Какво представляват въглехидратите
Въглехидратите са захарите, нишестетата и фибрите, които се намират в плодовете, зърнените храни, зеленчуците и млечните артикули. Макар и постоянно изключвани в модерните диети, въглехидратите са една от главните групи храни и са доста значими за здравословното хранене.
Всичко, което би трябвало да знаем за въглехидратите " Въглехидратите са макронутриенти, което значи, че те са един от трите съществени метода, по който тялото получава сила или калории ", споделя Пейдж Смъртс, прочут диетолог. Американската диабетна асоциация отбелязва, че въглехидратите са главният източник на сила в организма. Те се назовават въглехидрати, тъй като на химическо равнище съдържат въглерод, водород и О2.
" Има три макронутриента: въглехидрати, протеини и мазнини ", споделя Смъртс. Макронутриентите са от значително значение за вярното действие на тялото и то се нуждае от огромни количества от тях. Всички макронутриенти би трябвало да бъдат получени посредством диета; тялото не може да създава макронутриенти независимо.
Препоръчителното на ден количество (RDA) въглехидрати за възрастни е 135 грама, съгласно Националния здравен институт на САЩ (NIH). Приемът на въглехидрати за множеството хора би трябвало да бъде сред 45% и 65% от общите калории. Един грам въглехидрати се равнява на към 4 калории, тъй че диета от 1800 калории дневно би била равна на към 202 грама в долния край и 292 грама въглехидрати във горния край. Хората с диабет обаче не би трябвало да ядат повече от 200 грама въглехидрати дневно, до момента в който бременните имат потребност от най-малко 175 грама.
Функция на въглехидратите Въглехидратите обезпечават гориво за централната нервна система и сила за работещите мускули. Те също по този начин предотвратяват потреблението на протеини като енергиен източник и дават опция на метаболизма на мазнините, съгласно Университета на Айова.
Също по този начин, „ въглехидратите са значими за работата на мозъка “, споделя Смъртс. Те са въздействие върху „ настроението, паметта и така нататък, както и бърз източник на сила “. Всъщност RDA на въглехидратите се основава на количеството въглехидрати, на което мозъкът би трябвало да действа.
Две скорошни изследвания, оповестени в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, също свързват въглехидратите с вземането на решения. В изследванията хората, които са яли закуска с повече въглехидрати, са били по-малко склонни да споделят, когато играят „ играта с ултиматум “, в сравнение с тези, които ядат закуски с високо наличие на протеини. Учените допускат, че това може да бъде породено от изходните равнища на допамин, които са по-високи след консумация на въглехидрати.
Прости против комплицирани въглехидрати Въглехидратите се класифицират като елементарни или комплицирани. Разликата сред двете форми е химическата конструкция и какъв брой бързо се усвоява захарта. Най-общо казано, елементарните въглехидрати се усвояват по-бързо и елементарно от комплицираните въглехидрати.
Простите въглехидрати съдържат единствено една или две захари, като фруктоза (намира се в плодовете) и галактоза (намира се в млечните продукти). Тези единични захари се назовават монозахариди. Въглехидратите с две захари - като захароза (трапезна захар), лактоза (от млечни продукти) и малтоза (намира се в бирата и някои зеленчуци) - се назовават дисахариди.
Простите въглехидрати има и в бонбони, сода и сиропи. Тези храни обаче се вършат с модифицирани и рафинирани захари и нямат витамини, минерали или фибри. Те се назовават " празни калории " и могат да доведат до наддаване на тегло.
Сложните въглехидрати (полизахариди) имат три или повече захари. Те постоянно се назовават нишестени храни и включват фасул, грах, леща, фъстъци, картофи, царевица, пащърнак, пълнозърнести хлябове и зърнени храни.
Mакар всички въглехидрати да действат като релативно бързи енергийни източници, простите въглехидрати провокират изригване на сила доста по-бързо от комплицираните въглехидрати заради по-бързата скорост, с която те се усвояват. Простите въглехидрати могат да доведат до скокове в равнищата на кръвната захар, до момента в който комплицираните въглехидрати обезпечават по-устойчива сила.
Проучванията демонстрират, че замяната на наситени мазнини с елементарни въглехидрати, като тези в доста модифицирани храни, е обвързвана с нараснал риск от сърдечни болести и диабет вид 2.
„ Най-добре е да се концентрирайте върху приемането на най-вече комплицирани въглехидрати в диетата си, в това число пълнозърнести храни и зеленчуци “, поучава диетолог Смъртс.
Захари, нишестета и нишки В тялото въглехидратите се разграждат на по-малки единици захар, като глюкоза и фруктоза. Тънкото черво всмуква тези по-малки единици, които по-късно навлизат в кръвта и пътуват до черния дроб. Черният дроб трансформира всички тези захари в глюкоза, която се придвижва през кръвоносната система, съпроводена от инсулин и се трансформира в сила за главно действие на тялото и физическа интензивност.
Ако глюкозата не е нужна неотложно за сила, тялото може да съхранява до 2000 калории от нея в черния дроб и скелетните мускули под формата на гликоген.
Добри въглехидрати против неприятни въглехидрати Въглехидратите се намират в храни, за които знаете, че са потребни за вас (зеленчуци) и такива, които знаете, че не са (понички). Това води до концепцията, че някои въглехидрати са " положителни ", а някои - " неприятни ". Въглехидратите, които нормално се смятат за неприятни, включват сладкиши, газирани питиета, високо модифицирани храни, бял ориз, бял самун и други храни с бяло брашно. Това са храни с елементарни въглехидрати. Лошите въглехидрати рядко имат някаква хранителна стойност.
Обикновено въглехидратите се смятат за положителни въглехидрати, като пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, фасул и бобови растения. Те освен се обработват по-бавно, само че съдържат и куп други хранителни субстанции.
- Ниско или умерено калории
- Високо наличие на хранителни субстанции
- Лишава се от рафинирани захари и рафинирани зърна
- Високо наличие на естествени фибри
- С ниско наличие на натрий
- С ниско наличие на наситени мазнини
- Много ниско наличие на холестерол и трансмазнини или лишено от тях
- Високо калорични
- Пълни с рафинирани захари като царевичен сироп, бяла захар, мед и плодови сокове
- Високо рафинирани зърна като бяло брашно
- Ниско наличие на доста хранителни субстанции
- Ниско наличие на фибри
- С високо наличие на натрий
- С високо наличие на наситени мазнини
- С високо наличие на холестерол и трансмазнини
източник: www.livescience.com
Всичко, което би трябвало да знаем за въглехидратите " Въглехидратите са макронутриенти, което значи, че те са един от трите съществени метода, по който тялото получава сила или калории ", споделя Пейдж Смъртс, прочут диетолог. Американската диабетна асоциация отбелязва, че въглехидратите са главният източник на сила в организма. Те се назовават въглехидрати, тъй като на химическо равнище съдържат въглерод, водород и О2.
" Има три макронутриента: въглехидрати, протеини и мазнини ", споделя Смъртс. Макронутриентите са от значително значение за вярното действие на тялото и то се нуждае от огромни количества от тях. Всички макронутриенти би трябвало да бъдат получени посредством диета; тялото не може да създава макронутриенти независимо.
Препоръчителното на ден количество (RDA) въглехидрати за възрастни е 135 грама, съгласно Националния здравен институт на САЩ (NIH). Приемът на въглехидрати за множеството хора би трябвало да бъде сред 45% и 65% от общите калории. Един грам въглехидрати се равнява на към 4 калории, тъй че диета от 1800 калории дневно би била равна на към 202 грама в долния край и 292 грама въглехидрати във горния край. Хората с диабет обаче не би трябвало да ядат повече от 200 грама въглехидрати дневно, до момента в който бременните имат потребност от най-малко 175 грама.
Функция на въглехидратите Въглехидратите обезпечават гориво за централната нервна система и сила за работещите мускули. Те също по този начин предотвратяват потреблението на протеини като енергиен източник и дават опция на метаболизма на мазнините, съгласно Университета на Айова.
Също по този начин, „ въглехидратите са значими за работата на мозъка “, споделя Смъртс. Те са въздействие върху „ настроението, паметта и така нататък, както и бърз източник на сила “. Всъщност RDA на въглехидратите се основава на количеството въглехидрати, на което мозъкът би трябвало да действа.
Две скорошни изследвания, оповестени в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, също свързват въглехидратите с вземането на решения. В изследванията хората, които са яли закуска с повече въглехидрати, са били по-малко склонни да споделят, когато играят „ играта с ултиматум “, в сравнение с тези, които ядат закуски с високо наличие на протеини. Учените допускат, че това може да бъде породено от изходните равнища на допамин, които са по-високи след консумация на въглехидрати.
Прости против комплицирани въглехидрати Въглехидратите се класифицират като елементарни или комплицирани. Разликата сред двете форми е химическата конструкция и какъв брой бързо се усвоява захарта. Най-общо казано, елементарните въглехидрати се усвояват по-бързо и елементарно от комплицираните въглехидрати.
Простите въглехидрати съдържат единствено една или две захари, като фруктоза (намира се в плодовете) и галактоза (намира се в млечните продукти). Тези единични захари се назовават монозахариди. Въглехидратите с две захари - като захароза (трапезна захар), лактоза (от млечни продукти) и малтоза (намира се в бирата и някои зеленчуци) - се назовават дисахариди.
Простите въглехидрати има и в бонбони, сода и сиропи. Тези храни обаче се вършат с модифицирани и рафинирани захари и нямат витамини, минерали или фибри. Те се назовават " празни калории " и могат да доведат до наддаване на тегло.
Сложните въглехидрати (полизахариди) имат три или повече захари. Те постоянно се назовават нишестени храни и включват фасул, грах, леща, фъстъци, картофи, царевица, пащърнак, пълнозърнести хлябове и зърнени храни.
Mакар всички въглехидрати да действат като релативно бързи енергийни източници, простите въглехидрати провокират изригване на сила доста по-бързо от комплицираните въглехидрати заради по-бързата скорост, с която те се усвояват. Простите въглехидрати могат да доведат до скокове в равнищата на кръвната захар, до момента в който комплицираните въглехидрати обезпечават по-устойчива сила.
Проучванията демонстрират, че замяната на наситени мазнини с елементарни въглехидрати, като тези в доста модифицирани храни, е обвързвана с нараснал риск от сърдечни болести и диабет вид 2.
„ Най-добре е да се концентрирайте върху приемането на най-вече комплицирани въглехидрати в диетата си, в това число пълнозърнести храни и зеленчуци “, поучава диетолог Смъртс.
Захари, нишестета и нишки В тялото въглехидратите се разграждат на по-малки единици захар, като глюкоза и фруктоза. Тънкото черво всмуква тези по-малки единици, които по-късно навлизат в кръвта и пътуват до черния дроб. Черният дроб трансформира всички тези захари в глюкоза, която се придвижва през кръвоносната система, съпроводена от инсулин и се трансформира в сила за главно действие на тялото и физическа интензивност.
Ако глюкозата не е нужна неотложно за сила, тялото може да съхранява до 2000 калории от нея в черния дроб и скелетните мускули под формата на гликоген.
Добри въглехидрати против неприятни въглехидрати Въглехидратите се намират в храни, за които знаете, че са потребни за вас (зеленчуци) и такива, които знаете, че не са (понички). Това води до концепцията, че някои въглехидрати са " положителни ", а някои - " неприятни ". Въглехидратите, които нормално се смятат за неприятни, включват сладкиши, газирани питиета, високо модифицирани храни, бял ориз, бял самун и други храни с бяло брашно. Това са храни с елементарни въглехидрати. Лошите въглехидрати рядко имат някаква хранителна стойност.
Обикновено въглехидратите се смятат за положителни въглехидрати, като пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, фасул и бобови растения. Те освен се обработват по-бавно, само че съдържат и куп други хранителни субстанции.
- Ниско или умерено калории
- Високо наличие на хранителни субстанции
- Лишава се от рафинирани захари и рафинирани зърна
- Високо наличие на естествени фибри
- С ниско наличие на натрий
- С ниско наличие на наситени мазнини
- Много ниско наличие на холестерол и трансмазнини или лишено от тях
- Високо калорични
- Пълни с рафинирани захари като царевичен сироп, бяла захар, мед и плодови сокове
- Високо рафинирани зърна като бяло брашно
- Ниско наличие на доста хранителни субстанции
- Ниско наличие на фибри
- С високо наличие на натрий
- С високо наличие на наситени мазнини
- С високо наличие на холестерол и трансмазнини
източник: www.livescience.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ