ИПИ: Държавният сектор увеличава доминацията си на пазара на труд в малките общини
В забележителен брой общини страната към този момент е най-големият шеф и задава равнищата на възнагражденията, до момента в който частният бранш изостава както в заетостта, по този начин и в заплатите. Индустриални клъстери с доминация на частната претовареност са отчетливо завършени към София, Варна и Пловдив, до момента в който в необятни територии в Северозапада, по границата и елементи от Стара планина общественият бранш е водещ, се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Тази динамичност прави работата „ за страната “ по-привлекателна и спъва вложенията. На този декор все по-належаща става отлаганата промяна: усъвършенстване на териториално-административната карта посредством понижаване на броя на общините или на дублиращи се административни функционалности, с цел да се освободи капацитетът за напредък.
Демографските трендове, съчетани с нуждата дребните общини да поддържат пълноценни административни действия и да извършват всички отговорности на локалната власт, без значение от това какво население обслужват, водят до огромни изкривявания в локалните пазари на труд, като в доста от тях страната се е трансформирала в най-големия шеф. Най-висок е делът на наетите в обществения бранш в общините Трекляно (89%) и Бойница (93%), където на процедура частен бранш няма. Интересен образец за висок дял на наетите в публичния бранш е и Раднево (81%), където са и едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании. Сходен образец би била и община Сопот с военните фабрики, само че данните са конфиденциални по разпоредбите на Национален статистически институт. В цели 46 общини повече от половината от работещите са наети в публичния бранш, като те са съсредоточени в няколко региона – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои елементи на Стара Планина и Североизтока.
На противоположния полюс са четири общини – Марица, Родопи, Божурище и Куклен, където делът на обществения бранш измежду наетите е под 10%, а в други 26 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният бранш има толкоз мощен превес да понижава. Прави усещане, че множеството случаи с невисок дял на наетите в обществения бранш са най-много по-малки общини с доста мощно развита промишленост. Оформят се клъстери от такива към водещите градски стопански системи – най-видимо към столицата София, Варна и Пловдив. Що се отнася до огромните стопански центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, делът на обществения бранш в тях гравитира към 20%. Има обаче и регионални центрове, в които ролята на публичния бранш е доста по-висока – във Видин и Враца делът му доближава 35%, в Силистра – 32%.
Предвид огромния спад на популацията, който обаче не е комбиниран със стесняване и преструктуриране на администрация и останалите обществени услуги не е изненада че през последните пет години делът на публичния бранш в заетостта нараства съвсем на всички места – растеж се следи в 198 от 265-те общини на страната. В 13 общини – най-вече дребни – нарастването е с над 10 пр.п. Обратно, има единствено два образеца, Земен и Самуил, в които има стесняване на обществената претовареност за сметка на тази в частния бранш. Иначе казано, превъзходството на публичния бранш се задълбочава, и при липса на промени и преосмисляне на метода към локалната власт няма причина да чакаме, че това ще се промени в близко бъдеще.
В допълнение, в 226 общини общественият бранш дава по-високи хонорари, като най-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния бранш е едвам 36% от тази от публичния – предстоящо, като имаме поради високоплатените работни места в нуклеарната електроцентрала.
Увеличаващата се преднина на обществения бранш в заетостта и заплатите има обилни последици за капацитета за напредък и бъдеща траектория на развиване в районите. Най-важната е, че съвсем на всички места в общия случай работата за страната – било то в учебно заведение, в общината или пък в полицията – е по-привлекателна от тази в частния бранш, което непосредствено новите вложения и лимитира растежа.
Отдавна отлаганото решение е повече от необходимо – понижаване на броя на общините, и надлежно общинската администрация и дублиращите се функционалности, започвайки от тези с минимум население. Реформата никога няма да е лесна и заплашва хиляди работни места, само че основава опция за отключване на икономическия капацитет на редица райони, който през днешния ден е блокиран от водещата роля на публичния бранш, означават от ИПИ.
Тази динамичност прави работата „ за страната “ по-привлекателна и спъва вложенията. На този декор все по-належаща става отлаганата промяна: усъвършенстване на териториално-административната карта посредством понижаване на броя на общините или на дублиращи се административни функционалности, с цел да се освободи капацитетът за напредък.
Демографските трендове, съчетани с нуждата дребните общини да поддържат пълноценни административни действия и да извършват всички отговорности на локалната власт, без значение от това какво население обслужват, водят до огромни изкривявания в локалните пазари на труд, като в доста от тях страната се е трансформирала в най-големия шеф. Най-висок е делът на наетите в обществения бранш в общините Трекляно (89%) и Бойница (93%), където на процедура частен бранш няма. Интересен образец за висок дял на наетите в публичния бранш е и Раднево (81%), където са и едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании. Сходен образец би била и община Сопот с военните фабрики, само че данните са конфиденциални по разпоредбите на Национален статистически институт. В цели 46 общини повече от половината от работещите са наети в публичния бранш, като те са съсредоточени в няколко региона – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои елементи на Стара Планина и Североизтока.
На противоположния полюс са четири общини – Марица, Родопи, Божурище и Куклен, където делът на обществения бранш измежду наетите е под 10%, а в други 26 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният бранш има толкоз мощен превес да понижава. Прави усещане, че множеството случаи с невисок дял на наетите в обществения бранш са най-много по-малки общини с доста мощно развита промишленост. Оформят се клъстери от такива към водещите градски стопански системи – най-видимо към столицата София, Варна и Пловдив. Що се отнася до огромните стопански центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, делът на обществения бранш в тях гравитира към 20%. Има обаче и регионални центрове, в които ролята на публичния бранш е доста по-висока – във Видин и Враца делът му доближава 35%, в Силистра – 32%.
Предвид огромния спад на популацията, който обаче не е комбиниран със стесняване и преструктуриране на администрация и останалите обществени услуги не е изненада че през последните пет години делът на публичния бранш в заетостта нараства съвсем на всички места – растеж се следи в 198 от 265-те общини на страната. В 13 общини – най-вече дребни – нарастването е с над 10 пр.п. Обратно, има единствено два образеца, Земен и Самуил, в които има стесняване на обществената претовареност за сметка на тази в частния бранш. Иначе казано, превъзходството на публичния бранш се задълбочава, и при липса на промени и преосмисляне на метода към локалната власт няма причина да чакаме, че това ще се промени в близко бъдеще.
В допълнение, в 226 общини общественият бранш дава по-високи хонорари, като най-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния бранш е едвам 36% от тази от публичния – предстоящо, като имаме поради високоплатените работни места в нуклеарната електроцентрала.
Увеличаващата се преднина на обществения бранш в заетостта и заплатите има обилни последици за капацитета за напредък и бъдеща траектория на развиване в районите. Най-важната е, че съвсем на всички места в общия случай работата за страната – било то в учебно заведение, в общината или пък в полицията – е по-привлекателна от тази в частния бранш, което непосредствено новите вложения и лимитира растежа.
Отдавна отлаганото решение е повече от необходимо – понижаване на броя на общините, и надлежно общинската администрация и дублиращите се функционалности, започвайки от тези с минимум население. Реформата никога няма да е лесна и заплашва хиляди работни места, само че основава опция за отключване на икономическия капацитет на редица райони, който през днешния ден е блокиран от водещата роля на публичния бранш, означават от ИПИ.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ