В ІІІ век, когато жестоко били преследвани християните, един знатен

В ІІІ век, когато грубо били преследвани християните, един благороден човек на име Полемий дошъл от Александрия в Рим, с цел да остави тук сина си Хрисант за образование и обучение. В Рим Полемий бил признат с почести и императорът му дал званието сенатор, което значи член на държавен съвет. Младият Хрисант се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки талантлив с огромни качества, той бързо преуспявал във всички науки с огромно усърдие. Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Това четене мощно подействало върху душата на момъка. Той познал, че в тая книга има истина, светлина и същинска премъдрост, тъй като в нея се съдържали "думите за безконечен живот ". Хрисант почнал старателно да учи светото Евангелие и писанията на светите апостоли. Доверието му към светските езически учители се поколебало. Той схванал, че людете, които не са познали Христа, още блуждаят в мрак, въпреки и главно да са изучили цялата човешка мъдрост. Затова той почнал да си търси преподавател, който да може да просвети душата му посредством познаването на закона Христов. Сближил се с християни и те му показали един благоверен аскет, който се бил посветил Богу. Старецът приел Хрисант с обич, обяснил му истините на християнската религия и като се убедил, че момъкът откровено е повяарвал в Христа, направил над него свето Кръщение. Обновен от нова духовна мощ и изпълнен с пламенна обич към Бога, Хрисант не желал да скрива вярата си, гласно изповядал Христа и отричал езическите богове. Това стигнало до неговите родственици и те доста се разтревожили. - Гледай що прави синът ти – споделили те на Полемий. – Да не би тебе да държат виновен за неговата виновност? Той хулил боговете и приказвал, че някой си Иисус Христос е същински Бог. Ако царят узнае за това,ти неще можеш да се спасиш от гнева му, тъй като хулещият боговете престъпва закона. Полемий се разтревожил. Той повикал сина си и почнал да го убеждава да се отхвърли от Христа. Катов видял, че думите му са безсилни, той решил да прибегне до строги ограничения: затворил сина си и го подложил на ограничения, като се нядавял по този начин да го отклони от светата религия. Но тая мярка по никакъв начин не е имала мечтаното въздействие; в противен случай, в усамотението Хрисант още по-усърдно се предал на молитва и размисъл върху дълбоките истини на християнското обучение. Роднините разбрали, че такова наказване до нищо няма да докара и споделили на Полемия: - Какво правиш? Ти по тоя метод няма да отървеш сина си от християнската религия. Християните не се боят от мъчения и затвор. Те драговолно понасят премеждия за своя Бог и гоненията още повече възпламеняват усърдието им. Ти по-добре обкръжи Хрисанта с благосъстояние, лукс и наслаждение – измежду насладите на света той по-скоро ще не помни своя Бог. Полемий послушал съвета. Богато украсил своя дом, освободил Хрисант от пандиза и го обкръжил с всевъзможни удоволствия, каквито могъл да измисли. Цял ден музика и пение не млъквали в неговия дом, претъпкан с млади девойки. На трапезата били поставени луксозни ястия и скъпи виновност. Били взети всички ограничения, с цел да бъде неспретнат юношата и да му се внуши обич към светските наслаждения. Но младият Хрисант не се поддавал на изкушения; молел Бога да му даде помощ и мощ, непрекъснато се издигал към Него с мисъл и Бог му оказал помощ да устои срещу съблазънта и да резервира чистотата на душата и мъдростта на вярата. Баща му обезсърчение към този момент не знаел какво да прави. Роднините му споделили: - Има в храма на богиня Атина една млада госпожица на име Дария, която е неизмеримо хубава и интелигентна. Сгоди сина си за нея и тя ще го обърне към боговете! Полемий помолил роднините си да отидат при девойката и да я уговорят да се омъжи за Хрисант. Дария се съгласила и се преместила в дома на Полемия, който със сълзи я молил да избави сина му. На Дария се понравил младият Хрисант. Тя била неизмеримо добра и направила всичко, с цел да се понрави на юношата. Тя се обличала луксозно и се стараела да очарова Хрисант с блясъка на мозъка си и да го притегли към себе си посредством ласкави думи. Но Хрисант, който със цялото си сърце се стремял към Бога, оставал безучастен към изкушенията. - Девойко! – споделил й той един път, - какъв брой грижливо ти украсяваш себе си, какво старание употребяваш, с цел да отвърнеш душата ми от богатството начинание и да привлечеш към себе си сърцето, което е цялостно с друга обич! По-добре щеше да бъде за тебе да се постараеш да придобиеш благоволението на безконечния Бог, на Господа Иисуса. Както в този момент украсяваш тялото си със скъпоценни облекла, по този начин украси душата си със непорочност и религия и тогава ще намериш Самия Христос, Който ще ти подготви постоянно жилище, ще впише името ти в книгата на живота и ще ти даде наслада безкрайна. С учудване слушала девойката тия думи. На всички нейни увещания Хрисант отговарял с думите на християнската мъдрост и най-сетне светлината на истината озарила душата на младата езичница – тя повярвала и поискала да бъде християнка. Тогава Хрисант оповестил на татко си, че е склонен да се ожени за Дария. Между другото той уговорил с нея да водят свят живот, изцяло лоялен Богу. Скоро по-късно Полемий починал. Тогава Дария, научена от Хрисант на християнския закон, приела св. Кръщение и двамата почнали да живеят единствено за служение Бог, и изгода на ближните, старателно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два обособени дома, устроени по сходство на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които сходно на него се били отрекли от суетните всемирски удоволствия, с цел да се посветят изцяло на Господа. Тъй минали няколко години. Най-после на римският шеф донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската религия. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, в случай че не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена. Но Бог отлично пазел чиновниците си: яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и стоманените окови се разпадали. Хрисант бил затворен в мрачна тюрма и тя внезапно се озарила с небесна светлина. Изплашените стражари донесли за това на съдията Клавдий и той самичък пристигнал да ревизира истинността на техните думи. Приписвайки чудесата на вълшебната мощ, той споделил на Хрисант: - Остави твоето магесничество и лъжливата религия и се поклони на боговете, както е обичайно на твоя популярен жанр! - Нима не разбираш – дал отговор му Хрисант, - че на мене оказва помощ не някакво магесничество, а мощ Божия? Ти щеше да схванеш това, в случай че учът ти и сърцето ти не бяха помрачени от мрака на езичеството. Клавдий заповядал на бойците да привържат Хрисант към един дирек и грубо да го бият с чепати пръти. Но ударите даже следи не оставяли върху тялото на християнина. Яките пръти ставали като трева, когато се опирали до тялото на св. Хрисант. Всички били изумени. Клавдий накрай разбрал, че мощ от горната страна пазела Хрисанта и споделил на бойците си: - Престанете да го мъчите! Аз в този момент разбирам, че неговият Бог е популярен и мощен. Ние няма какво повече да вършим, с изключение на да желаяме от него амнистия за нанесените му оскърбления. И Клавдий, като паднал с бойците пред нозете на светия страдалец, споделил: - Ние в този момент разбираме, че твоят Бог е Бог същински. Заведи и нас при Него и направи ни Негови раби! " Хрисант им обяснил, че Бог е непосредствен до всеки човек, който със сърце Го търси. Той им приказвал за Неговото господство, състрадание и доброта. Те всички го слушали с надълбоко внимание. След няколко дни доста езичници повярвали в Бога. Клавдий, жена му Илария, синовете му Иасон и Мавър и доста бойци приели св. Кръщение. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдия в морето, а синовете му и повярвалите бойци да санкционират смъртно. Всички те отишли радостно на гибел и били посечени с меч. Християните погребали телата им в една остаряла каменна гробница покрай самото място, където били посечени. Тук постоянно идвала Илария да се моли и да плаче над гробницата на своите синове. Войниците на императора един път я сварили да се моли и желали да я отведат в съдилището. Тя измолила от тях малко време за последна молитва, застанала на колене и молитвено извикала: - Владико Господи Иисусе Христе, апелирам Те от все сърце, причисли ме към синовете ми, умрели за Твоето име! Едва тя приключила молитвата си, и предала Богу душата си. Християните я погребали покрай синовете й. В туй време Хрисант и Дария били предадени на нови мъчения, само че както и преди мощ Божия отлично ги пазела и личбите, които Господ явявал поради тях, довели мнозина езичници към знание на истинния Бог. Тогава императорът ги осъдил на мъчителна гибел: заповядал да ги изведат вън от града при известния римски път Салария и живи да ги закопаят в земята, което било изпълнено в 284 година. Често по-късно християните се събирали за молитва на това място, гдето светите мъченици Хрисант и Дария били живи заровени. Тук се правили чудесни изцерявания. Веднъж в деня на светите мъченици доста християни се събирали на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът разбрал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, сред които се загатват презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели страдалчески. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се празнува в деня на св. мъченици Хрисант и Дария – на 19 март. Според православния календар през днешния ден честват Дария, Дарин, Дарина и Найден.