством интернет страницата на Висшия правосъден съвет. По този метод всички съдии, както и всички жители могат да си сформират мнение за съответния претендент. Нещо повече, в Закона за правосъдната власт /ЗСВ/ е планувана експлицитната опция юридически лица с нестопанска цел, избрани за осъществяване на общественополезна активност и професионалните организации, висши учебни заведения и научни организации да показват на Висш съдебен съвет мнения за обособените претенденти, включващи и въпроси, които да им бъдат поставяни.
Комисията по атестирането и състезанията и Комисията по професионална нравственос към съдийската гилдия на Висш съдебен съвет също вземат участие в процедурата по желание. Те изготвят отчети за професионалните и нравствените качества на претендентите, с които оферират кандидатурите за разискване и гласоподаване от съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет. Докладите съдържат умозаключение по отношение на: спазването на законовите условия за заемане на длъжността; съществуването на данни, които слагат под подозрение нравствените качества на претендента, неговата подготовка, опит и професионални качества; характерната подготовка, качествата и мотивацията за съответната служба. Докладът на всяка комисия се разгласява на интернет страницата на Висшия правосъден съвет минимум 14 дни преди гласуването за съответния претендент.
След чуването на претендентите, Пленумът на Висшия правосъден съвет приема решението за избор на един от тях с болшинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си с очевидно гласоподаване. Когато при първото гласоподаване никой от претендентите не е получил нужната поддръжка, изборът продължава за двамата претенденти, събрали най-вече гласове.
След привършване на гласуването и при съществуването на годен избор, Висшият правосъден съвет прави предложение до президента на Република България за назначение на ръководителя на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд. Това той прави с издаването на умишлен за задачата декрет.
В Конституцията, както и в Закона за правосъдната власт, е планувана опцията президентът да откаже да назначи оферти от Пленума на Висш съдебен съвет претендент, в случай че реши, че същият, заради избрана причина, не е подобаващ да заеме съответната служба. Подобен отвод обаче, не би могъл да бъде случаен, нито подбуден от политическите настроения на деня. При взимането на решението си Президентът би трябвало да направи преценка както на обстоятелствата и на събитията свързани със съответната кандидатура и извършената процедура, по този начин и на възможните правни последствия от своето деяние. Само по този начин той би могъл да извърши своята роля като бранител на националния интерес. В този случай действието му не следва да бъде окачествявано като „ вмешателство ” в работите на правосъдната власт, която оставя самостоятелна. За президента не съществува законова опция да наложи мнението и желанията си. Той може само да обърне внимание за съществуването на даден проблем, засягащ българското общество по отношение на направения избор.
Отговорността за избора обаче остава само за органите на правосъдната власт. Затова при отвод от страна на президента за назначението на съответния претендент, идващото деяние още веднъж е предоставено в ръцете на Пленума на Висш съдебен съвет, който разполага с две благоприятни условия. Първата от тях е да стартира процедурата по желание изначало, като държи сметка за събитието, че това ще отнеме несъмнено време и би основало обстановка на правна неустановеност. Втората е да направи наново предложение до президента за назначението на същия претендент, при отчитане на неговия отвод и на отговорността, която ще поеме с това свое деяние. В член 129, алинея 2 от Конституцията е посочено, че при наново направено предложение Президентът не може да откаже назначението на номинирания претендент, а „ е задължен да издаде декрет за назначение ”, точно заради правилото за самостоятелност на правосъдната власт.
Следва ясно да се подчертае, че от правна позиция и при двата посочени нагоре разновидността става дума за отговорност и за залагане на престижа на държавна институция, каквато е Висшият правосъден съвет, без оглед на това дали тя работи в остарелия или в новия си състав. Българското общество в наши дни е изключително сензитивно към тематиката за доверието в органите на властта, заради което за всички нас е извънредно значимо управническите решения да бъдат взимани деликатно и рационално!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ